България трябва да намери своето място като партньор в ЕС

Антония Първанова, лидер на НДСВ и водач на листата на коалицията между НДСВ, „Обединена България” с лидер Илияна Раева и Социалдемократическата партия с лидер Тодор Барбалов, събеседник в „Седмицата” на Дарик:

Какво свършихте вие като евродепутат за тези пет години и какво свърши и другият евродепутат Станимир Илчев от НДСВ. Три неща, най-важните.

Трите неща? От 210 доклада, по които съм работила? Може би това, с което най-много се гордея, е директивата за права на пациентите. Защото в България два пъти внасях закона за правата на пациентите, и след мен същия закон още пет пъти, все не минава през българския парламент, а накрая в Европарламента успях да го защитя.

Кое право примерно го нямаше и вече пациентът го има благодарение на вашия закон?

Те са общо 19, но правото на информираност за медицински услуги, които са качествени, и, които пациентът би имал достъп до тях, за да може да му се гарантира, че ако в страната членка, в която живее, има затруднения с достъпа, с предоставяне на необходимата му медицинска услуга, то той може да получи тази усуга, в която и да е страна членка без да бъде увредено здравословното му състояние.

Това вече прилага ли се?

Би трябвало да се прилага от октомври миналата година. Разбира се, в България има затруднения с финансирането...

Би трябвало в България здравната каса да плати за липсващото лечение някъде в чужбина.

Не е по този начин изказано. По-скоро в България затруднението идва от закона и най-вече от наредбата за приложението на този закон, защото са употребени доста рестриктивни мерки, които, бих казала, че няма да благоприятстват свободното движение на пациенти и изборът им да се лекуват качествено в цяла Европа. Разговаряла съм с неправителствени организации, ще направим максималното да се възпротивим на такава рестрикция, защото тя  не отговаря на европейското законодателство сега...

Каква е рестрикцията?

Не може да съм се преборила на европейско ниво, пък на българско ниво да остане така. Рестрикцията е в начина, по който се дава разрешително от страна на здравната каса пациентите да се лекуват в чужбина, както и по отношение на обема на лечението и диагностиката. Особено за редките заболявания. Аз съм направила в директивата да има за тях облекчен режим, т.е. те да не са обект на нечия преценка, тъй като няма страна, която да развие пълния капацитет от специалисти и лечебни процедури, и диагностични, при редките заболявания. А в България се опитват отново да сложат един филтър.

Тези редки заболявания ще са в списъка?

Да, те се знаят кои са редките заболявания. Това е международна класификация.

И в България, ако няма нужните специалисти за някое рядко заболяване...

Всяка държава членка, ако ги няма, но...

... трябва да плати, за да бъде лекуван този човек в държавата, в която има това лечение.

Да, свободно може да отиде човек.

Вие сте против да има рестрикция, че някой в България ще преценява дали това да се случва - ако ние нямаме специалисти, той да се лекува в чужбина.

Как може да има рестрикция? Това предложение е мое в директивата и аз го направих. Защото работихме заедно по него с Българската асоциация на хората с редки заболявания. Абсурд е тук да ни се слага някаква допълнителна цензура на нещо, за което сме се преборили на европейско ниво.

Второ важно нещо, което успяхте да свършите.

Второ важно нещо - успях да защитя един много сериозен финансов ресурс - 5,5, млрд. евро, за разработването на нови лекарства. И вече първите 40 по този фонд... по тях е започнала работа. Предимно за борба с рака, отново за редките заболявания, за психичните заболявания, за Алцхаймер...

Кой ги разработва? Тези пари са от европейския бюджет.

Тези пари половината са от европейския бюджет, половината са от фармацевтичните компании и съответно се защитават проекти. Даже вчера мина и процедурата по одобряването и приемането на бюджета на предишния финансов период и сега за следващия.

Има ли българска компания, или българска научна институция, която да разработва лекарства по този проект?

Доколкото съм запозната няма българска такава. Но тук става въпрос за ресурс, който е предвиден за много сериозни и тежки заболявания и обикновено нови лекарства в тази сфера се правят доста трудно. Тези пари също така са предвидени за лекарства в педиатрията, компаниите не са много заинтересовани да разработват лекарствени продукти за деца, понеже са трудни клиничните изпитвания, по-малък е пазарът, а те се водят от пазарните си интереси. Същия е проблемът и с психичните заболявания. Затова има нужда в определени сфери да има допълнителен финансов ресурс. В момента работя и по един проект за разработване на фонд с 2 млрд. евро за иновативни медицински проекти, които да доведат до изследвания и повишаване на капацитета на медицинската наука в областта на онкологията.

