Седмица, в която станахме свидетели на взривове, разстрели и всякакви подобни прекрасни истории! Дали зад всичко това стои разчистване на сметки между кланове в родната ни престъпност, които държат бизнеса с проститутки? Това тепърва полицията и прокуратурата трябва да доказват.
Резултатът от първите два изминали дни на седмицата е ясен – петима ранени след два взрива в клубове, носещи екзотичните имена „Пантера” и „Казабланка”. Сред ранените са две момичета, работещи като компаньонки, управителят на единия от двата клуба и двама охранители. Взривовете накараха вътрешният министър Михаил Миков да се учуди, че в София има подобни клубове, а медиите да заговорят за открита война между сводниците.
Само часове по-късно последва и показен разстрел. Владимир Казаков и Калин Станчев бяха буквално надупчени от неизвестен мъж в автомобила си, паркиран близо до София Ленд. Говори се, че, освен двамата мъже в автомобила, е имало и трети човек - млада жена, която е успяла да избяга от мястото на инцидента. Версиите за момента по случая са финансови неуредици около Вальо Айса, какъвто е прякора на Казаков. Стана ясно и още нещо - че прокуратурата разследва и вариант двата инцидента, взривовете и разстрела, да са свързани.
Така или иначе, както се казва по филмите, очаквайте продължение. Явно обаче взривовете и разстрелите не са стреснали нито сводниците, нито пък момичетата, които заработват, продавайки телата си. Защото клубовете и агенциите, предлагащи момичета продължават да просперират. И да носят печалби от порядъка на около 50 000 лева месечно на собствениците си. Процъфтява и трафикът на българска плът зад граница. Повечето от клубовете у нас са именно и депа за трафик на момичета зад граница, най-често в Белгия, Франция, Испания, Италия и навсякъде другаде, където проституиращите българки се третират като стока.
Всяка година между 1000 и 3000 момичета стават жертви на трафик и са изкарвани в чужбина с цел проституция, твърдят от бившата Главна дирекция за борба с организираната престъпност, сега вече част от Дирекция „Криминална полиция”. Печалбата от една българка, която работи на улицата или в нощен клуб в западноевропейска държава, е между 15 000 и 30 000 евро на месец. За да спечелят тези пари, сводниците често поставят на момичетата условия за надница от минимум 500 евро на ден. В противен случай следват глоби и побой. Според полицаи обаче повечето от нашенките знаят много добре с каква цел отиват зад граница, а скандалите между проститутките и сводниците настъпват, след като предварителните условия за заплащане бъдат нарушени. Най-често това става вече зад граница, където жертвите по-трудно могат да се оплачат на полицията. Според Добромир Дочев, който е началник на сектора за борба с трафика на хора, броят на нерегистрираните случаи на трафик надхвърля официалната статистика в пъти.
"За миналата година броят образувани досъдебни производства и разследвани тук в България като пострадали са 288, а от тях 53 са непълнолетни", обясни Дочев. Той уточни, че това е броят на пострадалите по досъдебни производства, образувани и разследвани тук в страната. "В чужбина установяваме, че те са значително повече и тъй като има разследвания и в чужбина срещу престъпни групи с участието на български граждани, може да кажем, че броят им е между 1000 и 3000", каза Добромир Дочев.
Трудно ли се разбива такава престъпна група, която се занимава с подобен вид престъпна дейност? И кои са районите на България, в които има засилен трафик на момичета зад граница?
Районите с концентрация на жертви и извършители на този вид престъпна дейност са Варна, Добрич, Пловдив, Благоевград, Пазарджик, Хасково. Това са регионите с най-много установени жертви и извършители. Има редица трудности – многообразието на изпълнителните деяния, набирането и транспортирането на жертвите, настаняване, последващата експлоатация. Всички тези деяния може да не се осъществяват от един човек или от престъпна група, а може от различни престъпни групи, специализирани в определи действия, подпомагащи трафика на хора.
Може ли да кажем, че има една организация в България или организации по места, които се занимават с този вид бизнес? И има ли ясно изявени босове в този вид бизнес у нас?
Не бих казал, поне от данните, с които разполагаме, не може да се каже, че има една единна организация, която като монокартел организира и контролира този бизнес. По-скоро се натъкваме на различни сдружения и престъпни групи, които се сформират на етническа, роднинска, земляческа основа.
Какви са най-честите начини, по-които става набирането на момичетата за навън?
В повечето случаи се наблюдават признаци, които се повтарят при набирането на момичета. На първо място това са момичета от социално слаби или непълноценни семейства, които нямат образование и трудно биха могли да намерят реализация на трудовия пазар в страната и това се използва от трафикантите. Нерядко като вербовчици на момичета се използват момичета, които вече са били проститутки зад граница и са връстници на потенциалните жертви и така по-лесно печелят доверието. Самото пътуване и извеждане от страната се осъществява легално с редовно издадени документи за самоличност. Обикновено се използват лични автомобили или редовните автобусни линии, които пътуват в Европа. По-голямата част от момичетата още в етапа на набирането смятаме, че са наясно с целта, с която ще бъдат изведени в чужбина и обикновено противоречията се появяват в чужбина, когато разбират, че така обещаните условия не се спазват от сводниците и те стават жертва.
Колко е печалбата на един сводник от трафика на едно момиче в чужбина?
Целта на всеки сводник е максимално дълго да експлоатира момичето и дълго време да има печалба от нея. Ако приемем, че едно момиче заработва средно по 500 евро на ден, тази сума може и да е по-голям.
Говори се, че част от публичните домове и агенции за запознанства служат като депа за набиране на момичета, за набирането им за чужбина.
Има такава връзка между вътрешния и международния трафик. Някои от изведените момичета преди това са работили като проститутки тук в страната.
.....
Най-често депата за износ на свежа плът за Западна Европа са клубовете за масажи, публичните домове или част от агенциите за запознанства у нас. Оказва се, че и в България, проблемът с така наречената „нерегистрирана проституция” е огромен. Става дума за момичета и жени, които работят и често дори имат семейства. За да подпомагат семейния си бюджет обаче, те стават част от каталозите на определени агенции за запознанства у нас, които предлагат момичета с обявата „неангажиращи връзки с финансово подпомагане”.
На телефона на произволна агенция обясниха: Ние сме агенция за запознанства, трябва да дойдете в офиса, за да станете абонат на агенцията. Ще ви дадем информация и телефони на дами за срещи. Имаме дами от 20- до над 60-годишна възраст за сериозни и неангажиращи запознанства. Несериозните означават с финансово подпомагане. От 30 – 40 лева нагоре взимат, но вие си се уговаряте. Това са дами, които работят и се подпомагат по някакъв начин. Така след чутото до тук става ясно, че войната между отделните организации, занимаващи се с контрол на проституцията и трафик на жени в чужбина, е всъщност война за близо половин милион евро годишно. Тази сума обяснява на практика бомбите, осакатените мъже и жени и евентуално стрелбите през последните дни в столицата.
