Бюджет 2012 много ще прилича на тазгодишния бюджет - това съобщи самият финансов министър Симеон Дянков без да се впусне в подробности. Финансовата рамка за следващата година се изготвя в условията на много нестабилна ситуация в Европа, която неминуемо ще се отрази и у нас и при несбъднати прогнози за ръст на заетостта и за раздвижване на вътрешното потребление. В същото време се очаква един от основните двигатели на икономиката ни - износът, да се забави заради проблемите в еврозоната. Затова потърсихме гледните точки на двама икономисти - какво трябва да пише в бюджета за догодина, за да се гарантира финансовата стабилност на страната ни?
До края на месеца правителството има намерение да гласува Бюждет 2012 и той да бъде внесен за обсъждане в парламента. Тази година дебатите около закона бяха отложени заради изборите, а и икономистите трудно се наемат да правят прогнози, защото никой не знае какво ще се случи в Европа. И все пак - какво трябва да пише в Бюджет 2012, за да бъдем защитени от идващата вълна - независимо дали ще я наречем икономическо забавяне в оптимистичния вариант, или рецесия - в песимистичния. Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика не очаква бюджетът през 2012 г. да има „кой знае какви различия" спрямо тази година. „Разбира се, очакванията не само за инфлацията, но и за развитието на икономиката в световен мащаб и най-вече в Европа, сочат, че трябва да се внимава повече с бюджета. Това, което беше заложено от правителството като ръст за тази година, вероятно няма да се изпълни, така че трябва да се подходи по-консервативно", коментира Ганев.
Инфлацията ще расте
По данни на Националния статистически институт, месечната инфлация за септември е нулева. Като цяло обаче от началото на годината ръстът на потребителските цени е 1.5%, а годишната инфлация е 3.3%. По този начин годишната инфлация е под правителствените прогнози, според които за 2011 г. тя ще бъде 3,7 %.
По думите на икономиста сравнително ниската инфлация в момента се дължи на ниското потребление, но е сигурно, че цените ще растат. „Всички индикатори сочат, че ще има растеж на цените догодина", категоричен е Ганев.
Според него в Бюджет 2012 г. трябва да се заложат повече буфери. „Важно е да бъде намален дефицитът, защото дори и да има точка „буфери" в бюджета, ако дефицитът е голям, може да има проблеми", смята Ганев.
Балансиран бюджет 2012 - мисията (не)възможна
Към края на август дефицитът по консолидирания бюджет е 731,1 млн. лева, сочат данни от финансовото министерство. Това прави един процент от прогнозирания брутен вътрешен продукт, като през август миналата година дупката в хазната е била 2,2 %. Фискалният резерв е 5 млрд. лева.
Петър Ганев прогнозира, че правителството ще заложи „по-оптимистичен" вариант на дефицита в бюджета за следващата година - например, дефицит от около един процент.
Икономистът от „Отворено общество" Лъчезар Богданов допълни от своя страна, че ще бъде успех, ако правителството спази прогнозите, заложени в Конвергентна програма за 2011 - 2014 г. Там е поставена цел в края на периода - т.е. 2014 г. дефицитът в бюджета да е 0,6 % от брутния вътрешен продукт. Докато се достигне до това ниво на дефицита, той ще бъде намаляван на няколко стъпки, като тази година намалението трябва да е най-голямо - с 0,6 процентни пункта. Прогнозата за тазгодшиния бюджет е да бъде с 2,5 % на минус. „Трябва да престанем да мислим, че с акта на бюджета правителството ще успее да отлепи икономиката от дъното или да създаде работни места", допълни Богданов. Той подчерта, че прогнозите на кабинета за ръст на заетостта през тази година не са се сбъднали, а се случва точно обратното - безработицата расте.
Вероятността поставените от правителството цели като икономически растеж да не се изпълнят, също е голяма, смята икономистът. В програмата до 2014 г., която е писана през март и приета през април, се предвижда тази година икономиката ни да отбележи ръст от 3,6 %, което още миналата година бе определено от икономистите като „непостижимо", а за догодина - малко над 4 %. Между другото, още през пролетта самото правителство коригира мъничко надолу прогнозите си за икономически ръст.
Без много социални придобивки
Икономистите са категорични, че е изключително важно как ще бъдат инвестирани парите на правителството и към кои сектори ще бъдат насочени. Това, че има заявки да има повече пари за култура, наука, образование и спорт за сметка на сигурността, не гарантира, че парите ще бъдат изхарчени ефективно. Според Лъчезар Богданов е добре, че на държавните служители няма да бъдат раздавани 13-ти заплати, но „пенсиите са много по-съществено перо". Той припомни, че при управлението на Сергей Станишев през 2009 г. пенсиите са увеличени на два пъти през годината, което е ударило бюджета с 900 млн. лева. „Ето това е големият риск - социални придобивки", смята Богданов.
Той е категоричен, че решението на финансовия министър Симеон Дянков да не раздава 13-та заплата на държавните служители до края на мандата е много правилно. „Аз бях против тази порочна практика, още когато имаше излишъци. Държавните служители трябва да бъдат стимулирани с бонуси, според работата им, а не всички по равно - с 13-та заплата", допълни Лъчезар Богданов.
БДЖ - българската „Дексия"
Губещите предприятия са огромният риск пред бюджета, категоричен бе икономистът. По думите му трябва да бъде решен проблемът с финансирането на БДЖ, тъй като не се знае кога компанията ще трябва да бъде спасявана. „Това, че някакви хора плащат да протестират на жълтите павета, не означава, че проблемът не трябва да бъде решен. Те чакат да се налея някакви милиони, това е нещо като „Дексия" в Белгия", каза Богданов.
Без данъчни облекчения
Остава и въпросът как ще се напълни бюджета, още повече, че ако прогнозите в него се окажат по-оптимистични, това може да доведе до неизпълнение на заложените приходи. Минималното вдигане на акцизите на част от горивата ще доведе по-скоро до оскъпяване на цените, отколкото на сериозни попълнения в бюджета. Затова Петър Ганев има още едно предложение - да бъдат премахнати всички данъчни облекчения. „От тях се възползват много малка част от хората, а в същото време, ако се премахнат, ще може да постъпят повече пари от данъци в бюджета", коментира икономистът. Според него данъчните облекчения усложняват системата, а и са вид скрито стимулиране на дадени сектори или обществени прослойки. „Това е като с допълнителните пари за даден сектор, дадеш ли на едни, всички искат", смята Ганев.
Според записаното в Пакта за финансова стабилност преките данъци трябва да се променят с квалифицирано мнозинство, така че подобна промяна може и да не срещне разбирането на толкова много депутати.
Остава обаче въпросът - пишейки бюджета за следващата година, ще успее ли правителството да гарантира финансовата стабилност и да подкрепи икономиката ни?
