Основната слабост на лансираните мерки за ограничаване на дефицита в бюджета, е че те са насочени в по-голямата си степен като строгост към нискодоходните групи в България. Това каза в интервю за Дарик радио зам.-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси Йордан Христосков. До миналата година в продължение на 9 години Христосков беше управител на НОИ. В коментар на проекта с 28 мерки, огласени от медиите, Йордан Христосков заяви пред Дарик, че не пенсионерите и майките са онези, от които трябва да се вземат пари, за да се покрива дефицитът. Той е категорично против и другата идея - да се облага цялата заплата на работещите, без предварително от нея да се приспадат личните осигуровки. Вместо това според Йордан Христосков за година-две можело да се направи ревизия на плоския данък върху доходите и да се въведе диференцирана, по-висока ставка - 15 или 20 процента, за хората с доходи над 1000 лева например. Ето какво още каза Христосков:
Тази мярка е непопулярна, защото се предлага да се осъществи в година, в която почти няма да има увеличение на пенсиите и що се отнася до големите пенсии при наличието на таван, голяма част от тези хора ще реагират, че те и без това са ощетени и че една част от пенсиите им е отнета и то с натрупване са отнети в някои случаи и десетки хиляди лева, до това, че хората не са получавали в истинския си размер пенсията, а в границите на така наречената максимална пенсия. Моето мнение е, че едва ли пенсионерите са хората, от които трябва да се вземат пари, за да се попълнят липсващи средства в държавния бюджет. Справедливо е тази група лица в България - държавните служители, да плащат също лични осигуровки, както останалите. Но веднага се прехвърляме към друга мярка - неправилно е и от теоретична гледна точка, данъчните практики са такива, че не е редно да се облага цялата сума без приспадане на личните осигуровки, които се плащат. Аз съм категорично против нея, защото тя противоречи на данъчната логика.
Би се превърнало в данък върху данъка един вид?
Точно така. Аз бих използвал и по-силни думи. Нещо като този данък „диш хакъ", който българите са плащали на агите за това, че са си хабили зъбите да ядат кокошката и баницата, която са им приготвяли.
Цялото интервю с Йордан Христосков четете ТУК
