Той е на онази интересна възраст от 66 години, когато една не малка част от живота вече е отлетял. Но изглежда и звучи така сякаш е точно обратното. Джоузеф Стиглиц казва за него: "По време на финансова криза се нуждаем от добри регулатори, които да гарантират, че финансовият сектор служи на обществото. Това не е лека задача. Регулаторите трябва да са умни, за да разбират комплексността на пазарите; да са отдадени, силни, честни. В Хонг Конг са щастливи, че имат такъв регулатор като Андрю Шенг. В Китай са щастливи, че имат Андрю Шенг като главен съветник на надзорната банкова комисия. Другите страни също ще са щастливи, ако имат човек от калибъра на Андрю Шенг".
Това сякаш е достатъчно представяне за Андрю Шенг, един от 100-те най-влиятелни хора в света за 2013 според списание TIME и новият гост в проекта "Иноваторите" на Дарик.
Константин Вълков: Следизборен сезон в България. Чудя се защо днес е толкова трудно да се спечелят избори с положителна кампания. Да не би липсата на вяра в по-добро бъдеще и негативното влияние на финансовата криза да оказват влияние на това постоянно отрицание, как смятате?
Андрю Шенг: Нямам представа, но навярно е свързано със старото схващане, че добрата новина не е новина. Принципно е много трудно да преценим какво точно влияе на гласоподавателя. Още повече, че и аз самият не съм политически учен, поради което не бих се наел да отговоря на този въпрос. Няма как да бъда достатъчно акуратен.
Въпреки това какви са Вашите наблюдения за нагласите на хората относно финансовата криза - очакват да премине скоро или са песимисти?
Самият факт, че сме в състояние на финансова криза, а нито един банкер не отиде в затвора, дори някои продължават да са много богати и да живеят добре - всичко това промени възприятието на публиката към финансовата сфера. Хората са вярвали, че финансовата сфера би трябвало да обслужва техния интерес. Оказа се, че не е така и хората нямат това ниво на доверие към банките, както беше преди.
Ако Ви предложат да станете министър на финансите на малка или на голяма страна, коя бихте предпочели? Къде финансовата криза е по-отчетлива?
По-скоро мисля, че няма значение дали си малък, голям или истински гигант. Ударът на кризата върху големите страни може да бъде огромен, но в същото време и влиянието върху малките страни може да бъде голямо. Вижте какво се случи в Кипър. Там разрушенията бяха сериозни. И самият факт, че един богат регион, какъвто е Европейският съюз, може да изпадне в такава ситуация заради банкови проблеми, показва, че влиянието на финансовата сфера се разпростира наистина на глобално ниво. Не бих направил разграничение между малки и големи страни.
Колко важно е тогава мисленето на хората, които живеят в тези страни, тяхното възприятие за нещата, нагласите им, за да излязат по-бързо от финансовата криза? Или всичко зависи от висшата политическа и икономическа класа?
Важен е начинът на мислене на лидерите и на обикновените хора. В крайна сметка кризата има едно психологично измерение. Ако вярвате, че сте изпаднали в депресия, то със сигурност сте в депресия. Става дума за едно психологично състояние. Ако Ви е страх, дори и да Ви казват, че не бива да Ви е страх, продължавате да изпитвате страх. В някакъв смисъл точно психологичните възприятия имат силно влияние върху пазарите.
От друга страна, критиците ще кажат, че прекаленият оптимизъм, кредитният бум, безразсъдното харчене - всичко това на практика доведе до кризата...
Да, така е. Но това е, защото бяхме в ситуация на един изкуствено надут балон. Когато всичко върви нагоре, развива се добре, стига се до момент, че е прекалено хубаво да е истина. Когато е прекалено хубаво да е истина, значи не е истина. Поради тази причина хората и днес са депресирани - губят пари, губят приятели.
Как е устроен светът днес? Вие казвате, че глобализацията е превърнала страните в изключително свързани помежду си, в една мрежа. Добре ли е това? Каква е прогнозата Ви?
