Арх. Моллов: Новото райониране да отчете природни, географски и исторически особености
97095
Арх. Моллов: Новото райониране да отчете природни, географски и исторически особености
Новото райониране на България трябва да отчете природните, географските и историческите особености, заяви за Дарик арх. Белин Моллов, бивш зам.-министър на регионалното развитие. До края на 2018 г. страната ни трябва да преразгледа плановите си райони, тъй като Северозападният вече не отговаря на изискването да има население над 800 хиляди души. Не бива обаче механично да се местят области, само за да се отговори на това условие, изтъкна арх. Моллов.
Ако София и Благоевград останат в една област, например, Благоевград ще е ощетен, тъй като ще трябва да се съобразява със средствата по европейската политика на сближаване, които се полагат на столицата. София скоро ще влезе в категорията регион в преход, докато останалите пет района на България са сред най-бедните в Европа, обясни урбанистът.
Районирането на територията е изключително важно за участието на България в кохезионната политика на Европейския съюз, за правилното насочване на финансиране. Трябва да се спрем на вариант, който е обоснован както социално-икономически, така и пространствено-териториално, посочи арх. Моллов. Той добави, че Европа има 276 региона със специфични характеристики и даде за пример Италия, където северните Ломбадия и Пиемонт, например, са много развити и участват по една цел на кохезионната политика, докато Сицилия, Калабрия и Пулия участват по друга.
Не може механично да се местят области, за да се отговори на изискването населението на района да е над 800 хиляди души, подчерта урбанистът: "Освен човешкия фактор, има на една определена територия и исторически, сложили са връзки, има изградена инфраструктура, има селищна мрежа, която благодарение на инфраструктурата има помежду си връзки, посоки на развитие. Има т. нар райони, които са в криза и имат нужда от планиране и изграждане на инфраструктура, насочване на дейности".
Особено важно при новото райониране е мястото на София, която вече наближава показателите на район в преход и отива в друга цел на кохезионата политика, добави арх. Моллов. За разлика от столицата, станалите пет района на България в момента са сред най-бедните в Европа. Близо половината от средствата за кохезия отиват за бедните райони. За тези в преход и напредналите се отделят по-малко финанси и се използват за различни цели. Ако София остане в една област с Благоевград, например, както е сега, Благоевград ще е ощетен, тъй като ще трябва да се съобразява с това, което се полага на София, обясни урбанистът.
Работна група направи девет варианта на ново райониране на страната. От тях бяха избрани три, които се подлагат на обществено обсъждане. В него се включват и предложения на специалисти, каквото е представил арх. Белин Моллов.
Ако София и Благоевград останат в една област, например, Благоевград ще е ощетен, тъй като ще трябва да се съобразява със средствата по европейската политика на сближаване, които се полагат на столицата. София скоро ще влезе в категорията регион в преход, докато останалите пет района на България са сред най-бедните в Европа, обясни урбанистът.
Районирането на територията е изключително важно за участието на България в кохезионната политика на Европейския съюз, за правилното насочване на финансиране. Трябва да се спрем на вариант, който е обоснован както социално-икономически, така и пространствено-териториално, посочи арх. Моллов. Той добави, че Европа има 276 региона със специфични характеристики и даде за пример Италия, където северните Ломбадия и Пиемонт, например, са много развити и участват по една цел на кохезионната политика, докато Сицилия, Калабрия и Пулия участват по друга.
Не може механично да се местят области, за да се отговори на изискването населението на района да е над 800 хиляди души, подчерта урбанистът: "Освен човешкия фактор, има на една определена територия и исторически, сложили са връзки, има изградена инфраструктура, има селищна мрежа, която благодарение на инфраструктурата има помежду си връзки, посоки на развитие. Има т. нар райони, които са в криза и имат нужда от планиране и изграждане на инфраструктура, насочване на дейности".
Особено важно при новото райониране е мястото на София, която вече наближава показателите на район в преход и отива в друга цел на кохезионата политика, добави арх. Моллов. За разлика от столицата, станалите пет района на България в момента са сред най-бедните в Европа. Близо половината от средствата за кохезия отиват за бедните райони. За тези в преход и напредналите се отделят по-малко финанси и се използват за различни цели. Ако София остане в една област с Благоевград, например, както е сега, Благоевград ще е ощетен, тъй като ще трябва да се съобразява с това, което се полага на София, обясни урбанистът.
Работна група направи девет варианта на ново райониране на страната. От тях бяха избрани три, които се подлагат на обществено обсъждане. В него се включват и предложения на специалисти, каквото е представил арх. Белин Моллов.
