България има нужда от изцяло нова визия за развитието на енергийния си сектор. Това е едно от заключенията от доклад на фондация "Фридрих Еберт" за "зеления" растеж и устойчивото развитие на България. Анализът беше представен от Деница Манчева от Центъра за изследване на демокрацията. Съавтори на доклада са още анализаторът Стефан Карабоев и Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на центъра.
Една от основните препоръки в доклада е България да спре изграждането на мащабни производствени мощности, гарантирани от държавата, поради големия инвестиционен риск.
Анализаторите отчитат, че страната ни е изключително зависима от външни доставки на енергийни ресурси, което развенчава мита, че като страна имаме потенциал да се превърнем в енергиен център на Балканите, ако се създаде достатъчен производствен капацитет.
В същото време страната ни изнася по-малко от 4 процента от брутното вътрешно потребление на енергия. Експертите са на мнение, че трябва да се акцентира върху устойчивото производство на енергия с цел задоволяване на вътрешното потребление. Необходимо е още да се обнови морално остарялата мрежа, да се разнообразят енергийните източници, като се използва международния опит за устойчивото производство на енергия, се препоръчва в доклада. Анализаторите са на мнение, че е нужна политика за подготовката на висококвалифицирани специалисти в сферата на зелените технологии.
Промените в енергийната политика на страната се налагат и от факта, че България е на челно място в ЕС по енергийна интензивност, тоест използва се много повече енергия за производство на единица продукция в сравнение с останалите страни-членки на съюза. Това прави българската икономика и нейната конкурентноспособност податлива на ценови колебания и изменения в достъпността на енергийните ресурси, коментират експертите. Страната ни се нарежда на 66-то място сред 216 държави от целия свят по отношение на количеството на въглеродни емисии, отделяни при консумацията на енергия.
Според анализа на различните източници на потребление, въглищата са най-големия източник на въглеродни емисии в страната, следвани от нефта. Ключ за постигне на нисковъглеродно икономическо развитие на икономиката е именно разширяване на газификационната мрежа в страната, смятат анализаторите.
Перспективите за "зеления" растеж, пестенето на енергия и ефективното използване на ресурсите според авторите на доклада могат да се постигнат чрез насърчаването на енергийната ефективност в жилищата, смятат експертите. За съжаление обаче през 2010 г. близо 60 на сто от българите все още използват твърди горива, предимно дървен материал като източник на енергия за отопление.
Домакинствата у нас използват забележително количество въглища за своите нужди, като през 2009 г. делът на домашното потребление на енергия е бил почти 40 процента, докато средно за ЕС процентът е бил 22.5. Междувременно 1.6 на сто от българите имат достъп до природен газ, при 55 на сто средно за Европа, се посочва в доклада.
Природният газ у нас се ползва предимно от индустрията и електроцентралите, докато в бита си българите ползват най-вече електроенергия. Изчисленията показват, че енергийната ефективност за тези цели е много по-ниска от тази на газа. Именно поради това, според анализаторите, страната ни трябва да се съсредоточи върху ускоряването на процеса на газификация.
Стратегиите за устойчиво икономическо развитие интегрират в себе си устойчивата околна среда. При изгарянето на въглища например в атмосферата се отделят въглероден, серен, азотен диоксид, живачни съединения и метан, а цялата страна е силно засегната от замърсяването с фини прахови частици, отбелязват експертите. Основни източници за тези nзамърсявания са сухопътният транспорт, ТЕЦ-овете, домакинствата и селското стопанство.
Разширяването на газовата мрежа може да спомогне за намаляването на въглеродните емисии. До момента обаче българската политика върви срещу тази на останалите членки на ЕС по отношение на газификацията, което според доклада е един от основните фактори за ниската енергийна ефективност на страната.
Според изследването страната ни все още е изправена пред предизвикателството да избере точния устойчив енергиен микс, който да е съобразен със спецификите на вътрешната социално-икономическа среда. При вземането на решения трябва да се имат предвид необходимите компромиси между сигурността на доставките, конкурентоспособността и устойчивата околна среда.
Основополагащ приоритет за българската икономика неминуемо трябва да бъде стимулирането на енергийната ефективност, особено в жилищния сектор. Според анализаторите, ако средствата за строителството на втора атомна централа са били насочени към енергийна ефективност, е можело да се спести толкова енергия, колкото би произвела самата централа.(БТА)
