Каквато и да е развръзката на кризата в еврозоната, банките у нас са готови да я понесат, категоричен е в интервю за Дарик председателят на УС на Асоциацията на търговските банки у нас Левон Хампарцумян. В Деня на банкера Хампарцумян заяви ясната готовност на банките да кредитират и да помогнат за растежа на икономиката ни, но и не изключи негативен сценарий. Ето какво още каза той:
Първо, мисля, че ще видим реализиран някой от по-позитивните сценарии, което ще доведе до по-голяма интеграция в еврозоната, до по-добра и координирана бюджетна и фискална политика и оттам - създаване на условия за устойчив растеж в еврозоната. Така че реализирането на по-оптимистичен сценарий, което може да има различна форма, която предстои да бъде договорена в следващите седмици, ще бъде добре за България. Разпадането на еврозоната би било един катастрофален сценарий, който ще се отрази зле на всички държави в ЕС и в света. Затова той е по-малко вероятният сценарий. Ще трябва обаче да се направи разумният компромис. Аз лично мисля, че ще се намери едно добро решение.
В същото време британските банки бяха предупредени да се подготвят за сценария разпадане на еврозоната.
Британските власти имат своите отговорности, но те не са част от еврозоната. Те може да са предупредили, могат да си правят всякакви сценарий, но аз въпреки всичко мисля, че ще се стигне до позитивния сценарий, защото в противен случай всички биха изгубили много, включително и Германия, която е остров на икономически растеж, стабилност и всъщност, на голямо икономическо тегло.
Т.е. Вие не предвиждате създаване на т.нар „финансов Шенген" - страни първи клас, втори клас?
Европа ще отиде към по-голяма интеграция, а не към фрагментиране, разпадане и дезинтеграция. Разбира се, в тази ситуация на по-голяма интеграция и отговорност, би трябвало тези държави, които са се отнесли по-отговорно към бюджетите си, към финансите на ниво държави, на ниво икономики, би трябвало да получат някакъв вид поощрение.
Какъв да бъде той - например, по-късно въвеждане на данък „транзакция"?
Технически има много варианти, няма смисъл да ги обсъждаме, преди да видим как ще върви развоят на събитията до Коледа.
Дотук развоят на кризата как се отразява на стабилността на системата у нас?
Кризата по-скоро влияе върху рентабилността на системата. Когато имаме икономически неясна ситуация, напълно естествено апетитът и ентусиазмът за инвестиции намаляват, което съответно вкарва икономиката в застой, а банките отразяват състоянието на реалната икономика. Приходите ни ще намалеят, но няма опасност за стабилността на системата.
Как би се отразило на лихвените равнища?
Засега никак. В момента системата в България е свръхликвидна. Виждате, че депозитите растат, а в същото време няма сериозно търсене на кредити, така че няма повод например за някакво особено състезание за нови депозити с нови цени и няма смисъл, защото това би довело до увеличаване на цената на ресурса и съответно на кредитите. В момента не виждаме такива явления.
А може ли да наблюдаваме обратната връзка?
Разбира се, ако предсказуемостта в еврозоната се повиши, независимо какво решение ще се намери. В момента основният проблем е това, че никой не знае какво ще бъде решено. В момента, в който имаме решение и перспектива пред нас, ще си наредим политиките и системите за управление и в икономиката, и в банките, така че да отговорят на новите условия по най-добрия възможен начин.
А каква е прогнозата Ви за развитието на българската система - и от гледна точка на икономиката, и на банките?
Всичко зависи от това каква ще бъде годината. Ако работим в по-предсказуема среда, вероятността да имаме добра година не е малка. Ще Ви кажа, за да съм по-коректен, банковата система е готова за още една лоша година, но същевременно е готова и за една добра година, ако условията позволят това.
Това означава ли, че банките са готови да кредитират, за да осигурят ликвидност на бизнеса?
Точно това означава, но трябва да имате предвид, че не банковата система ще изтегли икономиката, а икономиката и хората, които движат икономиката, ще имат нужда от банкови услуги, нови кредити и т.н и ние сме готови да ги дадем. Банковата система не е „теглещ локомотив", а „тласкащ локомотив" на растежа. Банките следват успеха, а не го генерират. Ако икономическата среда се подобри, предсказуемостта на средата и в България, и в Европа се подобри, това ще задвижи износа, ще има и по-добър туристически сезон и т.н., ние сме готови да подкрепим тези процеси. С две думи - ние сме готови и ако догодина има стагнираща икономика в Европа и нисък и отрицателен ръст в България, можем да понесем и това като система.
