Преди дни Министерството на транспорта съобщи, че започва обществени обсъждания за въвеждането на възможни мерки, които да подобрят пътната безопасност в страната. Това обяви ресорният министър Росен Желязков по време на конференция на тема „Да работим заедно, за да направим пътищата си по-сигурни“.
„Ние сме изправени пред тъжна статистика, която освен цифри, касае и хиляди човешки съдби. Опазването на живота и здравето на всички участници в пътното движение е основен приоритет на правителството“, поясни тогава транспортният министър. Желязков изтъкна, че само съвместните координирани усилия на държавните институции и обществото могат да доведат до конкретни резултати в борбата срещу пътния травматизъм.
netinfo
Преди 10 години експерти от Министерството на вътрешните работи (МВР) са командировани във Франция, за да проучат техния модел за пътна безопасност, успял за кратко време да намали броя на катастрофите и на жертвите.
До 2002 г. Франция има тежки проблеми с автомобилните злополуки. Властите обаче започват мащабна общонационална кампания срещу пътната инцидентност, в която са включени всички държавни институции. Създаден е фонд за купуването на близо 3000 камери за денонощно видеонаблюдение. Променят се законите, въвеждат се строги мерки срещу водачите нарушители, глобите се завишават драстично. И в резултат на всички приложени мерки е спасен животът на хиляди хора, а Франция изпада от списъка на страните с висок риск от катастрофи.
Затова българските експерти търсят помощ в желанието си да взаимстват френския модел. Чуждите власти са отзивчиви - искат информация за дължината на пътната мрежа у нас, броя на населението и на автомобилите, транзитния поток, критичните отсечки и т.н. Анализирайки данните, те препоръчват по нашите пътища да бъдат монтирани 400 стационарни камери, които да следят за шофьори нарушители.
БГНЕС
10 години по-късно „Пътна полиция” у нас разполага с едва половината техника за контрол на скоростта - около 200 стационарни, мобилни и триноги камери за цялата пътна мрежа. От 2008 г. досега обаче бяха изградени нови пътища и отсечки на магистралите. Т.е. ако французите направят анализ на ситуацията днес, вероятно ще се окаже, че нуждата от камери по критичните пътни отсечки е още по-голяма, пресмятат от Съюза на българските автомобилисти (СБА).
200 системи за контрол на скоростта са приблизително по 29 уреда на един милион души население. Според Държавната комисия по безопасност на движението през 2016 г. те са били дори още по-малко - 20 камери на 1 млн. жители, докато в Швеция например (към същия период) наситеността с камери е 6,5 пъти повече, т.е. по 130 камери на милион души. Подобна е разликата и с други европейски страни - Франция, Испания и др.
БГНЕС
А статистиката е стряскаща: миналата година България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по загинали при пътни инциденти - 95 души на един милион души. Швеция е с най-малко - 25 души на 1 млн. жители.
Разбира се, камерите не могат да са „лекарство” срещу многото пътни злополуки и високата смъртност. Но те са единственият начин за контрол на скоростта автомобилите, поясняват от СБА.
И в момента дискусиите около Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са на дневен ред. Сред темите обаче не попада необходимостта от изграждане на мрежа от технически средства и системи за контрол. А освен закупуването на техника, не по-малко важно е да се намери работещ механизъм за събиране на глобите от нарушителите.
Сред последните предложения сега е камерите на КАТ ще започнат да снимат за превишена скорост без никакъв толеранс за шофьорите. Глобата за всеки, който премине с повече от 3 км/ч над ограничението покрай радар, ще бъде 20 лева.
Превишаването на скоростта е сериозна причина за трагедиите по пътищата и в другите страни от Европейския съюз. Според оценката на международни експерти всяко четвърто пътно транспортно произшествие е свързано именно със скоростта. Те изчисляват, че, ако се ограничат тези нарушения, биха се спасили 10 000 живота в страните от общността.
