Мирослав Найденов - министър на земеделието и храните, събеседник в „Седмицата” на Дарик:
Каква е цената на спирането на протеста с тракторите в центъра на София и пограничните пунктове, протестът на зърнопроизводителите?
Цената ми е трудно да кажа каква е. От моя гледна точка - две напрегнати седмици, много нерви. От гледна точка на обществото - блокирани пътища...
1000 лв. според Столична община, е почистването на разлятото масло от тракторите.
Не, аз разбира се, говорих за другата цена и другите щети. Но мисля си, че ние имахме примера и не трябваше да се стига дотам - лошият гръцки пример го имахме. Аз се опитах на зърнопроизводителите преди да пристъпят към тези действия, че едва ли това ще доведе до нещо повече от това, което се случи. Т.е. една полемика в обществото, от която те самите нямаха нужда. Защото - да, те зададоха въпроси, на които ние отговорихме като правителство, но те не отговориха на голяма част от въпросите, които зададе обществото. Сигурно и трудно ще отговорят, защото тези протести, които продължиха 10 дни, първо, струват много. Струват много като логистика, като издръжка на тези хора, които стояха в тракторите, там където спаха...
Не, въпросът е дали вие поехте конкретен ангажимент към тях за изплащане на парите, за които претендират? Защото Ангел Вукадинов, той е председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите казва, че фермерския протест спира до края на януари и дотогава те ще проследят как ще бъдат изплатени обещаните от правителството пари. А регионалните съюзи остават в стачна готовност в случай на неизпълнение на ангажиментите на кабинета. Т.е. те очакват, че вие ще изплатите тези 230 млн., включени в очакваните от тях 580 млн. лева.
Цифрите са малко по-различни.
Какви са цифрите? Това са цифрите, които аз прочетох.
Това, което идва по европейските земеделски фондове - 782 млн. лева плюс 100 млн. - българско национално доплащане, това прави около 880 млн. Това е сумата, която ще отиде по т.нар. „схема на единица площ”, респективно голямата част към зърнопроизводителите.
А откъде идва тези цифри - 580 млн. лв., които се въртяха в пространството?
Това е различното. Всъщност, те очакваха националните доплащания или това, което е включено в бюджета, да бъде 570 млн., а в бюджета са заложени 340. Т.е. има една…
Липсват 230.
Точно така. те очакваха тези 230 млн. да бъдат добавени към тези 100 млн.
Вие нямате никакво намерение да ги добавите в бюджета? Управляващите от ГЕРБ в парламента да ги...
Не е въпрос на намерение, въпросът е на възможности. Много ясно им беше обяснено, че това няма как да стане, защото когато ние... За да изпреваря и другия ви въпрос – как така стана, че ние подписахме тази финансова рамка? Да обясня, че ние по тази рамка, работим повече от половин година. Тя беше обект на търсене на консенсус, и ако щете разправии между самите сектори. Когато стигнахме до финалната й част, и това наистина се случи седмици преди изборите, да, това е факт. Но не, защото изборите наближаваха, а защото тогава се разбраха секторите помежду си, това да бъдат толкова средства. Ние ясно и честно им го казахме, първо на самите преговори, и то им го каза най-вече финансовия министър Дянков, че няма такава практика да се подписва финансова рамка преди да бъде приет бюджета.
А защо я подписахте?
С това условие. И за това в преамбюла на тази финансова рамка пише - при възможност за отразяване на тази рамка в „Бюджет 2012”.
Защото в един момент всички възражения се сведоха до това, че хората протестирали заради лъжата, цитирам даже плакати от протеста. Казват - осигурихме комфорт на ГЕРБ, имат предвид, преди изборите, а те ни излъгаха. Така че в един момент вече спора не стоеше до това какви пари трябва да се платят, а дали сте ги излъгали, че ще им платите, само и само да се осигури комфорт на управляващата партия преди изборите.
