Д-р Марин Пенков: Трябва да се възстанови доверието в системата на здравеопазването

Лекарите напускат държавата не само за повече пари, а и за по-достоен начин на живот. Това заяви в предаването “Най-добрите лекари” д-р Марин Пенков, началник на отделението по образна диагностика в болница “Свети Иван Рилски”. Ето какво още каза д-р Пенков пред водещата Лили Ангелова:

Водещ: Д-р Пенков, очаквахте ли това доверие колегите ви да ви изберат за един от най-добрите лекари в София?

Д-р Пенков: Честно казано, за мен беше доста изненадващо. А също и че освен мен, в тази класация от нашето отделение влязоха още двама души – д-р Юри Тодоров и от младите специалисти д-р Сираков. Ние сме доста млад екип и подобно доверие е чест за нас. Това е признание за целия ни екип. Аз не съм съм, зад мен има още 12 човека – лаборанти, доктори.

Водещ: Колко млад екип сте?

Д-р Пенков: Всички сме под 40 години.

Водещ: Тоест младите лекари със специалност образна диагностика успяват да останат в България, да работят тук?

Д-р Пенков: Засега част от тях – да. Но има и много млади, кадърни колеги, които напускат.

Водещ: Защо се случва това? Отговорът обикновено е свързан с финанси.

Д-р Пенков: Да, но освен финансовата страна, много млади колеги, част от тях са мои приятели, търсят по-достоен начин на живот и на труд – нещо, които се позагуби тук за съжаление.

Водещ: По какъв начин го усещате?

Д-р Пенков: За моите десет години трудов стаж ми прави впечатление, че изключително много нарасна агресията – и у лекарите и у пациентите. Преди имаше взаимно разбирателство, уважение. Сега те са все по-малко, дори и между пациентите няма нормални взаимоотношения. Най-вероятно причините са комплексни – тежката ситуация в държавата и в света, а напоследък и зачестилите атаки към цялото съсловие по медиите. Към нас се натрупва недоверие. И така повечето колеги не успяват да получат това, заради което работят. Да осигурят достоен начин на живот на себе си и на семействата си. Не обвинявам един или друг, и при нас има доста проблеми, причините са комплексни.

Водещ: Да преминем към медицината. Отделенията по образна диагностика са най-често местата, откъдето пациентите започват своето лечение. Ваши колеги казват, че правилната диагноза е 50% от лечението. Така ли е наистина?

Д-р Пенков: Определено – правилната диагноза води до правилно лечение. А сгрешената – до грешно лечение и цялостно поведение по-нататък спрямо пациента.

Водещ: Колко често се затуднявате при поставянето на диагноза?

Д-р Пенков: Зависи. Бих казал много често, защото в образната диагностика не всичко е черно и бяло. В много от случаите образите на различните диагнози се припокриват. И трябва да се мисли комплексно, да се обмисли абсолютно всяка страна, да имаме и достатъчно чисто клинична информация за пациента – какво се случва с него, какви са оплакванията му. Това довежда до правилна крайна диагноза.

Водещ: Казахте, че при образната диагностика гледате снимки, образи?

Д-р Пенков: Съвременната образна диагностика вече не е на снимки – всичко се гледа на компютри, тя е изцяло дигитализирана. Времето на снимките отминава по целия свят. И ако избягаме от стереотипа “снимки”, може би и пациентите по-лесно ще приемат, че сме лекари, а не фотографи.

Водещ: Образите субективни ли са – може ли един лекар да види едно, а друг – друго? Важно ли е второто мнение?

Д-р Пенков: Определено. Субективизмът и оглеждането на образите от лекар и обмислянето от лекар няма как да бъде заменено от компютър. Правят се опити да насочват вниманието на лекаря към някоя зона посредством компютърен път и програми. Но в много от случаите компютрите, програмата се обърква и не може да оцени една или друга находка като патологична или непатологична и лекарят трябва много внимателно да проследи нещата. В нашето отделение винаги разчитаме на второто мнение на колегата до нас. Защото дори да си сто процента сигурен, че това е диагнозата, когато колегата ти потвърди, и ти си по-убеден, че посоката ти е правилна. Другият поглед, другият ъгъл са много важни според мен.

Водещ: Твърди се, че в един момент машините до голяма степен ще изместят лекарите в медицината.

Д-р Пенков: Лично на мен не ми се вярва. Виждате, че в роботиката начинът на човешкото мислене много трудно може да бъде възпроизведен, например асоциативното мислене.

Водещ: Има ли в България достатъчно съвременна апаратура за диагностика или е съсредоточена само в големите градове?

Д-р Пенков: За съжаление е така – в големите градове и в големите болници.

Водещ: С какво вие в “Св. Иван Рилски” сте уникални за България?