Това е вече за апаратура, не за лекарства?

Това не е за апаратура, това е изобщо за развитие на медицината, защото има много заболявания, на които към момента не е изяснен произходът.

И третото най-важно нещо според вас, което свършихте за тези години в Европарламента.

Третото е Европейската директива за правата на жертвите на престъпления. Това е първото европейско законодателство в наказателното право.

Това пак вие сте внесли, или сте съвносител?

Аз съм основен докладчик и мое е предложението за индивидуална оценка на нуждите на всяка една жертва поотделно. Досега това не е правено. Както и специално разработване на глава за правата на жените жертва на престъпление и на децата жертви.

Това по-практично какво означава? И в момента жертвата на престъпление според българския Наказателно-процесуален кодекс може да търси в наказателния процес обезщетение, може да търси и по граждански ред, ако реши, обезщетение.

Не е все едно да ти се полага това обезщетение и да ти се налага да водиш дела по граждански ред или да си част от група.

В смисъл това е от престъпника или държавата обезщетяване?

Държавата. Но тук става въпрос за нещо съвсем различно. Досега жертвите на престъпления са разглеждани не индивидуално като специфични нужди, а те са общо жертва на определен вид престъпление и самите те и техните права не са представени в процедурата в полицията и съда, а биват представлявани от държавата. Т.е. тяхната роля не съществува към момента.

Това означава, че се очаква и българският наказателен процес да бъде променен в съответствие с тази директива.

Да, точно така.

Така че задължително всеки пострадал да участва от самото начало в процеса с цел обезщетяване.

Да, задължително участва в процеса. Не само с оглед обезщетяване, с оглед оценка на индивидуалните нужди на всяка една жертва, каквито и да са те.

Коя е българската тема в Европейския съюз, в Европейския парламент, която ще има най-голямо значение през следващите години. Коя е българската тема в тази еврокампания, която започва след две седмици?

Според мен България трябва да намери своето място като партньор. Към момента ние сме само на дъното на класациите и сме обект на корекции, да го кажа по най-мекия начин от страна на европейските институции за проблемите, които имаме. Но България трябва да започне да се държи като партньор, включително нашите евродепутати. Т.е. ние не трябва да гледаме само дали депутатите в една или друга посока като гласуват защитават някакъв национален интерес. Това е много малко. Амбицията трябва да бъде много по-сериозна. Нашите евродепутати трябва да предлагат европейски инициативи, трябва да защитават такива и трябва да успяват да ги прокарват. Аз заради това казах, за първи път се случва директива за права на пациентите, директива за финансов ресурс за нови лекарства, сега съм предложила и за женско предприемачество още 1 млрд. евро пакет. Това са иновативни неща, които привличат по различен начин позицията на България и приноса на България. Темата, която е важна за нас, е каква ще бъде възможността България да защитава правата на своите граждани, но като европейски свободи, и как да използва европейския ресурс за подобряване на жизнения стандарт.

Националния интерес или европейския трябва да води евродепутата? Вие дори в Европарламента не седите според държавите, а според групите, в които участвате. Очаква се, че ако има противоречия между националния интерес и политическия интерес, така както го разбира съответната група, за целия съюз, вие трябва да  гласувате за европейския интерес, не за българския.

Да, има такива случаи и, за съжаление, в България рядко се говори за това. Например, едни от темите, които в България са много чувствителни, като шистовия газ, медиите не говорят затова, че цялата група на Европейската народна партия (ЕНП) е „за” шистовия газ, в това число и нашите евродепутати. Когато се говори за ГМО е по същия начин, ЕНП са „за” ГМО.

Няма ли случаи, когато либералите са за нещо, което от гледна точка на българския интерес, е обратно?

