Данните от преброяването през погледa на Мариана Коцева
Данните от преброяването през погледa на Мариана Коцева / снимка: Sofia Photo Agency
Мариана Коцева коментира данните от преброяването на населението
40436
Мариана Коцева коментира данните от преброяването на населението
  • Мариана Коцева коментира данните от преброяването на населението

Председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева - гост в „Седмицата", за резултатите от преброяването:

Защо хората в България се оказаха по-малко, според преброяването, от тези в избирателните списъци?

Защото статистиката отчита населението, което постоянно живее в страната, т.е. живее повече от една година, докато избирателните списъци се формират въз основа на информацията от системата ЕСГРАОН, т. е. един български гражданин в момента, в който навърши 18 години, той попълва този избирателен списък, независимо от това къде живее, в България или в чужбина. Това е разликата. Затова хората, които... броят на хората в избирателните списъци е по-голям, защото знаете, че има български граждани, които живеят в чужбина.

Тоест не виждате голяма далавера в това на партиите, които да използват тази разлика с мъртви души през изборите, виждате логика.

Аз мога да обясня от гледна точка на фактите откъде се получава разликата, т. е. това са две абсолютно различни съвкупности от хора. Ние се интересуваме и броим хората, които са тук, в България, живеят тук постоянно...

Седем милиона.

...и те са по-малко, защото български граждани има и извън пределите на България.

Преброихте 7 351 234 души.

Точно така.

Защо е нужно изобщо да се броят хората? Нали има регистри на населението, кой се е родил, кой е умрял, се знае. Има граничен контрол, знае се кой е напуснал.

Необходимо е да се броят хората, защото вие споменахте два основни фактора, от които се формира броят на населението, едното са броят на ражданията и съответно броят на умиранията. Да, за това ние имаме данни, защото тези събития се документират с акт за раждане и акт за смърт.

Да, и излизането се документира на границата.

Но това, което ние не знаем, излизането не се документира на границата, защото откакто България е член на Европейския съюз, дори и ако, така, се замислите и сравните с преди това, не се попълват даже статистически листчета, имаше преди това и се попълваше кой къде отива, по каква причина, на каква възраст е. Сега такива проучвания не се правят. България спазва принципа за свободно движение на хора. Освен това, въпреки че има закон за гражданската регистрация, много български граждани живеят в чужбина, но не са посочили, че настоящият им адрес е в чужбина и в административния регистър те живеят като хора с настоящ адрес България. И затова всъщност вие, ако погледнете това число 7 милиона 351, да го закръглим, хиляди, и го сравните с нашите... текущата ни статистика, която е 7 милиона и половина. Тази разлика от... колко се получава...

150 000.

150 000 души, това са български граждани, които фигурират в регистъра, че живеят в България, но на практика те не живеят тук.

Какво показват сравненията с предишните преброявания, спада ли темпът на намаляването на населението?

От всъщност 1985 г., когато България е била почти 9 милиона, при тогавашното преброяване, вече трето поред преброяване населението намалява.

Това е ясно, но по-малко ли намалява? "24 часа" са го сметнали, че България изчезва със 7 души на час. Сега вие ще кажете вярно ли е.

Да, разделили са.

А при предишното преброяване изчезването на час колко беше?

Ами при предишното преброяване, между предишните две населението е намаляло с 554 000, а сега с 581 000, т. е. имаме нарастване...

Тоест нараства, вместо да намалява.

... на намалението, което се дължи предимно, не предимно, то е статистически факт, дължи се на увеличаване на значението на естествения прираст, т. е. негативното влияние на високата смъртност и по-ниската раждаемост тежи повече.

Тоест повече хора умират, по-малко хора се раждат.

Да, а намалява значението на емиграцията. Но веднага искам да кажа, че това е сравнение на един процес преди 10 години и сега, този прираст, но ние имаме текущи данни, които са всяка година, както вие посочихте, за броя на починалите лица и броя на родените. И добрата новина от тези текущи данни е, че от 2003 до 2009 г. се увеличава броят на родените деца в България. И тук вие медиите цитирахте някъде преди една седмица, Евростат препубликува тези данни за страните, че България е на първо място в Европа по растеж на раждаемостта за този период, от 2003 до 2009 г., но това не може да компенсира високата смъртност, така че да се получи едно забавяне на намаляването.

Каква е средната възраст на населението в България?

Тя е различна за мъжете и жените. Мисля, че за жените е 77 години, а за мъжете е 70. Жените, не само българските, а всички жени в Европа, във всички държави, живеят по-дълго от мъжете.

А къде сме ние в Европа като сравнение по средна възраст?

Ами, България... като средна възраст или като средна продължителност, като очаквана продължителност на живота?

Извинявайте, средна продължителност на живота.

