Приемането на законопроекта за българите и българските общности извън страната да бъде отложено и той да се обсъжда след предстоящата среща на наши сънародници от чужбина в Брюксел през ноември, която се организира от президентството. За това настояха представители на българската диаспора. Законопроектът беше включен за обсъждане в програмата на първия работен ден на депутатите след лятната ваканция.
Пред Дарик Стефан Манов, който е представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина, посочи като основна слабост на закона фактът, че той не е обсъден със сънародниците ни зад граница и се пише преди да се състои основният дебат - за мястото на българската диаспора в националния живот на страната.
Засяга близо 3 млн. души, но никой не се е допитал до тях
„Един толкова важен закон, който се отнася до над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход, живеещи извън България, не може да бъде резултат от работата на една експертна група, било то и от няколко министерства", аргументира се сънародникът ни, който живее и работи от години във Франция.
Внимателният анализ на този текст показва, че той цели единствено да уреди статута на Държавната агенция за българите в чужбина и с който някак си да се претупа големият дебат, който така и не се състоя през последните години - за ролята и мястото на българската диаспора, заяви още в интервюто си за „Денят" на Дарик Стефан Манов.
В едно са сложени емигранти, лица с български произход и такива с претенции за БГ-корени
Друга слабост според него е, че законът се опитва да третира едновременно три групи лица с напълно различна правна връзка с държавата - българските граждани, живеещи в чужбина, гражданите на други държави с доказан български произход и тези, които биха претендирали за български произход. Това според Стефан Манов е първичен конструктивен дефект на закона.
„От този неумел опит се стига до такива абсурди, че поради едни дефинирани понятия - „българска общност", „българско самосъзнание", „българска идентичност", по които и до ден днешен историци, прависти спорят как да ги дефинираме, законът се опитва да ги фиксира по някакъв начин и се оплита като пате в кълчища", заяви още Манов. Той допълни, че според текстовете например от този закон и от понятието „българи зад граница" се изключвали български граждани с друго етническо самосъзнание - например турско, македонско или арменско. „Тоест, става един абсурд - включваме хора, които нямат българско гражданство в периметъра на закона, а изключваме такива, които имат българско гражданство", допълни сънародникът ни.
Съмнения и за това кой ще представлява сънародниците ни пред институциите
Стефан Манов е скептичен, че този проект ще уреди проблема и за това как и кой да представлява българите зад граница пред институциите в страната им. „Струи впечатлението, че всичко е правено в най-добрия случай да се отбие номерът, а нашето опасение е, че целта е просто да се даде удобно представително алиби за политиките, които ще се правят занапред от българската държава, няма значение кои са управляващите. Тоест гласът на българите в чужбина ще бъде по един перверзен начин изкривен. От негово име ще говорят хора, които нямат никаква представителност", смята Манов.
Според сънародниците ни отлагането на закона не само е необходимо, но е абсолютно задължително, особено след като в началото на ноември президентството организира голяма конференция в Брюксел на българите, живеещи в чужбина. „Най-малкото от учтивост към президентската институция - нека да напомним, че тя символизира единението на нацията, а нацията не свършва на граничния пункт, а е там, където има български граждани, е редно законът да бъде отложен за след тази среща", заяви Стефан Манов.
„Една наистина политически отговорна власт, една държава, загрижена за своята диаспора, най-малкият жест, който трябва да направи, е да се вслуша в тези 1,5 млн. български граждани. 20 години няма и не работи такъв закон, не виждам за какво е това бързане", допълни той.
