Хлебари: Поскъпването не е заради картелиране
Хлебари: Поскъпването не е заради картелиране / netinfo

Ако всеки народ си има едно най-предпочитано ястие или гозба, то за българите това май е хлябът. Дали на закуска, обяд или вечер, насъщният е неотлъчно на родната трапеза и само чака да го овкусим. Дали с някое швейцарско сиренце, или с италианска лазаня, резенчето български хляб влиза в идеална комбинация с всякакви храни. През последните 6 месеца обаче цената на хляба значително се повиши. И не само това, ами и от Комисията за защита на конкуренцията заподозряха, че хлебозаводите се обединяват в картели, с цел спекулативно надуване стойността на насъщния. Има ли наистина подобна игра между босовете в бизнеса с хляба?

В момента КЗК проверява Асоциацията на хлебопроизводителите и Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите заради подозрения, че двете организации са се споразумели да повишават цените на хляба.

Според Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите, съмненията били породени от публикации в пресата. Което е много смешно в моите очи, да не кажа, че е просто безумно да се проверява обществена организация, чак се намесва на реален пазар. Разбирам, ако браншовата организация продаваше някаква стока, за да ценообразува, но браншовата организация не продава стоки, тя продава услуги от сорта на информация за програми за обучение, такива неща, каза Георги Попов. Но явно трябваше да се реагира по някакъв начин на цените. За мен това е най-смешният начин, който можеше да бъде измислен, допълни Попов

От КЗК не пожелаха да коментират подробности от проверката и временните резултати от нея, защото това можело да попречи на процеса. Ако все пак лаборатория за събиране и обработка на документи за картелни споразумения бъде открита, съответните предприятия ще бъдат санкционирани. В момента максималната глоба за незаконно договаряне на цените е 300 хиляди лева и 500 хиляди при второ нарушение, като от Комисията за защита на конкуренцията предлагат наказателните такси да бъдат увеличени. Откриването на доказателства за картелни споразумения обикновено е трудно и става благодарение на така наречените „информатори”.

Преди малко повече от седмица Върховният административен съд потвърди наличието на картел в бранша от 2003 г. Става въпрос за хлебозаводи от Южна България, които дори не са успели да осъществят споразумението си. Въпреки това, само наличието на подобно сдружение е нарушение на закона.

Мариана Кукушева, член на УС на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, обаче се съмнява в истинността на решението на Върховния административен съд.

Доколко е ставало въпрос през 2003 година за картелно споразумение, никой не може да каже. Миналата седмица излезе решение на Върховен съд, което потвърждава санкцията за защита на конкуренцията и отсъжда да платят глобата седем-осем ямболски фирми и оттук всичко това е едно раздухване излишно и създаване на някакъв ненормален стрес, обясни Кукушева.

През лятото на тази година от офиса на Федерацията са били иззети документи, които по думите на Кукушева все още не са им върнати. Такава една показна акция, с която нищо нито се доказва, нито се показва.

Георги Попов и Мариана Кукушева категорично отричат обвиненията, че двете организации са си „подали ръце” заради общата кауза цените на хляба да се вдигнат рязко. Според нас това е инсинуация, каза Кукушева. То просто е смешно, допълва Попов. Картелно споразумение или наличието на такова е било намерено някога в Ямбол. Ние в Ямбол нямаме регионален съюз, обясни членът на УС на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Ако има картелиране, по принцип картелиране се извършва между икономически субекти. Говорим за България. Вярвам, че в закона има записана такава точка, че може и да са обществени организации. Но тава, че е заложено като възможност в закона, не значи, че на практика го има, каза Попов и обясни: На всичко отгоре говорим за пазар, на който оперират над 4000 фирми, 4600, ако трябва да бъда точен. Значи 4600 фирми събрали се на едно място и се разбрали просто нали се сещате, ме сме в България. Тук ако имаме двама юнака – чета с войвода, трима юнака – чета с войвода и предател.

Поскъпването на хляба съвсем не е резултат от спекулативни политики на хлебарите, а е естествен резултат от покачването в стойностите на суровините и факторите, които определят колко да струва насъщният, каза Георги Попов. Цената на горивата скочи, цената на труда скочи, драстично скочи; цената на основната суровина с случая брашното скочи три пъти. И какво се получи накрая – цената на хляба е скочила само с 30-40 процента, обясни поскъпването Попов.

В момента средната цена на килограм хляб е 1,30 лев 30 ст. Според прогнозите на Попов до края на 2007-ма насъщният ще се повиши до поне 1,60 лев за кг, като има възможност да достигне и 2 лв.

Последвайте ни

Бизнес