Като очаквана продължителност на живота България има една от ниските стойности, които са... заедно сме в една група с източноевропейските страни, бившите социалистически страни, които имат подобни показатели.

Живее се по-малко.

Живее се по-малко. Това са Румъния, Полша, Унгария.

А каква е средната възраст за България?

Средната възраст, мисля, че е 44 години. Това е едно число, което е доста, така, илюзорно, много трудно се усеща по него застаряването на населението, защото то се променя много бавно. Примерно за 10 години средната възраст се променя с 2-3 години.

Не знам дали е бавно, но съм гледал статистики на африкански държави, средна възраст 16 години, 17.

Ами да, има такива статистики.

В Азия също много държави са под 20 години. А България къде е в Европа със средната възраст?

Ами една от страните с най-висока средна възраст, т. е. една от страните с, така...

Най-възрастно население.

...най-възрастно население, което по-лесно се вижда, ако погледнете броя, както вие казахте, на младите хора до 18 години и съответно групата на хората на 65 и повече години. Това беше може би за мен лично, така, като специалист, един от най-сериозните, един от фактите, върху които заслужава да бъде помислено много сериозно. Намаляването на броя на децата до 18 години като част от населението и увеличаване на хората над 65 и повече години.

Добре де, ама това как се връзва с това, което преди малко казахте, че децата 2003-2009 г., новородените са много нараснали?

Раждат се повече всяка година спрямо предишната. Но това не може, в демографията нещата се случват бавно, защото вие имате определен контингент, хайде така да кажем, майки и бащи, които не може, колкото и примерно българинът да е почнал вместо едно да ражда две деца, не може изведнъж да ражда по 5 или по 10, така че да компенсира смъртността.

От данните, които изнесохте тая седмица, според собствения израз отпреди преброяването, стана ясно, че на жена и нещо се пада мъж без нещо.

Ами така е, на 1000 мъже се падат 1053 жени, но това е устойчиво съотношение през годините. Предния път, преди 10 години, е било на 1000 мъже 1052 жени, което е относително същото. И в света е така, навсякъде във всички държави жените са повече от мъжете.

А какъв е темпът на намаляването на семействата с брак?

Това не можем да кажем, защото...

Не сте го броили това.

...тази информация е част от всички онези въпроси, 33, които ви питахме и на които можем да отговорим, едва когато въведем хартиените карти. А ние в момента въвеждаме 4 милиона и 200 хиляди хартиени карти.

Т.е. това са всъщност част от данните готови към тоя момент.

Да, да.

А какъв е темпът на изселване в градовете и най-вече в големите градове?

Като статистически факт това, което ние наблюдаваме, така, може би простичък пример, в седемте най-големи града в страната, това са градовете с над 100 хиляди жители, живее една трета от населението на страната.

Това са София, вторият град е... София е под 2 милиона.

София е 1 370 000.

Това реално ли е, мнозина се усъмниха.

Ами да, реално е, защо да не е реално. Виждате колко, като почнете да прибавяте към София Варна, Пловдив...

И се изкарва бройката.

...и ще... получи се 7 300 000.

Пловдив е?

Пловдив е вторият град по големина, след това е Варна, след това, сега ще погледна само, да...

... но да ги кажем и на слушателите.

Да, ето ги.

Значи, Пловдив е 330 000, 331 000, за да бие Варна с 1000 души.

Не за да бие, това е статистически факт. Вашите колеги от Варна ме питаха как са го постигнали...

То даже няма 1000 души разлика.

Много е малка разликата, има 1000.

А, има 1000, да, 1300 души.

Но така е, това са резултатите. Бургас е втори с близо... след Варна имам предвид, четвърти град по големина, близо 200 000, Русе - 146 000, Стара Загора - 136 000, Плевен - 106 000.

И дотук.

Това са седемте града над 100 000, в които живее една трета от населението на страната. В София живее всеки пети.

А нарастването, това също пак в световен или европейски мащаб не е изненада. Обикновено даже една трета от много държави, една трета от население живее...

Не, не е изненада. Ами в една Белгия например над 80 процента от населението живее, даже мисля, че почти 90 всъщност от населението живее в градовете. В България е 75%, три четвърти. Това се наблюдава в много страни, и в съседна Гърция се наблюдава, най-близката...

Аз имах предвид и това, че в столицата живее една пета, е също не такова голямо съсредоточаване, сравнено с други държави.

Да, но в Атина например живее една трета от гръцкото население.

Да, а пък има държави, където и половината живеят в столицата.

Да. Така че това е процес, който протича и в другите държави, въпросът е, че този факт е констатиран.

А нараства ли темпът на изселване на хората, пак ако сравним с предишни преброявания, за изселване към градовете?

