България започва тестове за наличието на мистериозния остър хепатит при децата, който е открит в няколко държави в Европа. Това съобщиха от Националния център по заразни и паразитни болести /НЦЗПБ/.
Здравното министерство е информирало личните лекари, педиатрите, инфекционистите и други медици за регистрираните в редица държави случаи на остър хепатит с неизвестна етиология при деца, в т.ч. клиничното протичане и лабораторните резултати.
С цел установяване на етиологичния причинител за всеки докладван случай следва да бъдат изпратени клинични проби в НЦЗПБ за провеждане на допълнителни лабораторни изследвания и молекулярно-биологични проучвания за патогени, се казва още в съобщението.
История на мистериозния хепатит
На 5 април 2022 г. Великобритания докладва към Световната Здравна Организация (СЗО) увеличаване на случаите от остър хепатит с неизяснена етиология при деца под 10 години от Шотландия. До 20 април 2022 г., случаите са 111 и са докладвани от цяла Великобритания, припомнят от НЦЗПБ.
Симптоми
Това са случаи на предходно здрави деца, на възраст от 2 до 5 години, които са хоспитализирани поради проявата на симптоми на остър хепатит – жълтеница (74%), повръщане (73%), побелели изпражнения (58%), диария (49%), гадене (39%) и температура (29%); и силно завишени стойности на чернодробни ензими – АЛАТ и АСАТ (> 500 IU/L). При никое от децата не е докладвано наличие на имуносупресия. При някои от случаите гастроинтестиалните симптоми са присъствали в седмиците преди хоспитализирането. Общо при 8 от всички докладвани случаи са се развили усложнения, налагащи чернодробна трансплантация. Във всички останали случаи инфекцията е завършила с благоприятен изход.
Клиничните симптоми при заболелите деца съответстват на тежък остър хепатит с повишени нива на чернодробни ензими – аспартат аминотрансфераза/аспартат трансаминаза (AST) или аланин аминотрансфераза/аланин трансаминаза (ALT) над 500 IU/L и иктер. При някои от случаите се съобщава за стомашно-чревни симптоми като болки в корема, диария и повръщане през предходните седмици. При незначителна част от заболелите е установена повишена телесна температура. Болшинството от случаите са хоспитализирани и е проведено болнично лечение.
Какво знаем за заболяването
Заболяването е доста рядко и доказателства за предаването от човек на човек остават неясни, в резултат на което рискът не може да бъде точно оценен. Като се имат предвид съобщените случаи с остра чернодробна недостатъчност, потенциалното въздействие върху засегнатата педиатрична популация се счита за високо. Ето защо на 8 април Европейският Център за Контрол на Заболяванията изиска от всички страни от ЕС/ЕИО да засилят информираността относно случаи на тежък остър хепатит при деца с неизяснена етиология и да докладват за всички потвърдени и възможни случаи.
Проведените до момента микробиологични изследвания са установили положителни резултати по отношение на аденовирус (75%), като типиране на вируса е направено при 11 от случаите и е доказан аденовирус тип 41F. 16% от децата при хоспитализирането са дали положителен резултат за COVID-19 (отминала или настояща инфекция) като при малък процент е установена коинфекция с аденовирус. Поради установения от диагностичните лаборатории повишен процент положителни тестове за аденовирус при деца за същия период от предходните години е изказана хипотеза, че предполагаем причинител на остър хепатит при деца може да е инфекция с аденовирус, уточняват от Центъра. Подобна тенденция е установена и по отношение на ентeровирус, човешки метапневмовирус, риновирус и норовирус при деца под 10 години, а също и за респираторен синцитиален вирус.
От Здравното министерство допълват: От проведените до момента обстойни епидемиологични, микробиологични и токсикологични проучвания е установено:
Къде е регистриран до момента непознатият хепатит
До момента 12 страни от ЕС са докладвали за спорадични случаи – Австрия (2), Белгия (2), Дания (6), Франция (2), Германия (1), Ирландия (5), Италия (17), Холандия (4), Норвегия (2), Полша (1), Румъния (1) и Испания (12), като общо при 5 деца се е наложила чернодробна трансплантация.
Във връзка със случаите на остър хепатит с неизвестна етиология при деца Министерството на здравеопазването изиска становище и от Експертния съвет по специалност „Инфекциозни болести“.
Инструкции за изпращане на проби за изследване на остър хепатит с неизвестна етиология при деца
1. Вид на пробата, която следва да се вземе възможно най-рано след появата на клиничните симптоми.
2. Серум/плазма
Необходимо количество: 2 x 0,5 мл серум/плазма.
3. Фарингеален секрет
4. Фекална проба
5. Съхранение и транспортиране на пробите се осъществява при спазване на хладилна верига при 4-8оC до доставката им в НРЛ „Хепатитни вируси“.
Задължителни данни, които трябва да съдържа съпроводителното писмо:
Здравното министерство е информирало личните лекари, педиатрите, инфекционистите и други медици за регистрираните в редица държави случаи на остър хепатит с неизвестна етиология при деца, в т.ч. клиничното протичане и лабораторните резултати.
С цел установяване на етиологичния причинител за всеки докладван случай следва да бъдат изпратени клинични проби в НЦЗПБ за провеждане на допълнителни лабораторни изследвания и молекулярно-биологични проучвания за патогени, се казва още в съобщението.