Мрежата - това са взаимовръзките. Начините да се измъкнете от кризата са свързани с мрежата. Ако аз съм свързан с Вас, Вашите проблеми са и мои проблеми. Малкото страни, които не са част от тази мрежа, по принцип не са засегнати. Днес кризата се разпрострира най-вече чрез големите асоциации. Свързаността е структурен проблем. Човек трябва да е подготвен за това, за да може да се справи със заразата, когато тя се случи. Един от очевидните примери е капиталовият контрол. Ако не искате да използвате капиталов контрол, има и други начини като определени лимити на кредитната политика, затягане контрола на спекулации в местната икономика и т.н. Разбира се, няма универсален начин за справяне със ситуацията, всичко зависи от случая, от страната.
Ето, европейските страни са пример за такава мрежа. Какво се случва с европейските страни, каква е прогнозата Ви?
Моето мнение е, че като цяло еврозоната сякаш премина през най-лошото и би трябвало да е в процес на възстановяване. Но всичко това зависи от политиките, които се прилагат. Предстоят избори в Германия. След това е възможно да има неразбирателство спрямо общите европейски политики, а германският гласоподавател гласува различно. Тогава би било възможно да има известни промени, поради което е трудно да се направи прогноза.
Има ли някакво азиатско икономическо хапче, което може да бъде предписано на Европа и да излекува някои от нашите проблеми?
Разликата между азиатската и европейската криза е валутата - в момента няма една азиатска валута. Всяка страна има своя валута. Преди кризата в някакъв смисъл всички бяха вързани към долара. Когато имаше сериозни проблеми с нивата йена - долар, много страни решиха да действат самостоятелно, извън обвързаността на валутите им с долара. Когато това се случи, има нужда да бъде открито ново равновесие. Ако не можете да откриете такова равновесие, имате проблем. Уроците са свързани точно с това - Азия е с различни валути, Европа е с обща валута. Това е и основният проблем за Европа - което е добре за Гърция, няма да бъде добре за Холандия и т.н. Въпросът е до каква степен е добре да има обща валута.
Знаете, че финансите се възприемат като скучна тема, нищо че Вие говорите така увлекателно и разпалено. Каква е другата Ви страст в живота?
Аз харесвам изкуството. Особено съм увлечен по традиционен текстил. Харесвам също така японска керамика. Едно от хобитата ми е четенето. Обичам да ходя на кино. Бих казал, че имам доста разнообразни интересни, извън финансите. Моята работа е моята страст, но също така имам и други страсти.
Какво четете в момента?
Има няколко книги, които чета по едно и също време. В момента преглеждам книгата на професор Роналд МакКинън, която се нарича Unloved Dollar Standart. Това наистина е много важна книга. Авторът е един от малкото хора, които са се задълбочили да изследват влиянието на американския долар върху глобалната икономика. Другата книга, която чета, е на Фритьоф Капра и се нарича Uncommon Wisdom. Представлява разговори със значими, интересни хора.
Ако трябва да препоръчате на някого, на политик, на лидер на дадена страна да прочете една книга, коя ще бъде?
О, Господи... Последната книга, която мисля, че е много оригинална, е от автора на Black Swan. Това е Насим Талеб, а книгата е Antifragile. Подобни книги успяват едновременно да забавляват, но имат и важно послание. Той говори за това, че начинът, по който възприемаме риска, е погрешен и е необходимо да се справяме с несигурностите в нашите системи по друг начин. Трябва да се научим да бъдем далеч по-устойчиви. Считам, че той е един от оригиналните мислители на последните години.
Оригинални мислители? Очевидно тези хора Ви вдъхновяват. Ако имахте възможност да се срещнете с мислител, който не е между живите, с кого бихте предпочели?
Един от любимите ми автори и философи е Хан Фей. Той не е толкова добре познат на Запад, но е един от брилянтните и оригинални политически учени на всички времена. Наскоро някой беше написал за него, че е по-добър от Макиавели. Според мен той е не само философ, но и много интересен и добър разказвач на истории. Мисля, че той е връх, с който трябва да се измерваме.
