„Забранено е да се посяга на културно-историческото наследство, в някакъв свой порив Благой Георгиев написва името си и това на любимата си, влиза в разрез с норми. И получава санкция от държавата, а и от общественото мнение - в Италия и България".
Това коментира Васил Гарнизов, социален антрополог, пред „24 часа".
„Ако беше Гошо от Горно Нанадолнище, щеше да е едно наше момче, което направи една наша простотия. Но като цяло, случката с Джизъса подхранва и без това зле настроеното към нас европейско обществено мнение. Към България има предразсъдъци и това беше доказано от българска лингвистка, която наскоро направи изследване на информациите за България по Би Би Си и доказа, че в сравнение с Румъния и Полша, за България се пише с по-високо ниво на предразсъдъци. Същата линия държи западноевропейският печат, включително и италианския.
По думите му, когато говорим за българския модел на човек, опираме до една идея, взета от Балабанов:
„Неговата теза е, че българинът има много къс "аз". Тоест неговото его, неговата идентичност и личност е с много малък размер - това е размерът на семейството, до входната врата, в краен случай - размерът на приятелския кръг или размерът на клиентелистката мрежа. Къс "аз" означава същество, неспособно да се идентифицира с по-големи общности. Например общността, която цени гръцкото или италианското културно наследство, римската епоха, гръцката епоха, елинизма. Личност с дълъг "аз" всъщност се създава дълго, трудно, измерва себе си не само с кратките форми на семейството и приятелския кръг, но и през по-големи несъществуващи колективи. Такива могат да бъдат Европа, цивилизацията - ние, цивилизованите, ние, европейците, ние, наследниците на Рим, наследниците на Елада... Но това липсва у много по-високо образовани от Джизъса".
