Намаляването на работните заплати и на броя работни часове, както и безработицата, са основните фактори, довели до намаляване на доходите на българските домакинства по време на кризата - това показва доклад на Световната банка за благосъстоянието на домакинствата по време на рецесията през 2010-та година. Докладът включва изследване на 2400 домакинства по различни показатели. Резултатите от изследването показват, че само за една година делът на най-бедните българи се е увеличил с 2 процента, а най-големи сътресения в доходите са имали безработните, нискоквалифицираните и хората от турското малцинство. Докладът отчита и успешните политики на държавата за задържане на спада в доходите чрез системата на социалното подпомагане.
Над 30 процента от изследваните през 2010-та година домакинства споделят, че доходите им са намалени заради намаляване на заплата или на броя работни часове. В края на годината делът им е спаднал до 23 процента. С най-голям риск да обеднеят са били домакинствата с безработен, с нискоквалифициран член или оглавявани от жена. Голяма част от хората са свили разходите си за храна, а над 40 процента от изследваните споделят, че са намалили потреблението на ток, вода и парно. В условията на криза България успя да запази размера на социалните плащания и да увеличи минималната работна заплата, заяви заместник-министърът на труда Валентина Симеонова, и припомни, че социалните помощи у нас се дават срещу труд. „Тоест те не просто получават социалното плащане, а трябва да имат своя ангажимент срещу тези пари", каза тя.
Бившият социален министър Иван Нейков защити идеята, че достъпът до всяко социално плащане трябва да става чрез подоходен тест. Проблем остава бъдещето на нискоквалифицираните работници, коментира Нейков.
Икономистът Георги Ганев разгледа съществуването на минимална работна заплата като бариера за достъпа на някои хора до трудовия пазар. „Как съществуването на минималната работна заплата помага на хората, които биха искали да се включат в пазара на труда, но не могат да добавят стойност на 270 лв. на месец. Нямат образованието, нямат квалификацията, биха искали, но не могат", коментира той.
