Предложение: 250 000 лева праг за проверка на незаконното имущество
Предложение: 250 000 лева праг за проверка на незаконното имущество / снимка: БГНЕС
Предлагат 250 000 лв. праг за проверка на незаконното имущество
49129
Предлагат 250 000 лв. праг за проверка на незаконното имущество
Предлагат 250 000 лв. праг за проверка на незаконното имущество
  • Предлагат 250 000 лв. праг за проверка на незаконното имущество
  • Предлагат 250 000 лв. праг за проверка на незаконното имущество

За да бъде ефективен новият закон за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да се въведе принципът на т.нар. „гражданска конфискация" или отнемане на имущество без вляза в сила осъдителна присъда. Тезата е на председателя на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност Тодор Коларов. В интервю за „Дарик кафе" той подчерта, че само така може да бъдат обхванати всички онези случаи на необяснимо богатство, в които няма присъда за извършено престъпление, като в никакъв случай според него не се нарушавали граждански права.

„Гражданската конфискация" - условие за ефективност на закона

„След отхвърлянето на предишния проектозакон думата „гражданска конфискация" беше станала мръсна дума, но въпреки това аз защитавам този принцип, който трябва да залегне в бъдещия закон, защото само така можем да постигнем по-добри резултати", коментира Коларов. По думите му това е световната и европейска практика и ако тази концепция бъде възприета в никакъв случай „България няма да се превърне в опитно поле".

Тезата на Тодор Коларов е, че отнемането на имущество по граждански ред не е наказание, а възстановяване на справедливостта в обществото. „Когато вие сте получили нещо, без да може да обясните откъде идва, би следвало да го върнете", аргументира се той.

Според него вариант, който не би създал проблем на България и се прилага и в други страни, е да има уведомление от прокуратурата и МВР, когато лицата едно лице е привлечено като обвиняем още в досъдебна фаза. Оттам нататък, смята той, няма да създаде проблеми разделянето на гражданското производство /чийто обект ще бъде необяснимото богатство/ от наказателното производство по конкретно престъпление срещу даденото лице.

„Престъпно" отпада от името на новия закон?

„Много е важно какъв ще бъде този закон. Когато говорим за необяснимото богатство, за закон за отнемане на неправомерно придобито имущество - в този смисъл работата в сивия сектор на даден човек, не би трябвало да попада под ударите на закона", коментира Коларов. В този смисъл според него би било по-добре думата „престъпно" да отпадне от заглавието на новия закон. Защото в противен случай това щяло да доведе до пряка връзка между проверяваното имущество и конкретна престъпна дейност на лицето. Не е ясно дали и каква дефиниция ще залегне в новия закон за „необяснимо богатство", каквато има в част от европейските аналогични закони.

По думите на Тодор Коларов е добре да бъдат увеличени финансовите прагове, над които ще се проверява незаконно придобитото имущество. Като оптимален вариант той смята, че трябва да се проверява имущество на стойност над 250 хиляди лева. „В момента прагът на имуществото, при което лицето може да подлежи на проверка, е 60 хиляди лева. Няма смисъл комисията да се занимава с малозначителни случаи, смятам, че праговете трябва да се вдигнат, за да може комисията да се насочи наистина към високите етажи на тежката организирана престъпност, на корупцията по високите етажи на властта", подчерта Коларов.

Нужна била проверка поне 10 г. назад, за да борим „високата корупция"

За да се бори ефективно с корупцията по високите етажи на властта, е добре срокът назад във времето, за който ще се проверяват доходите и имуществото, да не бъде по-кратък от 10 години, посочи още председателят на комисията за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. В последните проекти се предлагаше този срок да бъде 20 или 25 години.

„Ако комисията не се самосезира по конкретни случаи, тя ще продължи да бъде зависима от прокуратурата, т.е. прокуратурата ще бъде пазачът на портата, това, което е подадено от нея само по него ще може да се работи", подчерта шефът на комисията „Коларов". В момента комисията няма законово основание да работи по сигнали в медиите, свързани с имуществото на политици или други публични фигури, освен ако не става дума за престъпление и влязла в сила присъда.

Свързаните лица и фирмите им най-често укривали пари и имоти

Според него освен, че работата на комисията трябва да започва на по-ранен етап, за да не се укриват допълнително пари и имоти, е нужно да се улесни проверката на свързаните лица - близки или роднини и техните фирми, чрез които най-често се укривало „необяснимото богатство".

„Много е важно в този момент да не направим грешки, когато пишем новия закон и да не направим комисията неефективна", подчерта още Тодор Коларов. Според него трябва да се коригират недостатъците на сегашния закон, който прави трудна проверката на трети свързани лица, чрез които най-често се крият средства и имоти. „Това са „сламени лица" - ако аз съм проверяван, мога да използвам свързани с мен лица и по този начин да укрия имуществото си. Тук трябва ние да ударим този елемент", обясни председателят на комисията. Същото се отнасяло и за фирмите на близки и роднини.