Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в Годината на Дарик
Трите най-важни неща, които свършихте през 2010?
Задвижихме важни енергийни проекти. Направихме много интензивен прогрес с Оперативната програма "Конкурентоспособност" и вкарахме в релсите всички важни законодателни промени, които се очакват
от нас.
Едно нещо, което не свършихте?
Всичко, което сме започнали, но не сме довършили, аз го броя за несвършено. И от моя гледна точка несвършено все още са големите въпроси в държавната енергетика.
А примерно приватизация? Никаква, 2010 никаква.
Е, и това не е толкова лошо, защото през 2010 беше най-ниската цена на активите, през 2011 ще вземем повече пари,отколкото през 2010. Но важното е, че 2010 беше използвана, за да се подготвят нещата, защото не става с щрак. Ето например, "Булгартабак" няколко месеца се работи по подготовка на сделката, за да може да се случи през първото тримесечие на 2011-та.
Чужди инвестиции към август, статистика на БНБ, четирикратен спад спрямо същия период на миналата година. А сега в края на тази.
Те са, за цялата година вероятно ще са около милиард евро инвестициите и като погледнете в кои сектори са, в тези сектори, в които ги има, те са продуктивни, предприятия, не са по-малко, отколкото предишната година. По-малко са в строителството и финансовото посредничество и това е добре да се знае, наистина да се знае и да се разбере. Големите инвестиции в България в последните години влязоха в строителството. Инвестициите в строителството са малко като да ядеш много захарни сладкиши или шоколад и даже, ако щете, стероиди. Защото те много бързо, всичко остава в България, нали - и тухлите, и бетонът, и строителите, много бързо се завъртат парите. За да станат тези инвестиции, има нужда от кредитен ресурс, т.е. влиза и финансовото посредничество, което е другата част от инвестициите. Само че, когато това нещо спре, спира изведнъж, което видяхме. Ако имате инвестиция в завод, който произвежда нещо, той не може просто да спре за един ден, или става много по-трудно. При нас беше със строителство и финансово посредничество, което пак обслужваше основно строителството. А тези инвестиции, които имаме през 2010, целият този милиард евро е в производствени дейности.
Какво носи доходи в българската икономика? Какво беше добре да се произвежда 2010-та?
2010-та беше добра година за преработените суровини. И за щастие българската икономика има добре развит такъв отрасъл. Това основно е миннодобивната и миннопреработвателна промишленост. Рекордни печалби реализираха големите ни предприятия в преработката на цветни метали и други.
Вие впрочем през тази година се проявихте като, как да кажа, министъра против - против преместването на пенсионни фондове,против вдигането на осигуровки, защото как казахте, няма бизнес логика, против затварянето на пазара в здравеопазването, за конкуренция на частните фондове със здравната каса.
А защо не погледнете, че бях "за" запазването на най-ниската данъчна тежест в Европа, "за" запазването на един вече работещ пенсионен модел, "за" запазването на конкурентните предимства на компаниите и "за" конкуренция в здравеопазването.
Знаете ли защо... защото всички други, с които сте в Министерския съвет, накрая взимаха решения, по които вие оставахте в малцинство, нещата, за които сте "за".
Ами, не е така. Ето, ДДС не се вдигна. С пенсионните фондове се намери решение.
А сега по темата, която сте обсъждали със земеделския министър, как да се определят цените на храните, спекула или пазар, или вдигането на цените по Коледа.
От 20 години цените в България вече се определят от пазара. Обаче държавата не може да определя пари, но може да създава структура на пазара и правила, които трябва да спазват всички. Ако някой не спазва правилата, тогава вече си има комисия за защита на конкуренцията. Но, ако някой спазва правилата, ако
всички спазват правилата и цените се движат нагоре и надолу, значи има причини те да се движат нагоре и надолу, както в България, така и навсякъде по света.
Ами, то, всъщност не е ли логиката, че цените трябва... ако всички спазват правилата и плащат данъците върху стоките, които произвеждат, те цените ще са по-високи. То може би проблемът не е в ниските цени. Защото да продаваш нещо ниско, значи може би правиш някаква далавера с данъци, с осигуровки.