Искам да кажа, отново да повторя, че ние бяхме положили подписа си много преди, това те се присъединиха по-късно. Те можеше да се присъединят, ако искаха и след изборите. Т.е. това те да положат подписа си, говоря по-специално за Националната асоциация на зърнопроизводителите, преди изборите или три седмици преди изборите, е тяхно решение. Някои от браншовете положиха подписа си много по-рано. Но с ясното съзнание, на всички, че това се прави преди да бъде внесен, респективно приет бюджета в Народното събрание. И ако ние, като министри, аз и Дянков, можеше да изземем функцията на Народното събрание да предрешаваме какъв ще бъде бюджета, разбира се, щяхме да объркаме реда в тази държава.
Знаете ли, аз не съм убеден, че тези, които ни слушат, разбират докрай за какви пари точно става въпрос, защо точно те се дават на зърнопроизводителите, въобще каква е схемата. Оказва се, че всъщност и в Европа, май, не всички, ако не разбират, то не са съгласни с начина, по който става плащането на тези пари. Дали така не се произвеждат агромилионери, защото който има повече земя, в един момент започва да получава толкова много пари, че... Премиерът май го беше казал, може да си купи...
И не само нашия премиер. Факт е, че сегашната система за подпомагане или субсидиране в Европейския съюз...
Каква е тя? Разкажете я практически.
Значи да започнем първо, с това че тя е европейска система и за това тя е част общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Разбира се, има различни нюанси в различните държави. България в 2007 г. е подписала договор за присъединяване приемайки най-лесната, но в случая най-несправедлива схема на подпомагане или т. нар. „схема на единица площ”. Т.е. който има повече площ, той получава повече пари. И тук...
Това е обвързано и с производство на тази площ?
Не, напротив.
Ако не я обработваш?
Задължително да я обработваш.
Трябва да я обработваш, да, това имам предвид.
Задължително е да я обработваш, но не е свързано с...
Но може да дадеш един килограм.
Да. То един едва ли, но нали може да са 100 килограма.
И пак ще вземеш все едно си я обработвал като за 100?
Точно така - няма разлика. Защото има страни, при които подпомагането е, примерно, на стопанство. Някои, при които е обвързано или кръстосано подпомагане, т.нар. на базата да кажем, ако има животни - за животните определена част, за обработваемата земя - друга. А в България какво се получава? Примерно животновъдите не получават никакви европейски средства. Зеленчукопроизводителите - също. Или нещо, което да е свързано, да кажем, с техните добиви или качеството на продукцията. И неслучайно в момента бъдещето на общата селскостопанска политика е поставено под въпрос, точно заради този дисбаланс между отделните сектори и тези конкурентни предимства, които се дават, в случая на зърнопроизводството.
България каква позиция защитава в Брюксел? Трябва ли да се промени така политиката, че субсидирането да бъде обвързано директно с производството или да бъдат сложени тавани? Така че големите притежатели на земи да не получават субсидии над определени тавани. Впрочем, обсъждания вариант в Европа е 150 хиляди евро на един производител, нали така?
Точно така.
Т.е. колкото и земя да има, да не може да вземе повече от тавана. Аз някъде прочетох обаче, че България не е съгласна с този праг от 150 хиляди.
Аз ви благодаря за въпроса, защото това е важният дебат. И това е нещо, което ще важи от 2014 г. до 2020 г., за много дълъг период от време. И решението е важно, защото предполага, че ще се сменят министри през това време, а аз ще трябва в момента да защитавам позицията. За това, първо, ние настояваме общата финансова рамка да се запази като сума. Т.е. България това, което трябва да получава, защото ние и Румъния в момента получаваме по-малко, но трябва да изравним или т.е. да достигнем горния праг на тавана през 2016 г.
Това не ви разбрах - за какъв таван говорим?
Таван, всяка държава има право на максимален таван от помощи.
Вие искате на България да бъде увеличен тавана до максималния и за другите държави или да си остане това, което е бил до 2013 г.?
Искаме да бъде увеличен по-рано от срока, който е посочен в договора ни за присъединяване. Т.е. нашите предшественици са подписали това да стане през 2016 г.
2016-а тавана да стане...
От 836 млн. евро, това е таванът за България.
