На фона на минималните ръстове на заетостта в еврозоната и средно за целия Европейски съюз, у нас тенденциите продължават да бъдат негативни. Заетостта в България през периода април – юни е намаляла с 1,2 на сто спрямо първото тримесечие на 2011 г. и с 3,5 на сто спрямо второто тримесечие на 2010 година, сочат данни на Националния статистически институт, цитирани от Евростат. Това е периодът преди традиционния летен ръст на заетостта, свързан със сезонната заетост най-вече в сферата на услугите и на земеделието. Тъй като реално сега сме в края на периода, в който има възможности за работа през лятото, възниква въпросът – какво ще се случи с пазара на труда до края на годината и в началото на следващата?
Въпреки че още в края на миналата година експортът тръгна нагоре, с което издърпа напред и икономическия растеж, чувството за обедняване сред повечето хора се запази. Икономистите обясниха това явление с факта, че запасите на повечето безработни са свършили, както и правото им на обезщетения от бюрото по труда. За тягостното чувство допринасяла и инфлацията, съчетана със задържането на нивото на доходите, въпреки крехкия подем на икономиката ни. Заради проблемите в еврозоната обаче растежът на икономиката, подпомогната от експортните отрасли, се забави на прага на новия активен сезон за бизнеса.
Със спад в поръчките започва новият активен сезон за бизнеса
Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев опасенията на бизнеса за намаляване на поръчките са се сбъднали, което неминуемо ще повлияе на поведението на фирмите. По думите му нова голяма вълна от съкращения не може да се очаква, тъй като по време на кризата се е променила структурата на икономиката, а в някои отрасли съкращенията са стигнали до 40 процента (например в строителството). Въпреки това отделни съкращения не са изключени.
Велев прогнозира по-скоро забавяне на българската икономика, отколкото нова рецесия, но все пак изтъкна: „България не е остров. Ако в Германия и Франция има рецесия, тя ще дойде и у нас". Ако това не се случи, първоначалната прогноза от 3,6 % ръст на БВП в края на годината няма да бъде изпълнена, но все пак няма да се стигне до двойно дъно.
Икономистът от КТ „Подкрепа" Мика Зайкова подчерта, че забавянето на европейската икономика е само една от причините за очаквания скок на безработицата. У нас проблемът се задълбочава от задълженията на правителството към фирмите, което увеличава и междуфирмената задлъжнялост и работодателите са принудени да пестят пари отвсякъде, включително и от работна ръка.
Безработицата удря 20%
Мика Зайкова прогнозира, че реалната безработица ще достигне критичното равнище от 20 на сто. В момента нивото й е около 17 процента, като в нея се включват обезкуражените лица и хората, които са изгубили работата си, но не са се регистрирали в бюрата по труда.
Доста по-оптимистична е прогнозата на Светлозар Петров, управител на един от най-големите сайтове за намиране на работа у нас. На пазара на труда има известна динамика, но фирмите са предпазливи при търсенето на нови кадри. Тенденцията не се отнася единствено за ИТ сектора, където традиционно има търсене на много квалифицирани специалисти и при хората, владеещи чужди езици, тъй като все по-често се пускат обяви за наемане на кадри в кол-центрове.
Петров допълни, че все повече хора търсят възможности за преквалификация, тъй като това е единственият им шанс да си намерят работа. Като цяло експертът е оптимист за развитието на пазара на труда и прогнозира, че вероятността да се стигне до втора рецесия у нас е малка.
Втора рецесия? Още първата не е отминала съвсем....
България все още не е излязла реално от първата рецесия, въпреки раздвижването на експорта, смята икономистът от „Industry Watch" Лъчезар Богданов. По думите му у нас продължават да се наблюдават ръст на безработицата и свито потребление, a минималните ръстове в износа не са достатъчни, за да оздравят икономиката. Тенденцията няма да се обърне в положителна посока, докато у нас не се върнат сериозните инвеститори с дългосрочни намерения, допълни Богданов.
Той бе категоричен, че минималната работа заплата не би трябвало да се увеличава отново от 1 януари от 270 на 290 лева (през септември минималната работна заплата бе увеличена от 240 на 270 лева). Богданов е убеден, че само ако има работеща икономика, може да има увеличение на доходите. Със сигурност доходите не трябва да се увеличават по административен път, защото това само ще натовари бизнеса.
Според работодателите:
Скок на минималната работна заплата = по-висока безработица
Васил Велев от асоциацията на индустриалния капитал предупреди, че ново увеличение на минималната работна заплата би довело до скок на безработицата. По думите на Велев дори и да има увеличение, то няма да се усети в част от отраслите – например в енергетиката, минното дело, промишлеността и някои от преработвателните отрасли. Минималният ръст от 20 лева би се усетил от по-нископлатените отрасли – например при текстилната индустрия, но именно по-малките фирми ще бъдат затруднени от подобен скок на разходите за труд. Това би довело и до увеличаване на сивата икономика.
Според синдикатите: Скок на минималната работна заплата = повече пари на светло
Мика Зайкова от КТ „Подкрепа" опроверга твърдението, че скокът на минималната работна заплата от 270 на 290 лева ще увеличи безработицата. Според нея ефектът ще бъде в изсветляването на 20 лева за всяко работно място. „Вие смятате ли, че е нормално в един завод да има единствено служители, осигурени на минималните прагове", запита Зайкова. Според нея работодателите, които се противопоставят на увеличението на минималната работна заплата и на осигурителните прагове, е твърде вероятно да крият реалните възнаграждения на служителите си.
