Разпадането на еврозоната изглежда малко вероятен сценарий и за политици, и за експерти. Пред Дарик председателят на парламентарната комисия по европейски въпроси Моника Панайотова заяви, че Европа ще върви към по-голяма консолидация, а не в обратната посока. Панайотова бе категорична, че лидерите на страните членки на еврозоната ще направят всичко възможно, за да запазят валутния съюз и да стабилизират европейската икономика. Панайотова припомни, че на срещата на върха в петък предстоят и други важни за страната ни теми, освен финансовата и икономическата стабилност на обединена Европа. Това са присъединяването на Хърватия към 27-те страни - членки, както и поетапното влизане на България в Шенгенското пространство.
Това, което се очаква на срещата на върха в петък, са три основни точки - едната е свързана с икономическата политика, т.е. какво правим оттук нататък и по отношение на кризата в еврозоната - и на доверието, и дълговата; втората е свързана с енергетиката и третата - с т.нар. общи въпроси, като там би трябвало да се случат две знакови събития, също така. Едното е подписването на договора за присъединяване на Хърватия, както и обсъждането на присъединяването на България и Румъния към Шенген.
По отношение на първата точка - по-голямата консолидация на икономическите политики, по-голямо единство на политическато управление в Европа, ще бъдат много оживени дискусиите, тъй като от една страна имаме Франция и Германия, но от друга Великобритания, която се обявява против промените на договорите и Полша, която ще търси баланс между страните в качеството й на председателстващ ЕС. Ключовите моменти, които ще се обсъждат, ще бъдат Пактът „Евро плюс" - той е свързан с всичко онова, за което си говорим - икономическото управление. Бих казала, че България може да участва в тези преговори като страна със самочувствие, защото първо ние си изпълняваме всички ангажименти, свързани с Пакта „Евро плюс". Знаете, че България е една от страните извън еврозоната, които се присъединиха доброволно към тази политическа инициатива, която няма правен ангажимент, но пък задължава да се спазва строга финансова дисциплина, спазване на Маастрихтските критерии.
От тази гледна точка, България иска да участва при вземането на решение, а не да бъде само страничен наблюдател, защото спазвайки своите поети ангажименти - дългът на страната ни е 16 % от БВП, инфлацията - 3 %, въведено беше и „златното правило" в Закона за бюджета, а сега се работи и по промени в Конституцията, за да може това да работи, независимо кое правителство е на власт. Това е важното, че България спазва правилата и поетите си ангажименти.
Не случайно в речта си към германския Бундестаг Ангела Меркел изрази своето голямо уважение както към страните от еврозоната, които допринасят за стабилността, така и към страните, които не са в еврозоната, но помагат на страните с обща валута, като открои именно България, балтийските страни и нашата съседка Румъния.
Смятате ли, че България трябва твърдо да подкрепи предложенията на Меркел и Саркози?
Аз не мога да поема позиция от страна на българската държава, но смятам, че страната ни многократно е изразявала своята позиция за по-строга фискална дисциплина и единни правила за всички страни - членки. На нас не ни е безразлично какво се случва в еврозоната, защото това е следващата стъпка на България към по-голямата интеграция към страните от ЕС - именно присъединяването към валутния съюз, а и България е обвързана към курса на еврото с валутен борд, т.е. не ни е безразлично какво се случва в еврозоната. Още повече, че икономиките на страните - членки са силно зависими и всяка промяна силно рефлектира върху всяка от тях.
Това, което е важно за нас и върху което трябва да се акцентира при изграждането на позицията ни, е да се следва общностния подход - т.е. да не се допуска оформянето на едно централизирано ниво и една децентрализирана периферия, защото тогава рискуваме ние да останем в периферията. Трябва да се търси максимално оптималното решение в рамките на ЕС27. „Европа на две скорости" - да, това го има, но те трябва да са в една посока и не трябва да се стимулира интегрирането и капсулирането на едно ядро и на периферия, защото това в никакъв случай няма да доведе до постигането на едно ниво - интеграция в рамките на целия ЕС.
И парламентът, и правителството винаги е отстоявало позицията, че е нужно засилване на икономическата интеграция в еврозоната, но същевременно винаги сме настоявали да се гарантира правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика, защото ако не е така, това би довело до загуба на конкурентни предимства на страната ни.
Интересна е обстановката, защото от една страна имаме страховете на пазарите, които искат решителна политическа воля, а от друга - страховете на избирателите в ЕС, които теглят в друга посока, които не са склонни да дават толкова власт на Брюксел, защото механизмите все още не дават възможност за избирателите да контролират това, което се случва изцяло в Брюксел.
Наистина нашето настояване трябва да бъде да не се задълбочава „Европа на две скорости" и имаме пълното основание като страна - членка, която се присъедини към Пакта „Евро плюс" и изпълнява ангажиментите си по Пакта за стабилност и растеж.
В същото време обаче самият финансов министър Симеон Дянков начерта един сценарий на разпадане на еврозоната и включване на България в един съюз на стабилните държави. Доколко това е реалистичен сценарий и би ли бил положителен за България подобен развой на събитията?
Съществуването на валутния съюз наистина е поставено под въпрос в момента и наистина, ако не се поемат строги фискални ангажименти и не се спазват строги правила от страните, това ще е на дневен ред. Това е една от възможните хипотези.
В момента е важно страните да спазват собствените си правила. Ако това не се случи, опасяваме се, че ще се стигне до един икономически срив всъщност. Това пък ще доведе до политическа криза в Европа, която пък няма да бъде здравословна за нито една страна, защото ако се погледне от глобалните пазари, от политическа и геополитическа гледна точка, Европа е едно. Тя трябва да става все по-единен играч, за да може да бъде конкурентоспособен на развиващите се икономики и силните пазари и в Азия, и в САЩ. За да бъдем конкурентоспособни, трябва да бъдем единни и да вземаме решенията по един кредибилен начин, така че да има подкрепата и на гражданите.
Важното е в момента да има изключителна политическа воля и лидерство в ЕС, да няма лакатушенето на лодката, което виждаме. Второто е да има интелектуално въображение, за да се достигне до правилните решения и третото е да има подкрепата на гражданите, защото в момента скорост набират националистическите движения, които говорят популистично. Те не предлагат разрешение на проблема, но пък хващат общата вълна на говорене. Затова е нужно силно лидерство в ЕС, за да отговорим на кризата.
България - ние винаги подхождаме с по-ниско национално самочувствие, но не и в случая. И всъщност това е общ успех, не само на правителството. Разбира се, то е в основата на това да има дисциплина, но и това, което гражданите понасят. И това е силен коз, който България трябва да използва.
Искрено се надявам да има положително развитие и по другите две точки. По отношение на Хърватия, това е също приоритет на страната ни, защото присъединяването на страните от Западните Балкани винаги е било приоритет и страната ни е играла ролята на регионален фактор в подкрепа на тези страни. Поели сме ангажимент да сме сред първите, които да ратифицират след това договора в националните си парламенти.
По отношение на Шенген, се надяваме това компромисно решение, което бе постигнато в рамките на полското председателство, присъединяване първо по въздушна и морска граница, после по сухопътна, също да намери подкрепа сред страните членки.