За определени райони - да, за определени райони - да. Типичен пример е Северозападният район - Видин, Враца, Монтана, където за 10 години всеки четвърти... всъщност населението е намаляло с 25%, което значи, че ако имате 4 човека, всеки четвърти вече не е там.

Ще послужи ли преброяването за заличаване на селища? В 186 нямало нито един жител, макар че се водят...

Да, така е.

... административно, че съществуват, а 427 са с до 10 души.

А ние не можем да... заличаването на, въобще административно-териториални промени, които са свързани с обединяване на селища, разделяне, прегрупиране в общини и в области, се осъществява в България със закон и е в прерогативите на... разбира се, правителство, Народно събрание, в областта на регионалната политика. Ние, нашата цел е да осигурим информацията, която да послужи като анализ необходимо ли е да се направят такива промени.

Колко са турците?

Не можем да кажем още.

Ромите?

Това е... Същото.

А това е от...

Всичко...

Е тази информация...

Всичко, което вие... Което ние сме...

Религиозна принадлежност? Не.

Не, всичко, което ние...

Още не е готово.

...сме обработили, е на интернет страницата на Националния статистически институт. Знаете, че ние следваме тази практика, така че няма нищо друго, което ние да знаем, а вие да не знаете.

На двама българи едно жилище, излиза от...

Да, общо взето...

... това, което излезе...

...излиза така.

Едно и девет.

Едно и девет, да.

А сравнено с други европейски държави?

Ами, те не са готови още с данните, така че България изнесе първа данните с преброяването и нека да ги изчакаме и тогава ще можем да сравним...

България беше първа?

Да.

А нямаше ли другаде преди нас...

Не.

...правено? България направи първа преброяването през февруари.

И първа изнесе резултатите си в Европейския съюз. Тук...

Не резултатите, а самото преброяване първо ли беше?

Също. Първи се преброихме, като работа на терен, като анкетиране, и първи си обявихме резултатите, така че нямаме база за сравнение още, другите не са готови.

А всички държави ще направят ли преброяване или не?

Длъжни са да го направят съгласно европейски регламент. Просто трябва да го спазят. Всички са длъжни до края на 2011 г.

Някъде не се ли ослушват, да се оправдаят с криза, сега пари да не дават?

Това е европейски регламент. Ако не го спазят, трябва да понесат санкции. Друг е въпросът, че в 2011 г. държавите имат възможност да изберат кога точно да го направят и немалка част от държавите в Европейския съюз се броят във втората половина на годината, и то октомври, ноември.

Защо?

Ами, някои от тях и по финансови причини. Аз идвам тук при вас от двудневна среща, работна, която проведохме с моя колега, председателят на румънската статистика. Заедно с неговия екип...

Те кога ще се броят?

Те отложиха преброяването за октомври и, така, за едно сравнение колко бързо работи българската статистика, той сподели, че ще бъде преброяването в началото на октомври, а първите експресни резултати ще бъдат изнесени в края на януари, т.е. след три месеца.

Ноември и декември, три месеца, а вие ги давате месец.

В рамките на... да, на един месец ги обработихме поради големия интерес, който съществува.

А по интернет къде ще се броят, освен в България? Защото се оказа, че не цяла Европа, което също беше изненадващо, ще прави интернет преброяване.

Да, към момента има още една държава в Европейския съюз, която приключи първия си етап от преброяването, т.е. по интернет.

Коя е тя?

Литва, където резултатът, който те постигнаха, беше 30 процента от населението да се преброи.

А нашият беше?

А нашият 42%.

А те и литовците са и малко...

Те са малко, но все пак това е относителен дял от населението и Литва е една държава, балтийска държава, с доста добро електронно правителство, така че въпреки това те не успяха, така, да подобрят нашия рекорд.

Кои други ще се броят?

В момента се брои...

Защото прави впечатление, че сериозни държави, не мога да си спомня, но сериозни държави избягват интернет преброяването и човек си задава въпроса пък да не би да има някакъв риск, че да не го правят или просто...

Не, просто...

... не могат да се организират?

Просто предишните преброявания в света са били 2001, от 2000 до 2001, някои държави 2002 г. по изключение, и не е имало такава практика и много малко статистики, сред които и нашата, дръзнаха да поемат риска...

А, вие говорите, че и...

... да направят коренно различна технология.

... свят се брои, не само европейският?

Да. По принцип с конвенция на ООН, има решения, всички държави в света се броят на годините, завършващи на 0 и 1. В света има около 200 държави. Значи половината, горе-долу, се броиха 2010 г. Другата част се броят 2011 г. Светът се брои едновременно, за да може да сравним...

Тоест като кажат румънците през януари сред последните колко са, ще стане ясно и колко живеят на Земята?

Ами, не знам кои ще бъдат последните. Дали ще бъдат румънците, зависи другите за колко време ще си обработят резултатите.