Да стане тогава 836 млн. евро?
Това са подписали тези преди нас.
А в момента получаваме половината, грубо казано, от това което казахте преди малко?
Половината, да, почти половината.
Същото, но в лева.
В лева, да. Така че ние настояваме това да се случи още от 2014 г. Т.е. да изтеглим две години по-напред.
Това трябва ли да мине през ратификация и като промяна на договора на всички държави?
Трябва.
Т.е. това няма да стане? Винаги ще има една държава, както за Шенген, която да казва - защо?
Трудно е, но ние настояваме това. Другото, което настояваме - ние сме „за” прагове, определено, защото има държави, които са против.
Според притежаваната земя? В смисъл прагове...
Прагове на земеделски производител. Той дали ще има само земя...
Съгласни ли сме за това максимума да е 150 000 евро?
Ние сме за това да има праг, но този праг да е малко по-висок, защото...
Колко?
Примерно, двойно. То е отново въпрос на постигане на консенсус. Тъй като в България има немалка част средни стопанства. Аз изключвам тези, които са 10 и са много големи, те са мега, те са най-големите в ЕС, между другото. Средните стопанства обаче, в България са доста и в този смисъл, те биха пострадали. Затова защитавайки средните си стопанства, ние искаме прага да бъде повишен.
Коя е най-голямата субсидия, която взима зърнопроизводител в България?
За миналата година има зърнопроизводител, който е взел над 30 млн. лева.
30 млн.?
Точно.
И този човек сега, даже, България да се пребори за 300 000 праг, евро, ще взима 10 пъти по-малко?
Е, не 10 пъти, а в случая 100... Ако вземем 300 000 евро при 30 млн. - 100 пъти по-малко.
Той каквито трактори има, за да взима такива субсидии, много трактори има, ще ги докара не пред софийския парламент, той ще го докара пред брюкселския.
Другото, което предполагам обществото не може да разграничи, което и вие във въпроса си не хванахте е тази разлика, че аз говоря за субсидии, които са отишли за земята. А те извън тези субсидии за земята, са получили по Програмата за развитие на селските райони, доста средства за закупуване на машини, които са извън другите субсидии.
Още отделно?
Отделно, но те не са малко и ще кажа колко са. За първите две години на програмата - от 2007 г. до средата на 2009 г., са усвоени 1 млн. лева. А от средата на 2009 г. до момента - милиард и половина. Виждате разликата на ръст - от 1 млн. на 1,5 млрд.
Добре, но това са пари, за да обнови България селскостопанската си техника.
Не само и инфраструктурата. Т.е. тези пари, идеята е че те също са отишли към земеделските производители извън тези субсидии. И разбирате, че когато има субекти, така ще кажа, тъй като не мога да ги назова по име кои са точно фирмите.
Колко получат над милион? Или хайде, над десетократния размер на това, за което България ще иска? Над 3 млн., колко са тези, които получават?
Около 10 са. Аз за това казвам - броят се на пръстите на двете ръце, субектите които получават милиони.
Добре, а защо? Защо Европа плаща тези пари? Със сигурност много хора, които ни слушат в момента се питат. Чувал съм обяснението, че след Втората световна война гладна Европа, когато се е обединявала, е търсела механизъм, който да накара земеделските производители...
От мен сте го чули.
Може и вие да сте го разказвал.
Да, аз съм го разказвал тук.
Обаче това налага ли сега повече от половин век по-късно...
За това дебата е голям. И затова всъщност...
...да се дават зърнопроизводители изобщо? Що да не се дават субсидии на компютърни производители?
Резонният въпрос, който задава обществото не само в България. Питането е следното - факт е, че общата селскостопанска политика е първата, създадена е веднага след Втората световна война, за да...
Не е гладна Европа.
