Интервю

2009-та е юбилейна година за българо-японските отношения

19 януари 2009 14:27

Няколко дни преди официалното посещение на българския президент Георги Първанов в Япония Константин Вълков разговаря с посланик Цунехару Такеда за инвестициите, които България може да очаква през 2009 година, за възможностите за двустранно сътрудничество с Япония и редицата проекти, които японското правителство подпомага в размер на над 800 милиона долара. Българският президент ще има аудиенция с императора и императрицата, както и с премиера Таро Асо. 2009 година е обявена за година на Япония в България. Официалните чествания започват на 1 февруари във Варна и на 3 февруари в София.

Ваше превъзходителство, добър ден и много ви благодаря за поканата и за прекрасния чай. Как сте днес?

Много съм щастлив, че имам възможност да се запозная с вас. В София е доста студено, но аз се чувствам много добре.

2009 е важна година, защото тази година честваме възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни, 50-годишнината. Кажете ни, през този период приятелството успя да преодолее дори различията между политическите системи, как стана възможно това?

Така, както вие споменахте и във вашия въпрос, наистина в миналото дори и при различни политически системи Япония и България винаги са поддържали изключително добри приятелски отношения. Причините са няколко. Нека да започнем от 1970 година с изложението в Осака, когато Япония за първи път представи бързите темпове на своето икономическо развитие и следвоенното си възстановяване. Тогава и държавният глава по това време Тодор Живков посети българския павилион, видя бързите икономически темпове на развитие, следвоенното възстановяване и тогава се роди и вероятно се е породила идеята да се учим от Япония. Така че това посещение даде тласък на развитието на българо-японските отношения. Разбира се, след което много български политици, а също така и специалисти, посетиха Япония. Те успяха да осъществят контакти и сътрудничество в различни области, научиха някои неща, които после пренесоха като опит в България, което, разбира се, стимулираше и развитието на двустранните икономически отношения. От друга страна, знаете, че през 1979 година тогавашният престолонаследник и сегашен император посетиха България в качеството си на престолонаследник и принцеса. Същевременно много известни японски фирми решиха да открият по това време свои представителни офиси във вашата страна, което също насърчи развитието на двустранните икономически отношения, които продължават и досега. След 1990 година, след началото на прехода към демокрация и пазарна икономика във вашата страна, Япония подкрепяше енергично усилията на вашето правителство в тази насока и ние сме може би страната най-голям донор, която под различни форми подпомагаше тези процеси, като общата сума на помощта, отпусната от Япония на България възлиза на 800 милиона щатски долара, което също допринася за насърчаването, развитието на двустранни отношения, които се базират на взаимно доверие.

В този смисъл след няколко дни предстои официалното посещение на българския президент Георги Първанов във вашата страна. Какви са очакванията, какви са плановете за това посещение?

Разбира се, много скоро предстои официалното държавно посещение на българския президент Първанов в Япония. По време на своето държавно посещение е предвидена аудиенция при императора и императрицата. Същевременно той ще се срещна и с японския премиер Таро Асо, а също така и с политици и държавници и от други ведомства. Това ще бъде едно посещение, символ на утвърждаване на добрите двустранни отношения, но паралелно с това по време на посещението си президентът Първанов ще проведе разговори на най-високо равнище, сега, след като България вече е член на Европейски съюз, за да обсъдят една нова рамка на ново качествено развитие, на още по-високо равнище на развитие и насърчаване на двустранните отношения занапред. Знаете, че сега с икономическото развитие на вашата страна, а също така и след приемането на България за член на Европейския съюз, България вече ще отпадне и няма да бъде в списъка на страните, реципиенти на помощи по линия на OECD, т.е. нашите отношения действително ще се променят от отношения между донор и реципиент, между отношения на равностойни партньори. Така че ние очакваме насърчаване на двустранните контакти на тази база. С други думи като равноправни партньори, които споделят общите ценности на демокрацията и пазарната икономика, занапред аз мисля, че има много широко поле на развитие на сътрудничеството в сферата на международните отношения, външната политика, икономиката, в сферата на образованието, културата и научния обмен.

Факт е, че правителството на Япония дълги години подкрепя нашата страна. В тази подкрепа, вие споменахте, че над 800 милиона долара е финансовата й част, като заеми, като безвъзмездна помощ, като техническо сътрудничество. Предвид това, че Япония е втората по големина икономика в света и предвид финансовата криза и новото ниво на двустранните ни отношения, какви са очакванията ви за 2009 година? В цифри, поне предположение бихте ли казали, финансовото измерение на инвестициите на Япония в България?

