И днес продължиха догадките по казуса с българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева. От Брюксел идват знаци, че може да се чака до понеделник, за да провери правният отдел на Европейския парламент всичко, свързано с декларацията на Желева. В публичното пространство у нас пък вече се лансира резервен ход на управляваща партия ГЕРБ - план „Б" и то под формата на това Желева да оттегли сама кандидатурата си. По случая с нейната кандидатура за еврокомисар - разговор с Мария Капон, бивш евродепутат от Европейската народна партия.
Да започнем с това какви са вашите очаквания. Очаквано евросоциалистите обявиха, че за тях след това слабо представяне на изслушването Желева не е подходяща за кандидат за еврокомисар. Дали становището на ЕНП би било толкова категорично?
Това, с което трябва да започнем в разговора, е да кажем, че между всички изслушвания, които текат, има, разбира се, компромиси и се провеждат консултации между политически партии, които са представени в Европейския парламент. Знаете, че тези консултации се провеждат и със социалистите, и с либералите, и с консерваторите, и с Европейската народна партия. Със сигурност ще паднат няколко глави. Ако се стигне до това... сега давам малко от кухнята, спецификата на технологията, така, преди гласуването на комисията. След това, което видя цяла България, цяла Европа и целият свят, няма нужда да даваме повече оценки. Мисля, че международните оценки бяха ясни. Сега трябва да се установят фактите. Ако има разминавания, то... ако има такива разминавания, то означава, че има лъжа. Ако има лъжа, означава, че е нарушена основна ценност в Европейския съюз и тази ценност няма как да бъде, така, потъпкана и няма начин да се намери компромис. Защото може да намерите компромис заради това, че са незадоволителни отговорите на един или друг комисар или кандидат-комисар, може да намерите компромис за това, че той е допуснал някакви грешки, но не и когато е излъгал. Затова, пак казвам, важно е какво ще каже групата, която преглежда документите. Ако кандидатурата на българския комисар беше проблем за ГЕРБ преди изслушването, ако по време на изслушването и след това стана проблем за България, днес е проблем за Барозу, за Европейската комисия и за Европейския парламент. Затова, пак казвам, по технология най-вероятно ще има жертва на още няколко комисари. А мисля, че вече става ясно, че в пазарлъка върви възможността да бъде, така, отстранен един социалист и един либерал, така че това да не е единствено кандидатурата на българския комисар. Нека да кажа, че много важно е държавническата позиция обаче на България. Аз искам да се върна към това, че България може. Взимам лозунга на ГЕРБ, с който спечелиха избори, за да кажа, че съм убедена, че в България има подготвени специалисти, които могат блестящо, първо, да попълнят своите документи и след това блестящо да се представят като външни политици. Именно дори за това портфолио, въпреки че знаете, че в рамките на консенсуса и на компромисите е можело да бъде сменено портфолио... Казвам го това, за да ви кажа, че ако българският министър-председател - и сега ще кажа нещо много, не знам, много сериозно хвърлена ръкавица - може да надмогне политическия си егоизъм, аз съм убедена, че може да направи държавнически ход, в който без значение от това дали ще номинира социалист или либерал дори от България, или човек, който да е много добър специалист, който да представлява България... Защото той ще направи това, което направи Саркози със своя външен министър. Вие си спомняте, че Кушнер е социалист и... Днес има много важна задача, то е не само да потуши страстите на европейско ниво, а второто, което е, да намери наистина най-доброто, което да покажем като външна политика и като възможност, така, разбира се, с действията си. Т. е. планът Б трябва да е брилянтен, но не брилянтен, ала Цецка Цачева, съжалявам, че казвам така, а трябва да е възможно най-добрият.
Г-жо Капон, според вас "план Б" включва ли Николай Младенов - сегашният министър на отбраната?