Разбира се, защото тя тогава е страдала, най-вече, от глад. В момента обаче резонния въпрос е... И за това се върви към определено намаляване на рамката на тази политика. След като се субсидират с 40% от бюджета на ЕС, годишно, земеделието, защо се стига дотам, че цените постоянно растат на основните хранителни продукти? И не е ли, ако се субсидира, да кажем, в случая зърнопроизводството, конкретно, зърнопроизводството е насочено най-вече към експорт. Ние, в България, произвеждаме три пъти повече, отколкото потребяваме. Т.е. разликата се изнася. И ако ние я субсидираме, резонния въпрос е - не субсидираме ли експорта към Саудитска Арабия, ако е за там, или за Китай?
Обаче от всичко, което обяснявате, излиза че на пръв поглед от хубава реплика, дошла тази седмица от ДПС, че тези протести са селска алтернатива на градската буржоазна ГЕРБ. От това, което вие обяснявате излиза, че май има доста сериозна „селска буржоазия”, да го кажем в кавички?
Факт е, че има наистина доста състоятелни хора, които се занимават със земеделие. Ама, вижте - те не са откраднали парите. Нека да направим...
Да, вие сте ги давали, Европа ги е давала.
Европа ги е давала. Такива са правилата, те са се възползвали от тези правила. Заради тези правила, между другото, ако погледнете България - аз съвсем наскоро летяхме заедно с премиера, имахме мероприятие в Силистра и пътувахме доста път от Силистра до София - нямаше кътче, което да не е обработено. Т. е. това дава резултат, превръща стотиците хиляди, дори милиони декари необработваема земя или пустееща земя в България, в обработваема. Но затова ние сме общество и трябва да кажем - в условията на криза, на тежка криза, ако този сектор е бил така субсидиран, не само с европейски, а и с национални към тях, в един момент, когато примерно животновъдството ни е на оцеляване, зеленчукопроизводството ни почти е изчезнало, ние да насочим част от този ресурс, говоря националния ни ресурс, към тези сектори. И това направихме.
Има някакъв... коректен упрек към вас все пак е, че може би трябваше да го кажете преди - че може би сте имали притеснения, че това може да изиграе... Тия хора са сигурно много влиятелни, с десетки милиони и те наистина могат да извадят огромни протести и да повлияят на политическите решения в страната, на изборите...
Те го направиха, опитаха да го направят. И ето, вие виждате, че ние не се поддадохме на този натиск. А лесното... Ние имахме решение, много лесно. Щяхме отново да дадем всичките пари за тях, нямаше отново да има за животновъдите, за зеленчукопроизводителите и тогава ние щяхме да си спестим всичките тези протести. Но знаете ли, аз им казах - този бюджет може да е рестриктивен, но той за първи път е справедлив, защото дава...
Това не е ли принципа „разделяй и владей”?
Не, не. Защо?
Те казват - ами няма да вземат тия, дето правят моркови, за да вземат тия, които правят царевица.
Не, ще кажем, че ще вземат тези, които имат нужда, за да вземат и да минат през кризата. И най важното - от какво има нужда обществото? Вие, когато ежедневно - или всички ние - сядаме на трапезата, ние искаме да има все повече български продукти. Да, хубаво е, че хлябът ни е български, не го внасяме. Но освен хляба искаме и месото, и млякото, и зеленчуците...
Сергей Станишев казва, пак тази седмица - Мирослав Найденов носи пряка отговорност заради създаването на монополи и картели при производството на храни.
Станишев откакто стана шеф на Социнтерна, започна много да говори за картели. Но нека да му припомня, че всички картели и тем подобни, са ставали по тяхно време. Или не само по тяхно, за да бъда и аз коректен - по времето на Прехода, защото ние тези фирми, които получават тези средства сега, не са създадени по времето на ГЕРБ. Така че... той вече е много голям човек, шеф на Социнтерна, аз няма да влизам в спор с него, аз съм само един обикновен министър. Мисля си обаче, че обществото на това, което казва Станишев, отдавна не вярва и последните избори го показаха.
Очертава се спор и за възстановяването на акциза върху горивата за фермерите. Ако вярно разчитам претенциите на зърнопроизводителите, които казват, че става дума за 150 млн. лв., които са годишните им разходи за възстановяване според тях, докато в бюджета, макар вече и одобрен от Европейската комисия като помощ...
