Дори и при забавяне на плащането на осигуровките от работодателя, служителите му не губят осигурителните си права. Това обясни за Дарик говорителят на данъчните Росен Бъчваров. Едно от основните притеснения на бизнеса след влизането на единната данъчно-осигурителна сметка е свързано именно с факта, че се погасяват най-старите по давност дългове, а не избраните от конкретната фирма. Законът е предвидил и възможност старите дългове да бъдат разсрочени чрез изпълнително производство, като по този начин плащанията на текущите задължения ще отиват по направление, а не за покриване по давност.
Една от хипотетичните ситуации, в която изпада бизнесът, е, че преди влизането на единната сметка редовно е плащал ДДС-то си, разчитайки след това на възстановяването, но е просрочвал осигурителните плащания на своите служители. С влизането на единната сметка новата вноска за ДДС трябва да отиде за покриване на старите дългове – т.е. за осигуровките. „Ако една фирма има временни финансови затруднения, това, което тя може и я съветваме да направи, е да се свърже с публичен изпълнител на НАП, да се даде обезпечение на този дълг, да се даде погасителен план за плащане на части. Тогава публичният изпълнител има възможност да образува изпълнително дело за тези задължения и на принципа на единната сметка ще даде възможност плащанията да погасяват текущите, нововъзникващите задължения", каза говорителят на данъчните Росен Бъчваров.
Бъчваров бе категоричен, че въпреки неплатените осигуровки, служителите на даден работодател не губят осигурителните си права. „Осигурителният закон в България не изисква осигурителните вноски да са внесени. Достатъчно е за работещите по трудов договор да бъде подадена осигурителна декларация", каза той.
Ако се стигне до изпълнително производство, се прави частичен запор на сметка на дадената фирма и се търсят обезпечения. Длъжникът ще може да разполага с пари за неотложни плащания като заплати, но част от парите в сметката му ежемесечно ще отиват за покриване на старите дългове.