Досега не бих казала, че е имало такъв случай. Но чувствителни са темите за мерките, свързани с рестрикции за ограничаване пазара на труда и свободното движение на граждани. Защо никой в България не задава въпроса как така български евродепутат седи в парламентарна група, която говори за удължаване срока за български и румънски работници в останалите страни членки и навлизането им на пазара на труда или за ограничение на достъпа до стипендии на българските студенти. Има много теми, които депутатите спазват в общи линии дисциплината на парламентарните си групи. Но националният интерес би трябвало да бъде формулиран от българския парламент, от българския Министерски съвет, и ние бихме били много по-ефективни, ако навреме сме брифирани каква е позицията на България. Понякога има теми, по които ние получаваме разнопосочни позиции. Така беше с директивата за тютюневите изделия. Едно идва от Министерството на икономиката, съвсем друго идва от Министерството на здравеопазването. Кое е националната позиция - тази на индустрията или тази на гражданите. Има и случаи, в които позицията идва твърде късно, така че е изтекъл срокът, в който може да правим поправки и ние трябва да реагираме само чрез вота си съгласни/несъгласни. Това не е добавена стойност на евродепутата, ако трябва само да си вдига ръката. Той трябва активно да може да променя европейското законодателство в интерес и на българските граждани.

Кой ще е основният дебат в Европа през тази предизборна кампания? Най-важният въпрос.

Накъде отива Европа.

Много общо казано. Между какво и какво ще трябва да се избира?

Много е сложно. Вървим към Европа на национализма, на националния протекционизъм, или вървим към Европа, която е много по-отворена за своите граждани, обаче е конкурентоспособна и е партньор и на САЩ, партньор е и на Русия, Китай, изобщо на Брикс. Защото в момента и поради хаоса във външната ни политика, и в прекаленото свръхзаконодателстване във вътрешния пазар, ние доведохме дотам, че не сме особено конкурентоспособни. Загубихме си позициите по отношение и на климатичните промени, и на общата ни политика в околната среда.

Къде са либералите в сблъсъка на двете крайни позиции - федералистите, които искат Европа да става все по единна, партньор във всички тези посоки, за които говорите, и другите, които са антифедералисти, които смятат, че Европа трябва да е Европа на национални държави с много самостоятелни права.

Либералите са на позиция, че трябва да се работи много по-интензивно за развитието на общия ни, на единния европейски пазар, за да има устойчива среда не само за бизнес, а изобщо за реализацията на младите хора. Ние сме първите, които започнаха дебатите за липсващото поколение от пазара на труда. Освен това либералите са много чувствителни по отношение правата на човека, и изобщо на гражданските права, и защитата на интересите на европейските граждани във всякакъв вид споразумения, в които влиза ЕС, включително Търговското споразумение.

Няколко прагматични въпроса и ви моля за кратки отговори. Кои са съюзниците на либералите, част от които бихте били в следващия парламент. Ако трябва да избирате кого ще подкрепите - Европейската народна партия или социалистите за лидер за председател на Европейската комисия?

Това му е хубавото на либералите, че винаги са били краля на вота. Т.е., когато става въпрос за общия пазар и за правата на европейските граждани, гласуваме с ЕНП. Когато става въпрос за някои социални мерки и общия  пакет и пазара на труда, тогава сме със социалистите.

Кой трябва да оглави Европа? Кой е вашият фаворит?

Моят кандидат определено е Ги Ферхофщат. Но очевидно, ако трябва избирам от двете големи политически формации...

Жан Клод Юнкер или Мартин Шулц.

...бих казала, че визионера е Юнкер. Защото това е човек, който може да даде нов стимул за развитието на Европа. Човекът обаче, който е с най-силно развита чувствителност към европейския проект, това е Ги Ферхофщат. Ако трябва да кажа кой ще остане като цитиран исторически водач и визинер, това е Ги Ферхофщат.

Сегашният председател на вашата група в Европарламента.

Това е човек, който предвижда бъдещето с 20-30 години напред и има много по-голяма амбиция от всички останали да бъде европейския проект конкурентоспособен и водещ не само на нашия контингент, а изобщо водещ в света. Ако така я караме, с това много скучно управление като последните два мандата, много скоро няма да има представител от страните членки на Европейския съюз нито в Г-20, нито в Г-8.

Каква кампания ще прави НДСВ с „Обединена България” на Илияна Раева и Социалдемократите на Тодор Барбалов?

Интересна, модерна, свързана с европейски теми, а не с български опити за компромати и окалване и сваляне на европейските теми на толкова ниско ниво, че накрая българските граждани да не могат да се ориентират кое е добре за тях. Според нас трябва много повече да се говори за ролята на българите в европейските институции, в Европейския парламент - какво можем ние да предложим от нашия опит, за да се превърне то в европейска политика. Започваме нещо ново.

Кое ще е изречението на кампанията ви, слоганът, основното послание?

„Започва нещо ново”.