Няма текст в спогодбата между България и Либия, който да не позволява медиците ни да се завърнат в България, ако срещу тях има висящи дела. Това каза за Дарик радио Камен Михов, завеждащ отдел „Международно сътрудничество” във Върховната касационна прокуратура.
Още утре българската прокуратура вероятно ще направи първи стъпки по договора за правна помощ между България и Либия и ще поиска медиците да бъдат върнати у нас, каза още Камен Михов.
Ще се постараем възможно най-бързо предложението за трансфер на медиците да стигне до Либия.
През 1981 година е ратифициран този договор за правно сътрудничество и то в областта на наказателното право. В този договор са предвидени процедурите за предаване на лица, срещу които се води наказателно производство, както и на осъдени лица, тъй нареченият трансфер.
По принцип процедурата е не толкова сложна. Като цяло става въпрос за възможност една от страните, когато има осъден гражданин на другата страна, да иска осъденото лице да търпи наказание в държавата, чийто гражданин е. Тоест когато са осъдени нашите медицински сестри в Либия, те трябва да бъдат и могат да бъдат трансферирани в Република България. Процедурата се задейства с предложение от страна на главния прокурор, така е предвидено в договора, главният прокурор на Република България отправя предложение до либийски прокурор, това е прокурорът, в чийто затвор се намира осъденото лице, тоест прокурорът на областта, където се намира затворът Джудейда в случая, и съответно прокурорът от Либия следва да отговори на предложението от страна на нашия главен прокурор, както пише в договора, незабавно или в най-кратък срок. При това положение вече се придвижват процедури вече по фактическото предаване на осъдените лица на българските власти, обясни Михов. Ето какво още каза той: В какъв срок либийският прокурор трябва да отговори на това българско искане? Аз споменах, в договора пише в най-кратък срок. Това би трябвало да се тълкува незабавно. Ако това зависеше от България и процедурата беше в обратна посока, ние щяхме да отговорим още в рамките на три дни. Един бегъл преглед на документите, които са изпратени от страна на нашия главен прокурор. Тоест, това са документи, които доказват обстоятелството, че медиците са български граждани, основно това е документът, това е условието по договора за да бъде извършен трансферът. И не би трябвало да има някаква друга пречка в самата процедура, която да забавя решението на съответния прокурор в Либия, освен ако няма някакви други обстоятелства, които към момента не са ни известни и които биха могли да ни противопоставят. Има ли текст в тази правна спогодба, който да задължава трансфер само в случай, че срещу трансферираните лица не се водят някакви дела, като в случая ние имаме още три дела, които не са приключили срещу българските медици? Това пречка ли е те да бъдат прехвърлени от Триполи в София? В договора не са предвидени подобни условия и претенции, пречки, още повече, че не е ясно дали делата, които се водят във връзка с тъй наречената клевета срещу нашите медици не е ясно от какъв характер са – дали са от частен характер, дали са от общ характер. Лично аз смятам, че подобно обстоятелство не би могло да се противопостави на един трансфер. Така смятам аз, макар да не съм запознат с характера и съдържанието на обвиненията срещу нашите медици. Вие казвате нещо изключително важно и ново. Досега мнението и впечатлението в общественото пространство беше, че нашите медици могат да бъдат трансферирани в София само в случай на приключили наказателни дела срещу тях. Тоест ако са абсолютно чисти. Вие обаче казвате, че няма такъв текст в правната спогодба. Аз лично смятам, че подобно обстоятелство не би трябвало да може да се противопостави за един трансфер. Дано не се изтъкват подобни доводи. Вероятно, как да кажа, още при подписване на договора подобни усложнения не са предвидени. Вижте, ако имаше подобен случай в рамките на отношения между европейски държави, например, когато става въпрос за приложение на европейската конвенция за екстрадицията или европейската заповед за арест, образуваното и висящо производство например при изпълнение на европейска заповед за арест е възможност за нашия съд да откаже изпълнение на европейската заповед за арест, но той може да предаде лицето. Тоест ако правим подобни паралели, бихме могли да обсъждаме вероятно един отказ, който да се базира, да се основава на висящи дела, но аз считам, че бихме могли да настояваме трансферът да се извърши и при наличието на подобни висящи дела, защото иначе се изправяме пред опасността нашите медици да стоят дълго време в Либия, тъй като знаем, имаме едно производство, една присъда, която е оправдателна относно обвиненията за клевета, тя е обжалвана, отделно има друго образувано производство. Ако ние очакваме да приключат тези производства, преди да сме задвижили процедурата по трансфера, то тогава има опасност тази история да се отложи във времето. Аз считам, че ние трябва да отправим молбата във възможно най-кратък срок, още утре или други ден, а пък вече какъв ще е отговорът на либийските власти, ще видим и тогава вече ще разсъждаваме и ще видим на какви обстоятелства бихме могли да се позовем в рамките на договора. И Ашраф ал Хаджуч ли може да бъде трансфериран по силата на тази спогодба, вече като човек, получил българско гражданство? Ами ние ще поискаме и неговия трансфер разбира се, защото той е български гражданин и не виждам някаква причина да го делим от останалите осъдени медици. И последен въпрос. Формално българските медици трябва да излежават присъдите си тук, в случай че бъдат прехвърлени от Триполи в София. Ще бъдат ли вкарани българите в затвора за някакъв срок или, според вас, те ще бъдат помилвани от президента незабавно? На този етап аз не мога да коментирам какво би се случило, какво трябва да стане след техния трансфер, защото пред нас стоят много конкретни задачи, въпроси, които трябва да решаваме в момента, свързан с искането и с предложението за трансфера, така че не мога да обсъждам и коментирам в този момент какво би се случило след техния трансфер в България.