Аз мога само да говоря като човек, който познава Николай Младенов от много години. И Николай Младенов е човек, който наистина е участвал в хуманитарни мисии, човек, който е участвал в мисии в най-тежките региони по света, който няма да каже, че с талибаните можеш да преговаряш за помощи, нито има съмнение къде е Аденският залив, защото той самият, така, е участвал близо до Аденския залив в операции. Затова примерно това е един много, много добре подготвен специалист по въпроса. Но, разбира се, думата ще има премиерът на страната. Но давам го само като пример. Може би обаче ще е много интересно, ако може като държавник премиерът Борисов да даде кандидатура, която може би ще изненада всички, но която да е държавническа и която не е необходимо да бъде от сегашния кабинет или да се търси политически украсен човек. По-скоро може би трябва да се намери един добър представител на страната, който да е дипломат и който да може да представлява европейските граждани, защото комисарите дават клетвата си пред всички европейски граждани и ще бъдат комисари... И българският комисар е комисар на всички европейски граждани, така че той няма как теснопартийни интереси оттук нататък да следва. Аз се сещам за много имена, които са били в центъра и дори в левицата. Днес не е времето, в което някой трябва да вади томахавка. Днес е времето, в което трябва да проведе държавническа политика, така че да измием срама на България. Най-страшното според мен ще е, ако... при това положение ще е изключително рисковано за българския комисар при липсата на компетентност, ако остане в този вид и аз съм убедена, че Борисов има много бърза реакция.
Кои са вашите имена, за които споменахте преди малко, които са подходящи за поста?
Аз хвърлих ръкавицата. Мисля, че в годините съм била партньор на сегашния министър-председател по много теми и той винаги, когато иска да се допита за някои от тях, ще намери начин да се чуем. Смятам, че в момента топката е в неговото игрище и не бих желала да спускам в пространството имена. Казах, отговорих на вашия въпрос за министъра Младенов само поради причината, че вие зададохте въпроса. Но иначе по всичките други имена, мисля, че не е редно да ги включваме в пространството.
Да разбирам от вас, че най-полезният, най-правилният ход на българското правителство в подобна ситуация не е да оттегли кандидатурата или да я отстоява докрай, а да предложи нова.
Категорично да влезе в совалката, т. нар. совалка, в която аз съм убедена, че министър-председателят вече с екипа си участва, да намери компромиса и, разбира се, когато на европейско ниво се стигне до консенсус колко ще бъдат оттеглените и кои, както се казва, ще се наложи да бъдат сменени, да има добрия ход и, пак казвам, добрия ход, така че на следващия хиъринг, който ще предстои, да има наистина блестящо представяне. И го казвам наистина да покажем, че България може.
Но премиерът Борисов вече каза, че е разговарял за г-жа Желева с когото трябва. Това дали ще му е от помощ на него, за да вземе някакво следващо решение?
Иначе той много категорично тази сутрин каза, че, ако се установят каквито и да е нарушения, които са направени, то е ясно, че той има следващ ход и че има по-трагични кандидати. Така че той направи своето признание. Не мисля, че трябва да искаме от него по-голямо признание. Със сигурност не му е комфортно в момента и аз го разбирам, защото България беше представена във водещите медии по начин, по който дори в предходните години не сме виждали такъв тежък шамар, особено относно и компетентността. Във водещи телевизии се даваше как кандидатът ни за еврокомисар ще обучава 1 милион жени, които са изнасилени в Конго. Така че, казвам го с тъга и със съзнанието, че днес всеки може да сгреши. И министър-председателят може да сгреши. Поради тази причина това, че му е предлагана толкова силна партийна, в политически план за тях самите кандидатура, защото е ясно, че това е предложението на партия ГЕРБ, днес той трябва да гледа вече като държавник. В криза се очаква от министър-председателя да не е партийният лидер, въпреки че току-що пое този пост, а да бъде държавникът на България.
Какъв е според вас правилния ход на българското правителство - да изчака решението на Еврокомисията за случая "Желева" или просто да предложи нова кандидатура преди това решение?