Е, това, това е, много трябва да сме внимателни и това, което казвате, е много относително. Ниски цени може да са в резултат на куп причини. Може да са в резултат на намалени цени на суровините, които използвате, или на това, че сте си оптимизирали производството, или на други причини.
Другият ви ресор - енергетиката. Всъщност какво се реши в 2010 г.? Хайде да минем проект по проект. "Южен поток", готова ли е впрочем проектната компания 50 на 50 с руснаците за "Южен поток"?
Готова е, регистрирана. В момента се избира. . .
Как се казва?
Казва се "Южен поток".
"Южен поток" ще си се казва.
България, "Южен поток - България". В момента започва работа на компанията, която извършва предпроектното проучване, което ще бъде готово пролетта на следващата година.
Ще питам и премиера след това за този въпрос. Всъщност България от над сто години, от след Освобождението досега не иска да даде на Русия собственост върху своя инфраструктура, а Русия винаги го е искала - да има дял в българската железопътна мрежа след Освобождението, в газопреносната мрежа от времето на Тодор Живков, откакто почва да се пренася газ, та досега, и никой не се съгласяваше от българските държавници да го направи, или се мотаеха.
Е, хайде сега. Секунда, момент. Значи, толкова бързо ли забравяме? "Лукойл" чия собственост е?
Не, говорим за инфраструктура, за пренос, за преносни мрежи.
Е, кое, кое е по-важно според вас - единствената рафинерия в България, която снабдява с горива почти всички бензиностанции, или една нова тръба, която тепърва ще бъде построена? Не от това, което. . . ние не говорим за нашата национална газопреносна инфраструктура, нито говорим за съществуващите транзитни газопроводи. Това е една чисто нова тръба, която е отделен проект.
Не виждате проблем?
Не виждам абсолютно никакъв проблем.
И тази съпротива години назад, която е имало в България, е била безсмислена.
Съпротивата години назад не е била за този проект. Например, ако ме питате дали да продадем тръбите на "Булгартранс газ", ще ви отговоря абсолютно същото, но това е чисто нов проект, където имаме 50 на 50.
Е, да, ама да направиш нов път до един стар и амортизиращ се път, той почва да спира да има значение, че имаш стария.
Не, въобще не е така. Значи, съществуващата газопреносна инфраструктура има значението, което е имала досега. Новата е за нови количества.
Тоест България планира да инвестира в своите си тръби по начин, по който те да бъдат конкурентни.
Те не са конкурентни, те са за едни количества, а "Южен поток" е за нови количества. Така че капацитетът на старите си остава напълно използван по начина, по който е било досега, при това гарантирано.
"Белене". Президентът Първанов пак повтори тази седмица, че с инфлацията според него цената щяла да бъде по-ниска, отколкото да се дадат 6 милиарда евро твърда цена.
Твърдата дори не е шест, а е шест и 300, така че аз също съм на това мнение. Тази цена е прекалено висока.
Колко, ако се сложи. . .
Няма да ви отговоря на въпроса колко. Има различни схеми за комбинации от инфлационни индекси, които дават ескалация между около половин милиард и 2 милиарда и отгоре.
Оставам хладен за идеята за АЕЦ "Белене", каза в това студио финансовият министър Симеон Дянков.
Остава хладен, защото не му е в ресора.
А вие горещ ли сте?
Тук въпросът има много аспекти. Първо, темата ядрена енергетика, аз лично смятам, че... аз съм от тези в света, които смятат, че ядрената енергетика има място в енергийния микс в следващите, ако щете в следващия век, така че ядрена енергетика има, там технологиите също се развиват. Към 2030 г. се чака реактор от четвърто поколение. Тя е ниско емисионна или беземисионна, хайде, ниско емисионна енергетика, така че в съвременните условия на проблемите с климатичните промени дори става още по-актуална и това го виждате навсякъде по света - и в Европа, и в Африка сега куп страни ще правят ядрени централи, и в Азия, и в Щатите се възобновя. Компании, които от години не са били. . . енергийни компании, които от години не са били в ядрената енергетика, защото са смятали, че идва край и това не е перспективно, обратно се връщат. Така че, ние да сме в ядрената енергетика е добре, първо. Второ, имаме един проект, започнат по най-лошия начин, който ние намираме в наследство, и сега, както безброй пъти сме говорили, включително и с вас, нашата задача е от този проект да направим най-доброто - това, което вече сме похарчили, да вземем срещу него добър дял.