Така е, да.
...са предвидени половината - 70 млн.
Никога не сме им обещавали 150 млн. Разговорите винаги са били за 70 млн. Те не вярваха до онзи ден, тъй като решението на комисията е от 5-ти, аз на 6-ти им го показах, по време на протестите. Има решение, т. е. има нотификация одобрена на Европейската комисия. 70 млн. е сумата, която ще бъде използвана за по-ниския акциз, който ще плащат те.
А очертава ли се подобен проблем с животновъдите, понеже обявявате през седмицата, че са предвидени средствата за субсидии и за тях? Само да видя сумите - за крави с бозаещи телета - по 80 лв. за животно; за говеда - по 150 лв. на два транша - 91 през другата седмица, 59 лв. първата десетдневка на 2012; биволите - 300 лв. за добиче; за овце и кози - по 29 лв. на брой животно. Нарочно ги изброявам с цифри, да не излезе, че ги няма тия пари в този и в следващия бюджет? Симеон Дянков знае ли за тия пари, че ще бъдат плащани?
Категорично знае преди да обявим, тъй като в четвъртък ние обявихме тези суми, качихме ги на страницата на Министерството на земеделието, за да могат да ги видят...
Това е според брой животно?
Това е точно така. Това е схемата на „глава добитък”, т. нар. схема. По тази схема започва изплащането от понеделник. Те ги очакват парите, тъй като...
Нямат претенции за повече? Няма опасност крави да са на мястото на тракторите пред Народното събрание?
Не, няма. Няма опасност. Винаги... Аз ръководя един сектор, в който винаги има претенции. Нормално е хората да искат повече, повече и все повече. Това са реалните възможности. Ние ги обсъдихме с животновъдите. Аз имах преди няколко дена експертен съвет по животновъдство с тях. Те знаят, че това ще бъдат сумите и те ще бъдат платени. Ще започне изплащането им, разбира се, от 12 декември.
Разреши ли Европейската комисия създаването на гаранционен фонд за парите, които България може да загуби, за земеделие от Европейския съюз? Става дума за около 100 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони и те могат да бъдат загубени до края на годината ако не се направи такъв гаранционен фонд. Всъщност вие може би трябва да обясните по-добре схемата.
Точно така е. Това е едно предложение, което всъщност е ноу-хау за самата Европейска комисия. Ние го предложихме, аз имах нарочена среща с комисаря. А правилото е следното, тъй като средствата по програмата за развитие...
Дачиан Чолош.
Точно, да, Дачиан Чолош. Средствата по програмата за развитие на селските райони са разпределени по години и когато не се усвояват в съответната година, тогава те могат да бъдат прехвърлени в следващи, но не повече от две или т.нар. правило „М+2”.
Т.е. България е търкаляла едни 100 млн. евро тези две години, година и се губят накрая?
Искам да кажа, че тъй като в първите две години, аз току-що дадох пример - 2007-2008 г. не е харчено почти нищо, и тези пари, прехвърлени в 2009 г., тогава ние било разрешено. От 2009 до 2011 г. ни е последният ход. И в края на 2011 г. ние трябваше да загубим парите за 2007 и 2008 г.
Ще ги загуби ли?
Направихме предложение пред комисията. В момента текат финалните разговори. И ние ще имаме. Казвам го, макар че не искам да казвам нещо, преди да е факт. Но то ще бъде факт, може би, факт около 22 декември. Ние ще имаме разрешението на Европейската комисия да вкараме тези средства, или ако не всичките, то част от тях...
Допускат ли правилата такова нещо?
Намерихме, ние, вратичка в правилата.
Това става дума за пари, които са за, ако вярно разчитам мерките, за модернизиране на земеделски стопанства, за подобряване състоянието на горите и за плащания на фермерите в планинските райони, за агроекология.
Това са най-неатрактивните мерки, по които не е имало харчене на пари. Европейската комисия ще ни разреши ние да създадем, и това е важно, с тези средства гаранционен фонд, който ще бъде в Българската банка за развитие. И този гаранционен фонд ще бъде на разположение на българските земеделски производители.