История на мистериозния хепатит
На 5 април 2022 г. Великобритания докладва към Световната Здравна Организация (СЗО) увеличаване на случаите от остър хепатит с неизяснена етиология при деца под 10 години от Шотландия. До 20 април 2022 г., случаите са 111 и са докладвани от цяла Великобритания, припомнят от НЦЗПБ.
Симптоми
Това са случаи на предходно здрави деца, на възраст от 2 до 5 години, които са хоспитализирани поради проявата на симптоми на остър хепатит – жълтеница (74%), повръщане (73%), побелели изпражнения (58%), диария (49%), гадене (39%) и температура (29%); и силно завишени стойности на чернодробни ензими – АЛАТ и АСАТ (> 500 IU/L). При никое от децата не е докладвано наличие на имуносупресия. При някои от случаите гастроинтестиалните симптоми са присъствали в седмиците преди хоспитализирането. Общо при 8 от всички докладвани случаи са се развили усложнения, налагащи чернодробна трансплантация. Във всички останали случаи инфекцията е завършила с благоприятен изход.
Клиничните симптоми при заболелите деца съответстват на тежък остър хепатит с повишени нива на чернодробни ензими – аспартат аминотрансфераза/аспартат трансаминаза (AST) или аланин аминотрансфераза/аланин трансаминаза (ALT) над 500 IU/L и иктер. При някои от случаите се съобщава за стомашно-чревни симптоми като болки в корема, диария и повръщане през предходните седмици. При незначителна част от заболелите е установена повишена телесна температура. Болшинството от случаите са хоспитализирани и е проведено болнично лечение.
Какво знаем за заболяването
Заболяването е доста рядко и доказателства за предаването от човек на човек остават неясни, в резултат на което рискът не може да бъде точно оценен. Като се имат предвид съобщените случаи с остра чернодробна недостатъчност, потенциалното въздействие върху засегнатата педиатрична популация се счита за високо. Ето защо на 8 април Европейският Център за Контрол на Заболяванията изиска от всички страни от ЕС/ЕИО да засилят информираността относно случаи на тежък остър хепатит при деца с неизяснена етиология и да докладват за всички потвърдени и възможни случаи.
Проведените до момента микробиологични изследвания са установили положителни резултати по отношение на аденовирус (75%), като типиране на вируса е направено при 11 от случаите и е доказан аденовирус тип 41F. 16% от децата при хоспитализирането са дали положителен резултат за COVID-19 (отминала или настояща инфекция) като при малък процент е установена коинфекция с аденовирус. Поради установения от диагностичните лаборатории повишен процент положителни тестове за аденовирус при деца за същия период от предходните години е изказана хипотеза, че предполагаем причинител на остър хепатит при деца може да е инфекция с аденовирус, уточняват от Центъра. Подобна тенденция е установена и по отношение на ентeровирус, човешки метапневмовирус, риновирус и норовирус при деца под 10 години, а също и за респираторен синцитиален вирус.
От Здравното министерство допълват: От проведените до момента обстойни епидемиологични, микробиологични и токсикологични проучвания е установено:
- няма ясна епидемична връзка между случаите;
- не е установен общ източник на инфекция;
- лабораторните изследвания за хепатит А, B, С, D и Е са отрицателни;
- при значителна част от заболелите е изолиран аденовирус, който се приема като най-вероятна причина;
- част от заболелите са с положителен резултат за SARS-CoV-2 или са с данни за прекаран COVID-19;
- не са установени храна или токсичен агент като вероятен причинител.
Къде е регистриран до момента непознатият хепатит
До момента 12 страни от ЕС са докладвали за спорадични случаи – Австрия (2), Белгия (2), Дания (6), Франция (2), Германия (1), Ирландия (5), Италия (17), Холандия (4), Норвегия (2), Полша (1), Румъния (1) и Испания (12), като общо при 5 деца се е наложила чернодробна трансплантация.
Във връзка със случаите на остър хепатит с неизвестна етиология при деца Министерството на здравеопазването изиска становище и от Експертния съвет по специалност „Инфекциозни болести“.
Инструкции за изпращане на проби за изследване на остър хепатит с неизвестна етиология при деца
1. Вид на пробата, която следва да се вземе възможно най-рано след появата на клиничните симптоми.
2. Серум/плазма
- за серологично изследване за HAdV, CMV, EBV, PVB19.
- за PCR-изследване за HAdVs, enterovirus, CMV, EBV, HSV.
Необходимо количество: 2 x 0,5 мл серум/плазма.
3. Фарингеален секрет
- за PCR изследване за adenovirus/enterovirus/influenza, SARS-CoV-2.
4. Фекална проба
- за изследване за човешки чревни вируси.
5. Съхранение и транспортиране на пробите се осъществява при спазване на хладилна верига при 4-8оC до доставката им в НРЛ „Хепатитни вируси“.
Задължителни данни, които трябва да съдържа съпроводителното писмо:
- Данни за пациента - име, дата на раждане;
- Дата на начало на заболяването;
- Дата на вземане на пробата/пробите;
- Епидемиологични данни;
- Данни за вече проведени вирусологични и серологични изследвания във връзка с настоящото заболяване;
- Кратки клинични данни – наличие на специфични клинични симптоми, биохимични показатели – стойности на АЛАТ и АСАТ;
- Данни за контакт с лечебното заведение и лекуващия лекар.