Двете процедури са една и съща процедура. Аз съм убедена, че в момента текат преговорите и те ще се случат заедно. Няма как някой да тропне по масата и да каже "сега сменяме". Това не е процедурата. Начинът е, че това става на съвсем друго ниво, по съвсем различен начин. Текат т. нар. преговори, совалки, компромиси между лидерите, разбира се, и за политическите кабинети, и за портфолиото, ако трябва да се смени. Така че най-вероятно, и така е правилно, времето, което е дадено и часовникът, който цъка до понеделник, е редно да бъдат оставени и Европейската комисия, и българското правителство, и, разбира се, Европейският парламент, да намерят най-доброто решение. Разберете, то днес не е само за България, то е за европейските граждани. Вива Европа, казвахме през последните дни. Ако шмекерлъците могат да минат тук, при нас, ако понякога заради това, че някой е протеже на един или друг, това може да бъде преглътнато от страна на българската общественост, дори и да не й харесва, в Европа това не може да се случи. А ако то се случи, то много тежък удар върху комисията, така, че не вярвам, пак казвам, днес проблемът е на Барозу. Затова нека да оставим комисията да си свърши работата, парламента и органите, които са. А аз съм уверена, че министър-председателят осъзнава важността на проблема. Осъзнава това, което се случва, и ще има бързата реакция, така че да не застраши повече името на България.
А вариант ли е г-жа Желева да бъде изслушана отново и възможно ли е да й бъде сменен ресорът?
Няма такава процедура.
А според евросоциалистите, ако тя остане кандидат, това трябва да се случи.
По принцип няма такава процедура. Сега, ако те въведат нов ресор и нова процедура и се окаже, че отново биват задавани въпроси, мисля, че това е допълнително бламиране на страната. Не бих се оставила в, и това е моят личен съвет, опонентите са си опоненти и в случая ЕНП са достатъчно добри политици, за да знаят, че няма да се оставят на това социалисти да им диктуват положението, а те ще се опитат масимално, ако пада глава, да падне, разбира се, не само глава от страна на, казвам го в образ, от страна на десницата, а това да се случи и с левицата, и с центъра. Така че това е начинът, ние го наричаме в добрия тон преговори и компромис, който да бъде намерен.
Каква беше най-голямата грешка на г-жа Желева по време на самото изслушване?
Е, сигурно... за мен персонално, най-голямата грешка беше, че тя не застана с открити карти в началото още и да каже "знам, че за мен се говори това, това, това, това. Вижте колеги, това по първа точка. Това по втора точка. Тук може би съм сгрешила, направила съм такива и такива действия". Истината винаги ще ни спаси. И втората голяма грешка е, когото поименно и директно обвиняваш който и да е евродепутат. Това е категорично тактическа грешка, защото в Европейския парламент вече стои дума срещу дума. А пък в случая под прожектора е на... се нарича Румяна Желева, а не който и да е друг. И какъвто и скандал да се развие, евродепутатът има своето място и той винаги ще защити позицията си. Той е избран и ще бъде там колега 5 години и дали той ти е опонент, дали той ти е съмишленик, дали той ти е приятел или ти е враг, ако щете в кавички, защото в Европейския парламент думата враг не съществува, а е нормалната дума опонент, не бива да се влиза в преки атаки, защото комисарите са на подчинение на комисията. Те са най-вече на подчинение на гражданите. А излъчените от гражданите са евродепутатите. Каквото и да се случи, мисля, че това от тактическа гледна точка показваше неустойчивост и липса на добро познаване на практиките в европейски мащаб. Казвам го със съзнанието, че на никого не му беше приятно това, което стана, и начинът, по който беше бламирана България. Защото, пак казвам, ако проблемът беше наш, днес вече проблемът е на Европейския парламент и на комисията, защото писмото, което излезе само няколко дни преди изслушването, вие си спомняте, в българските медии то гласеше "Барозу подкрепи Желева". А всъщност беше много ясен текстът, винаги в европейската политика трябва да се чете между изреченията. Там беше записано: Тя ме увери. Което означава, ще цитирам един колега, който казваше... което означава да прехвърлиш маймунката на другото рамо и да кажеш, да, аз заставам, защото този политик ме увери. Ако има някаква грешка, той носи отговорността си. Мисля, че трябва да се четат знаците. Трябва да се вижда всичко, което е. Но знаете ли, днес аз апелирам към държавническо поведение. Убедена съм, че в България има много подготвени хора и не приемам, дори и в яда си или в раздразнението, което има премиерът, атаката, която направи срещу Ирина Бокова, след като тя вече спечели този висок пост. Мисля, че не е необходимо да даваме такива сравнения. Отново да връщаме по този начин нещата. Това вече мисля, че минава границите. И трябва да се върнем наистина към държавността. Страната е попаднала в криза, по една или друга причина, не да търсим виновния само, а да намерим изход, най-добрия за България. Вече става въпрос за това.