Д-р Пенков: Като апаратура това е магнитният резонанс с възможност за провеждане на голям брой функционални изследвания. Тъй като стандартно образната диагностика е морфологична диагностика, анатомична. Ние сме надградили малко и имаме възможност да правим функция на много голяма част от органите. Специално за невроизобразяването смея да твърдя, че в момента сме единствените в държавата, които правим функционална оценка на дейността на мозъка с функционален магнитен резонанс и откриваме различни функционални центрове на мозъка. Можем да правим трактография или да изваждаме пътищата в мозъка, и спектроскопия, което е метаболитна карта. В нашата болница имаме водеща неврохирургия и с тези възможности подпомагаме предоперативната оценка, подхода към оперативния достъп, големината и обема на оперативното вмешателство и впоследствие проследяването на състоянието на пациентите.

Водещ: Бихте ли дали пример?

Д-р Пенков: Да речем при пациент с тумор в мозъка в близост до зона за движение на ръка функционалният магнитен резонанс показва къде точно е зоната на активация на ръката. Може да покаже връзките от тази зона към гръбначния мозък и по този начин неврохирургът да знае може ли да махне целия тумор, или някакъв обем от него, как да подходи към тумора, от коя страна да го атакува.

Водещ: Това изглежда изключително важно за подобни сложни операции. Само при вас ли има такава апаратура и хората достатъчно информирани ли са, че трябва да минат през вашата болница независимо къде ще се оперират?

Д-р Пенков: Не мога да кажа доколко са информирани. Повечето колеги предполагам знаят, защото сме го афиширали на конгреси, имаме презентации. Това е доста сложен метод. Изисква правилен въпрос от колегата, който ще оперира. Няма как просто пациент да дойде и да каже, че иска функционален магнитен резонанс. На кое? На какво? Защо? Той трябва да бъде изпратен с конкретно искане. Както казват: ако зададете правилния въпрос на рентгенолога, той ще ви даде правилния отговор.

Водещ: Тоест единствения вариант да получат хората съвременно лечение, е да дойдат при вас.

Д-р Пенков: На този етап – да. Съвременната медицина, а и образната диагностика е екипна работа. Тя не е призвание само на един човек. В нашата болница осъществихме много добра колаборация с колегите от неврохирургията.

Водещ: Колко пациенти минават през този апарат и заплащат ли, или това е платено от здравната каса?

Д-р Пенков: Всеки пациент може да се прегледа с талон по здравна каса. Ако няма, може да си плати, болницата работи с всеки пациент, със здравната каса, а приетите в болницата не заплащат, нито им е необходим талон.

Водещ: Хората стигат до вас, след като ги насочи друг лекар. Не трябва ли образната диагностика да е част от профилактиката?

Д-р Пенков: Няма как образната диагностика да е пенкилер, който да оглежда всичко за много кратко време. Нейната сила е, когато е целенасочена. Нашата сила – особено за магнитния резонанс, за скенера – е в детайла. При скенера все повече се говори за нискодозови сканирания – имайте предвид, че скенеровото, ангиографското, рентгеновото изследване са свързани с рентгеново лъчение, което не е безобидно. Разбира се, всички се опитват да намалят дозата за пациента, по цял свят се говори за нискодозови изследвания, но винаги ще има облъчване. За магнитния резонанс се твърди, че няма никаква вредност, но скоро се промъкна едно – “няма доказани вредности”. Така че няма как всеки ей-така да ходи и да си прави нещо, без да има целенасоченост. Така рискът да се изпусне нещо се умножава сигурно сто пъти.

Водещ: Казвате, че част от вашите професионални интереси са в областта на неврорадиологията. Има ли статистика колко българи страдат от подобни проблеми?

Д-р Пенков: Аз лично не съм виждал такава статистика. Неврорадиологията обхваща освен неврохирургичните заболявания всички неврологични заболявания. В България по принцип не се правят много статистики за здравеопазване. Изискват голям финансов ресурс, а ние не сме богата държава.

Водещ: Не ви ли е необходима такава статистика, за да виждате как се развиват вашите пациенти?

Д-р Пенков: Определено. Това е нещото, което много куца според мен в българското здравеопазване – дългосрочното проследяване на пациента. Много пъти за мен е изключително интересно да видя дали съм поставил вярна диагноза и какво се случва с пациента ми, но той изчезва, губим връзка с него, с колегата, който го е поел след нас. Ако той е доволен и се върне за контролно изследване, може да видим по документи....

Водещ: Достатъчно ли специалисти по образна диагностика в България?

Д-р Пенков: Много сме малко. Информацията, която имам, е от преди 5 години, някъде около 600 души работят в тази сфера.

Водещ: Защо?

Д-р Пенков: Доскоро с липсата на модерна апаратура наистина беше натикана на дъното тази специалност и хората не виждаха смисъл да правят нещо, което дори и не им носи удоволствие.

Водещ: Ако вие имахте властта да промените здравната система в България, какво щеше да е първото нещо, което щяхте да направите?

Д-р Пенков: На първо място да възстановя доверието в системата на здравеопазване в България, защото тя е добра система като цяло. Не знам защо не работи добре. В основите си е системата на Германия. Тя е системата “Бисмарк” и там работи. Загубихме достойнството на лекаря, и оттам пациентът загуби възможността за достойно лечение. Но в компетенциите на други хора е да решат как да се справят с този проблем.

Цялото интервю с д-р Пенков може да чуете в прикачения звуков файл.