Вече не само по тези мерки, а изобщо?
Когато кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони, те няма да вземат от тези пари, а тези пари ще служат за гаранция, за да могат те да получават кредити от банките за съфинансиране. Защото вижте...
Става дума не само за агрофермерство, в изобщо за всички? Т.е. пари, които са били предназначени според предварителните разписания за някакви много конкретни и неатрактивни, както вие ги наричате неща, ще бъдат прехвърлени за гарантиране на изобщо всякакви земеделски дейности?
Не всякакви, а проекти по Програмата за развитие на селските райони. Но нека да изчакаме окончателното решение. Суеверен съм, да изчакаме решението на Европейската комисия.
Но става дума за пари, които няма вече да се дават директно, както е можело досега?
Не.
Но ще служат за гарантиране пред банките, да получават при по-изгодни условия кредити?
Точно така. Защото големият проблем, сега, на земеделските производители е рестрикцията към тях от страна на търговските банки. И тогава, когато всъщност Търговската банка ще дава кредит срещу удостоверение на този гаранционен фонд и знае, че няма да си загуби парите, нещата ще стават много по-лесно.
Как върви заснемането на изчезналите язовири? Намерихме ли ги?
Слава Богу, че са много големи и не...
Да, прощавайте за иронията, но понеже навсякъде беше така интерпретирано, че Сметната палата откри, че в земеделското министерство не се водят редица доста големички активи.
Преди да го открие Сметната палата, го открих аз и информирах прокуратурата.
Пак също четох закачки, че прокуратурата не можела да намери това дето...
А, намери го. Аз разговарях и с градския прокурор и със заместник-градския прокурор, намериха го. Тъй като нормално е – те имат десетки хиляди преписки.
И какво ви обясниха?
Работи се по тази преписка. Когато аз открих, т.е. когато на мен ми докладваха...
Вие кога го открихте? Още като станахте министър.
Значи ние взехме решение за ликвидиране на Агенцията по хидромелиорации, тъй като съгласно административната реформа, тя трябваше да бъде...
2009-2010 година?
Началото на 2010 г. Тогава, при ликвидацията, ликвидационния съвет или комисията, която трябваше да извърши това откри, че липсват архивите и счетоводните документи. Докладваха ми и аз информирах прокуратурата. Прокуратурата работи, ние също работим в момента, извършва се заснемане. Слава Богу, големи са язовирите и няма как...
Резонният въпрос към вас е – хубаво е, че сте информирали прокуратурата. А защо тогава не започнахте да ги снимате язовирите?
Защото разходите по заснемането на язовирите и то особено...
Нямахте пари в бюджета за тази работа?
Вижте, това не е малък разход, първо. Второ, ако аз бях направил този разход като министър, без да имам санкцията, в случая вече имам санкцията на Сметната палата. Но тогава, ако го бях направил и в един момент следствието беше открило документите, аз щях да нося отговорност за неправомерно...
Че два пъти България харчи пари.
Точно така, да. Ще кажат - защо не изчакахте да приключи следствието и да кажат къде са. Възможно е. Вижте, аз не изключвам, ако изправени пред огрозата за повдигане на обвинение или присъда, тези които са изнесли архивите, да вземат да ги върнат или подхвърлят. Нали, възможно е всичко.
А пари как намерихте тази година да започнете? Или по-скоро ги предвиждате в бюджета за догодина?
Намерихме резерви и предвиждаме за догодина.
Колко ще ви струва това - да снимате язовири?
Няма да е малко. Сметката ще ми бъде поднесена накрая, тъй като това зависи от обема на работата, която ще извършат. Аз обаче, имам разрешение. Т.е. имам препоръката на Сметната палата да го направя. Т.е. имам санкцията за този разход.
Съобщения от седмицата са, че Българската агенция по безопасност на храните е конфискувала 651 кг жива, охладена и замразена риба преди Никулден. Сега логичният въпрос е - колко свинско ще се конфискува преди Коледа?