Това може ли да наречем година на затварянето на "Брикел", понеже миналата година сме говорили пък за затварянето на "Кремиковци"?
Не, стига с тези затваряния, г-н Вълчев. Вижте, това е животът - постоянно хора се раждат и умират, компании се раждат и умират. Миналата година в Щатите, ако не се лъжа, са фалирали около 3 милиона компании, така че това е един естествен процес. Всяко нещо си има жизнен цикъл - започва и свършва. Така че ние трябва да поддържаме това, а не да се вторачваме и да вадим кърпичките да си бършем очите. . .
Не, аз исках нещо друго да кажа. Не, никой не си бърше очите. Това, с което завърши министърът на финансите, беше, че всъщност това е година и десетилетие, в което комунизмът си отива във всички смисли от България, и можем така да гледаме на затварянията на тези неща, останали оттогава, които явно не работят по добър начин.
Комунизъм - некомунизъм, както сега се затварят предприятия от времето на комунизма, така след години ще се затварят предприятия, които сега сме построили. Вижте, машините нямат идеология, не са леви или десни.
28 април 2010-а, прогнозата на Трайчо Трайков е за 5-процентен ръст на чуждите туристи през 2010-а, сбъдна ли се?
Сбъдна се, че може би ще е и малко отгоре. Тя не е завършила.
Тоест през 2010-а в България идват повече туристи, отколкото през предната.
Това е факт.
Вчера слушах Донка Соколова, която протестира от името на туристическия бранш, че новият размер на ДДС ще бъде от пролетта, а не от есента. Защо не може да бъде от есента?
Добре е да се знае, че пълно щастие няма от никой. Вие сега спокойно може да ме попитате и аз няма да ви се разсърдя - толкова ли туризмът е по-важен бранш от останалите, че той да има 9 процента ДДС, а всички останали 20.
А книгите да нямат, учебниците за нашите деца да нямат.
Да, но предпочитам да не ми задавате такъв въпрос. Става дума за това, че. . .
Значи ви го задават.
Става дума за това, че когато сме намерили някакво решение, и, слава богу, сме успели да се обединим около него, всички трябва да се опитаме да го изпълним, за да вървят нещата, както трябва.
Много е важна паметта - какво е станало в началото на годината и докъде е стигнал после един въпрос, забравен от всички - какво стана с гръцките блокади, с десетките интервюта, които се даваха, как България ще търси, ще получи компенсации за тези седмици, които българският бизнес губеше? Смятаха се парите, които се губят. И сега, в края на годината, какво стана?
За мен по-хубаво е друго нещо, и това ви го казах и тогава, че натискът и активната позиция, която имахме като правителство, доведе до това, че гръцките политици сега имат едно наум за тази тема. Както украинците всеки път, като се започне разговор за енергетика, те казват - няма да допуснем пак да има газова криза, така и гърците веднага казват - ще направим всичко възможно това да не се повтори.
Накрая, според вас кое беше най-важното за България през това десетилетие. . .
О-хо-о-о, за десетилетие.
. . . което също свършва.
Това беше десетилетието, в което България свърши един предначертан път и се изправи пред предизвикателството да намери истинските си приоритети. Защото, когато знаеш, че трябва да влезеш в Европейския съюз и НАТО, извършваш нещата по въпросника, без да подлагаш на особено критичен анализ дали наистина това е най-доброто за теб. Както видяхме, бяха направени неща, които не бяха най-добрите за България. Пример номер едно - затварянето на трети и четвърти блок на "Козлодуй", абсолютно излишно нещо, направено като жертва на олтара на влизането в Европейския съюз. И сега, когато вече сме там, трябва да видим накъде вървим. Хубаво е, че имаме междинни цели, като Шенген и еврозоната, но те не са крайни цели, те са инструмент, за да се случат хубави неща.
Коя крайна цел. . .
А хубавите неща. . . крайната цел е българите да живеем щастливи, с висок стандарт на живот. Повтарям - и щастливи. Само високият стандарт на живот не е достатъчно основание.
