Шестият клиент на празната тръба „Набуко”
Шестият клиент на празната тръба „Набуко” / netinfo

„Газ дьо Франс“ иска да се присъедини към „Набуко”, но проблемът с осигуряването на необходимите количества газ от 30 милиарда куб.м. годишно в продължителна перспектива от 25-30 години остава неразрешим, коментира „Время новостей“.

Държавната компания „Газ дьо Франс“ /GdF/ обяви, че се присъединява към проекта за строителство на газопровода „Набуко”, по който каспийският газ трябва да потече в Централна Европа, заобикаляйки Русия. Компанията съобщи това в Будапеща след конференция, посветена на проекта, където появата на шести член на консорциума официално и единодушно бе подкрепено от останалите участници: австрийската OMV, унгарската МОЛ, румънската „Трансгаз“, българската „Булгаргаз“ и турската „Боташ“.

GdF не успя да се споразумее с „Газпром“ да участва в друг мащабен инфраструктурен проект - „Северен поток“ по дъното на Балтийско море. Руският концерн завършва преговорите за сделката с холандската „Gasunie“, която трябва да получи 9% от „Северен поток“. В замяна компанията оператор на този проект /“Газпром“ притежава контролния пакет/ трябва да влезе в проекта на газопровода BBL свързващ Холандия с Великобритания.

Събитието в Будапеща бе придружено с редица политически изявления на тема енергийна сигурност на Европа. Френският президент Никола Саркози, който бе на работно посещение в Будапеща, призова Европейския съюз да развива енергетиката на базата на мирния атом /АЕЦ заемат сериозно място във френския енергобаланс/, а домакинът му унгарският премиер Ференц Дюрчани се обяви за активно търсене на алтернатива на руския газ, а също така за обща позиция на ЕС в преговорите с доставчиците. „В условията, когато съществуват монополисти-продавачи, вносителите на газ трябва да координират своите действия“, заяви Дюрчани. Доскоро в Будапеща изразяваха голямо съмнение в перспективите на „Набуко” и преди година даже се договориха с „Газпром“ да разработят проекта на газопровод през Турция и Балканите на основата на разширяването на руската тръба „Син поток“.

Всичко се промени преди няколко месеца, когато „Газпром“ започна активно да обсъжда с италианската ЕНИ новия маршрут за транспортиране на газ в Южна Европа. Преговорите за сътрудничество с МОЛ стихнаха и в началото на лятото в Рим бе подписан меморандум за реализирането на проекта „Южен поток“, по който газ от Русия по дъното на Черно море трябва да се изнася в България и Гърция, а след това в Италия. Възможността за доставки от България на север /в Сърбия и Унгария/ за момента официално не е отхвърлена, но изначално изглежда губеща. „Ние нямаме никакви претенции /към Русия/. Нашата задача се състои в това да намерим нови източници и пътища за транспортиране на енергоносители. Би било глупаво за страните или региона да имат един единствен доставчик“, каза Дюрчани. И призова да се ускори строителството на „Набуко”.

В момента руските доставки осигуряват 80% от нуждите на Унгария от газ, а в бъдеще тази зависимост ще се увеличава. Впрочем основният проблем на „Набуко”, отсъствието на дългосрочни гаранции за запълването на тръбата с газ, остава. Доставчик, който е готов в течение на 25-30 години да транспортира чрез „Набуко” по 30 милиарда куб.м. газ, в момента няма.

Азербайджанският министър на енергетиката /страната се разглежда като най-важният доставчик на собствен и транзитьор на средноазиатски газ/ Натик Алиев не каза нищо утешително в Будапеща. „Ние можем да се присъединим към „Южен поток“, можем да се присъединим и към „Набуко”. За Азербайджан основната цел е да добива повече петрол и газ и да ги доставя в Европа“, каза той, цитиран от Ройтерс. При това е добре известно, че Азербайджан вече е разпределил значителна част от своя газ между Турция, Гърция и е обещал на Италия /строителството на тези газопроводи вече е започнато/. А до постигане на споразумение за строителство на транскаспийска тръба, по която през Грузия и Азербайджан в „Набуко” може да потече туркменски и казахски газ, все още е невъзможно. Алиев заяви, че Азербайджан ще се постарае да подобри отношенията си с Туркменистан, но не обеща нищо конкретно, нито посочи срокове. „Ние ще подобрим нашите отношения с Туркменистан, след един-два месеца Азербайджан и Туркменистан ще проведат среща“, обеща министърът. Така че въпреки силният американски лобизъм, Баку и Ашхабад са още далеч от разрешаването на проблемите си. (БГНЕС)