В България масово дори компотът е с вносни плодове, алармираха производителите на плодове и зеленчуци у нас. В големи количества стоките се изкупуват от гръцки производители. Причината се крие в разликата в субсидиите между българските и гръцките фермери.
В Гърция само по една от схемите за субсидиране на праскови фермерите вземат по 154 евро на декар. Това автоматично прави нашия производител в пъти по-малко конкурентоспособен на общия пазар на ЕС, коментира пред Дарик Мариана Милтенова от Съюза на градинарите в България.
„Производителите на праскови в Гърция получават 154 евро на декар, а нашите за миналата година бяха 12-13 евро, така че разликата е 12-13 пъти. Това е причината, поради която на базата на субсията колегите в Гърция могат да пуснат стоката на нулева цена и пак ще изкарат и ще си покрият разходите. Това беше и причината през изтеклата година нашите производители да не могат да си продадат прасковите, а някои преработватели да купуват праскови от Гърция, защото просто гръцките производители дават по-ниска цена", каза тя.
Два пъти по-малко пари получават и българските фермери в сравнение с южната ни съседка. Това обясни председателят на Националната асоциация на животновъдите в България Бойко Синапов. „Ние вземаме една втора, ако смея да се изряза в цифри, защото всичко опира до правилата. Ако колега взема сто евро за една овца, ние вземаме 50 евро", даде пример той.
Два пъти по-малко от Гърция са и средствата, които получава България по линия на Програмата за развитие на селските райони. Програмата в южната ни съседка предвижда в гръцките земеделски стопанства да се влеят 4 милиарда евро до 2020 година. Парите, които ЕС отпуска за страната ни до 2020 година са в размер на 2.338 млрд. евро, което е дори с 20% по-малко от бюджета на програмата за страната ни през предходния период.
