Почти всеки трети българин (29%) с настоящ адрес в България лично е работил в друга страна от ЕС или има роднини, които работят или са работили там през последните 5 години. Това сочат данните от национално проучване на „Афис“, проведено в периода 22-26 март 2019 г. сред 1010 души.
18,9% от анкетираните отговарят, че те или друг член от домакинството им е работил през последните 5 години в страни от Европейския съюз. 67,6% не са напускали с цел работа родината си за същия период.
Сумарно близо една трета от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар.
МВР: Няма да строим бежански лагери, само площадки
Споделеният опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси и мотиви, посочват от „Афис“.
При хората в трудоспособна възраст картината е следната: сред тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, 53% възнамеряват да емигрират към ЕС за постоянно (27%) или временно (26%), а 12% се колебаят; при онези с двама или повече такива членове на домакинството, намерението да последват примера им се срещат още по-често и в по-категорична форма – общо 61% възнамеряват да емигрират, от които 35% за постоянно.
Сред споменатите 29% „европейски българи“, над 28.7% (т.е. 9% от всички пълнолетни граждани) лично са работили в Европа, но в момента се намират у нас. Това значи, че по-малък брой се връщат, отколкото мигрират периодично.
Ако хората без роднини, работещи в Европа сред българския етнос са 71%, сред малцинствата те са само 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците).
Афис: Всеки пети смята, че правителството е отговорно за хаоса с електронните винетки
Парадоксално, но „най-европеизираните“ българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците.
Данните от изследването показват, че членове на българските домакинства, които работят в други страни на ЕС са: 28,9% българи, 59,5% българи-мюсюлмани (помаци), 50,9% роми, 45,9% турци.
Образователната характеристика, очертана от Евростат, показва, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с тенденция за нарастване именно на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки. 33% спрямо 6 милиона пълнолетно население, т.е. 2 милиона, живеят в ЕС.
Данните на Евростат, които сумират национални статистики за пребиваващите граждани на едни страни-членки в други, сочат, че българите в ЕС са около 900 хиляди; други данни от експертен тип (оценки на нашите посолства в ЕС) вдигат това число над два пъти – до 2.1 милиона.
Българи и роми заедно против незаконно сметище
34,1% от „европеизираните българи“ смятат, че поне 1500 лева трябва да заработва месечно българският емигрант в Европа у нас, за да се върне за постоянно в България.
28,6% са на мнение, че тази сума трябва да възлиза на 2000 лева, а 16,5% я изчисляват на поне 1000 лева. 3,3% отговарят, че не биха се върнали у нас само заради по-високи доходи.
Запитани „Какво Ви показва вашият опит и този на вашите роднини: Нашият гражданин получава ли за еднакъв труд еднакво заплащане с това на европейските гражданин?“, 81% отговарят, „по-често получават по-малко“. 14% отговарят, че „най-често няма разлика“, а само 2% – че „по-често получават повече“.
Запитани, „Работата, която върши там (Вашият роднина), съответства ли на неговото образователно ниво?“, 59% отговарят, че тя изисква по-малко образование, 34% – че съответства на неговото образование и само 4% – че надхвърля неговото образователно ниво.
18,9% от анкетираните отговарят, че те или друг член от домакинството им е работил през последните 5 години в страни от Европейския съюз. 67,6% не са напускали с цел работа родината си за същия период.
Сумарно близо една трета от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар.
МВР: Няма да строим бежански лагери, само площадки
Споделеният опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси и мотиви, посочват от „Афис“.
При хората в трудоспособна възраст картината е следната: сред тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, 53% възнамеряват да емигрират към ЕС за постоянно (27%) или временно (26%), а 12% се колебаят; при онези с двама или повече такива членове на домакинството, намерението да последват примера им се срещат още по-често и в по-категорична форма – общо 61% възнамеряват да емигрират, от които 35% за постоянно.
Сред споменатите 29% „европейски българи“, над 28.7% (т.е. 9% от всички пълнолетни граждани) лично са работили в Европа, но в момента се намират у нас. Това значи, че по-малък брой се връщат, отколкото мигрират периодично.
Ако хората без роднини, работещи в Европа сред българския етнос са 71%, сред малцинствата те са само 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците).
Афис: Всеки пети смята, че правителството е отговорно за хаоса с електронните винетки
Парадоксално, но „най-европеизираните“ българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците.
Данните от изследването показват, че членове на българските домакинства, които работят в други страни на ЕС са: 28,9% българи, 59,5% българи-мюсюлмани (помаци), 50,9% роми, 45,9% турци.
Образователната характеристика, очертана от Евростат, показва, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с тенденция за нарастване именно на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки. 33% спрямо 6 милиона пълнолетно население, т.е. 2 милиона, живеят в ЕС.
Данните на Евростат, които сумират национални статистики за пребиваващите граждани на едни страни-членки в други, сочат, че българите в ЕС са около 900 хиляди; други данни от експертен тип (оценки на нашите посолства в ЕС) вдигат това число над два пъти – до 2.1 милиона.
Българи и роми заедно против незаконно сметище
34,1% от „европеизираните българи“ смятат, че поне 1500 лева трябва да заработва месечно българският емигрант в Европа у нас, за да се върне за постоянно в България.
28,6% са на мнение, че тази сума трябва да възлиза на 2000 лева, а 16,5% я изчисляват на поне 1000 лева. 3,3% отговарят, че не биха се върнали у нас само заради по-високи доходи.
Запитани „Какво Ви показва вашият опит и този на вашите роднини: Нашият гражданин получава ли за еднакъв труд еднакво заплащане с това на европейските гражданин?“, 81% отговарят, „по-често получават по-малко“. 14% отговарят, че „най-често няма разлика“, а само 2% – че „по-често получават повече“.
Запитани, „Работата, която върши там (Вашият роднина), съответства ли на неговото образователно ниво?“, 59% отговарят, че тя изисква по-малко образование, 34% – че съответства на неговото образование и само 4% – че надхвърля неговото образователно ниво.