Сигурно, не по-малко. Всяка година се намират, това са най-вече хранителни продукти, без ясно установен произход или с нередовни документи.
Всъщност за какво месо и риба става дума? Голям е голям, организиран внос, контрабандно...
Не, не, в случая за рибата не е внос. Става въпрос за следното...
Едната възможна версия е, че някой прави големи пари като вкарва едни ТИР-ове с доста съмнителни храни.
Не, става въпрос за...
А другата е, че разни малки производители всеки си произвежда нещо, то не отговаря на някакви стандарти и заради това трябва да бъде конфискувано.
Издаването на документа е свързано с определени такси. С плащането, евентуално, на данъци при реализирането на продукция. Някои от търговците, а понякога и производителите, искат да не плащат данъци или съответните такси и за това се опитват да продават продукцията си без тези документи. За това, когато бъдат хванати, тази продукция се конфискува. Ако е годна, защото, разбира се, се изследва. Ако е годна, ние практиката ни, особено покрай празниците, е да даряваме. Между другото, част от конфискуваната риба беше дарена на дома, който отец Иван е направил до Нови хан, така че там отиде. И успяхме да ги зарадваме за Никулден тези 150 човека и с едно хубаво меню. Същото правим покрай Великден, Коледа, Нова година. Ако, разбира се, е негодно, защото има хипотезата, че може да е негодно или да не е съхранявано както трябва това месо или тази риба, отива в екарисажа. Тези обаче, които си позволяват да се опитват да я пласират по някакъв начин, без документи, понасят солени глоби. И те стават всяка година все по-малко, това е добре.
Т.е. вие планирате нищо, че са празници, тази агенция точно преди и по време на празниците, да работи много?
Практиката е точно покрай празниците, масирано, целия наличен състав на агенцията, да излиза на улицата и да ги, както се казва, да ги скъсват от проверки. Защото някой е на принципа „ден година храни” или особено по зимните курорти сега – „снежинка-стотинка”, някой се опитват да реализират такава продукция. Знаят какво им се случва. Аз вече искам и статистиката и виждам, че в годините, поне докато аз съм министър, това намалява всяка година, което означава, че те имат респект от институциите.
Т.е. другата посока ще бъде в хотелите в „Пампорово”, „Боровец”, Банско?
Да. Така, както направихме същото летните курорти лятото и доста храни, наистина, десетки тонове храна бяха конфискувани. Десетки заведения бяха затворени и отнети лицензи, знаейки че това се случва. Мисля си, че те са респектирани.
Значи, да уточним най-важното – масирани проверки, преди и по време на коледните и новогодишните празници на Агенцията по храните както по магазините, така и в курортите.
Да, там където могат да ни съсипят празника.
Нямат намерение управляващата партия, правителството, парламента да увеличава предвидените в момента, субсидии за зърнопроизводителите, въпреки поредните им заплахи, че ще се върнат в края на януари да продължат да протестират.
Не, няма да ги увеличаваме.
Тези 230 млн. допълнително, което те претендират, няма да се случи.
Няма да се случи. Но, обаче голямото „Но” - това, което е определено за тях, ще им бъде изплатено коректно.
Както и на животновъдите, предвидено е, половината, според претенциите на зърнопроизводителите за възстановяване на акциз на горивата, 70 млн.
Такава е нотификацията, тези пари са одобрени са и те...
Вие това сте поискали, затова това е нотифицирано.
Точно така. Тази система ще стартира от началото на следващата година.
В България има според вас, наистина, агромилионери, 30 млн. лв. получава със сигурност, един от тях, други 10 получават над 3 млн. А вие искате намаляване, т.е. 30-те млн. 100 пъти, тези с 3-те млн. 10 пъти, на субсидиите в следващия програмен период на ЕС, което е два пъти повече от това, което се обсъжда в самата ЕК.
За да стане по-ясно, ние искаме таван, забележете, за да може останалите пари да отидат към по-дребните. Т.е. ние не се отказваме от това, което се полага за България. Искайки обаче, таван, тогава ние ще можем да преразпределим по-голямата сума към повече хора.