Ако говорим за директните инвестиции на Япония в България, можем да споменем три забележителни примера. Първият пример това е инвестициите в болница "Токуда". Знаете, че това е изключително съвременна болница, която е снабдена с най-съвременното медицинско оборудване и инвестицията в този проект доведе до изключително подобряване на медицинските услуги и на средата на медицинско обслужване, която е пример във вашата страна. Второто, това е откритата през месец юли миналата година вятърна електроцентрала край Калиакра, която ще спомогне за опазване на околната среда. И третото, това е новооткритият завод за автомобилни части на "Язаки" в град Ямбол, който доведе до откриването на три хиляди нови работни места и по този начин подпомага за разрешаването на проблема с намаляване на безработицата у вас. Това са три забележителни примера на добре реализирани проекти, на преки инвестиции, но ако вземем общото, сумата на директните инвестиции, ще видим, че тя все още е незадоволителна и можем да очакваме по-добри резултати в тази насока занапред. Всъщност занапред аз виждам три области, в които има потенциал за инвестиции. Едното това е разкриване на нови заводи, примерно за автомобилни резервни части. Втората област, в която има потенциал за развитие на директни инвестиции, това е електротехника или пък производства, свързани с информационните технологии. И третата област, която е от изключителна важност, това е в сферата на околната среда или реализиране на проекти в сферата на околната среда. Искам да ви кажа, че и досега японски инвеститори в сферата на автомобилостроенeто примерно и в други области е направила частни инвестиции и е открила свои филиали в Унгария, Чехия и Полша. Във всичките тези три страни има поне 200 японски предприятия. Но знаете, че там поради нарастване на цената на работната сила, а също така и поради недостига на специалисти те срещат някои трудности, поради което в момента проучват възможностите на пазара в Румъния и България. Но както знаете, в момента финансовата и икономическа криза завладя целия свят и то едновременно. В тази връзка се налага закриване на някои монтажни заводи в различни страни. Същевременно се налага да се намали и количеството на произвежданата продукция, поради което вероятно трябва още малко да се удължи проучването на възможностите за инвестиции в бъдеще.

От финансите и от инвестициите към културата. Все пак 2009 е година на Япония в България. Няма да скрия, че, а и моя слабост е това, че Япония е позната в България може би с няколко първосигнални неща, като японската кухня, суши, като японското кимоно, като японската чаена церемония, като японския автомобил. Какво друго ще се разбере за Япония през 2009 година в областта на културата? И от кога и по какъв начин ще започнат честванията?

Практически цялата 2009 година ще мине под знака на честванията на 50-годишния юбилей от възстановяването на двустранните дипломатически отношения, на което сме посветили много разнообразна културна програма, която ще продължи в рамките на цялата година. И тя включва над 30 събития, които ще бъдат показани в София и в големите градове на страната. Официалното откриване на тези чествания ще бъде направено на две места. На 1 февруари във Варна във Фестивалния конгресен център, а на 3 февруари в София на сцената на Националната опера и балет с мащабен концерт на японски барабани - уадайко, и в изпълнение на традиционна японска музика. Практически уадайко са едни големи японски барабани, които се използват за радостни събития като японски фестивали и в същото време те имат много мощен звук. С тези спектакли ние искаме да насърчим динамиката в отношенията на нашите две страни. В този смисъл искам да се обърна към вашата аудитория, към вашите слушатели и да ги поканя да си закупят билети на касата на Националната опера и балет в София или в Конгресния център във Варна и на всяка цена да дойдат и да присъстват на това забележително събитие. Мисля, че можем заедно да се насладим на изпълнението на традиционни японски барабани и на традиционна японска музика. Същевременно в нашата програма на честванията ние включваме много интересна изложба на самурайски мечове, шлемове и доспехи, с което искаме да покажем историческата културна традиция на нашата страна. Същевременно много от културните събития в програмата са свързани с традиционната японска култура и нейното представяне, като например спектакъл на традиционни японски кукли или пък традиционни танци от остров Окинава. Също така традиционни японски песни и други фолклорни изпълнения. Всъщност в началото на ноември тази година предстои мащабен фестивал на японската култура, който ще бъде открит в залите на НДК. Ще пристигнат над 200 японски танцьори и певци, изпълнители и артисти от цяла Япония. И те ще представят японската култура в различни артистични жанрове. Ще бъде чудесно, ако заедно с всички вас се насладим на тези певци, артисти и изпълнители в различни артистични жанрове.

Последвайте ни