Националната служба "Сигурност" наложи на 7 чужди граждани забрана за влизане в България за срок 10 години. Шестимата са араби и са свързани с трафика на амфетамини, а седмият е шиптър и се занимава с трафик на хероин. Всичките са ниско ниво в каналите, които минават през България. Само за една година обаче контраразузнаването е изгонило 69 чужденци от различни нива в каналите на трансграничната организирана престъпност.
Първите изгонени още преди 6 години бяха Майкъл Чорни и Денис Ершов, а заедно с тях и Денис Тюркмен, зет със статут на осиновен син на Стария Фатик. Тюркмен изгоря заради трафика Кавказ – Европа на забранени, акцизни и всякакви други стоки, като между редовете на заповедта отново прозираха наркотиците. Тюркмен търгуваше и с оръжие и беше един от основните продавачи за Босна по време на конфликта там. Освен руснаците, пак заради търговия със спецпродукция и оръжие през август 2000 г. беше изгонена заради заплаха за националната сигурност още една солидна група от 8 югославяни. Само двама от тях обжалваха по съдебен ред заповедта за изгонване, само единият настоява цели 5 години чак до миналата година. С какво се занимаваха сърбите в България и успя ли да пребори по съдебен ред изгонването си единият от тях – чуйте какво ще ни разкаже за това Богдана Лазарова.
На 18 август 2000г. със заповед на директора на Национална служба “Сигурност” ген.-майор Атанас Атанасов са изгонени група руснаци с мотив, че застрашават националната сигурност на България - Майкъл Чорни, Денис Ершов, Дмитрий Ширков, Рафил Хайрулин. 7 месеца по-късно е изгонена още една група от четирима грузинци начело с Денис Тюркмен. Преди това обаче, само 4 дни след руснаците, на 22 август 2000 г. директорът на НСС Атанас Атанасов подписва заповед, с която отнема правото на нова група чужденци да не влизат в България, тъй като поставят в опасност сигурността и интересите на българската държава. 8 югославяни трябва да напуснат страната в срок от 7 дни. Това са: Предраг Ракич, Славиша Алексов, Иван Костадинов, Миливойе Радулович, Слободан Перунович, Веселин Костадинович, Марко Голубович и Исмет Гаши. Сърбите са на възраст между 29 и 63 г. Административните мерки “Отнемане правото на пребиваване в Република България” и “Отказ за влизане в България“ за Радулович са за 10 години, а за останалите – за 5 г.
Основната причина, поради която сърбите трябва да напуснат България, е, че са замесени в оръжейни далавери по време на югоембаргото. Чрез фирмите си и подставени лица заобикаляли забраните за износ в Югославия на военна продукция и стоки с възможна двойна употреба. В мотивите на контраразузнаването обаче се прокрадва и съмнението, че изгонените са засечени в контакти със сръбското разузнаване у нас, и има вероятност някои от тях да работят за сръбските спецслужби.
Официалните мотиви на НСС сочат, че сърбите са замесени в незаконна търговия с оръжие и спецпродукция, изнасяни от България за военнопромишления комплекс на Югославия. Търговията с тези стоки е в нарушение на наложеното от Съвета за сигурност на ООН оръжейно ембарго срещу режима в Белград от пролетта на 1999 г. заради геноцида в Косово. А сърбите, които имат разрешителни за търговия с чужбина, по правило са свързани с режима на Милошевич, който контролира цялата югославска икономика по това време. Справка показва, че всичките 8 югославяни имат тук фирми, регистрирани след 1996 г.
Най-известен сред изгонените сърби е 29-годишният тогава Славиша Алексов. Той е съдружник на съдения за нарушаване на югоембаргото и устройване на частна митница по пътя София-Калотина български бандит Боян Петракиев-Барона. Двамата имат обща фирма - "Шечер и сол", регистрирана на ул. "Милин камък" 57 в столичния квартал "Лозенец".
Вторият от списъка, Предраг Ракич заедно и още двама сърби притежават фирма "Сектор ООД" с офис на ул. "Раковски" 191 в София. Тази фирма се занимава с хазарт и внос на ротативки. През юни 2000г., само 2 месеца преди изгонването, с единия от съдружниците регистрирали нова фирма - "Фриско ООД". Друг от групата, Слободан Перунович, заедно с две българки имал фирма "Алегри Трейдинг" ООД, регистрирана през 1998 г. Същият този Перунович заедно с още четирима има и фирма "Инеко ООД" за производство на стоки и услуги с цел продажба, посредничество, строителство. Миливое Радулович, изгонен за 10 г., заедно с регистрира през 1999 г. заедно с друг сърбин фирма “Браво Трейд БГ" ЕООД. Веселин Видойко Костадинович заедно с българката Таня Тодорова са във фирма "Бета Комерс ООД", а Исмет Гаши и Муслиу Лютфи притежават фирма "Егзони-Импекс", регистрирана през 1997 г.
Само последните двама от сръбската група, Костадинович и Гаши, в момента на изгонването им са се намирали в България. Затова и само те са обжалвали по съдебен ред заповедта на НСС . Исмет Гаши е гражданин на Югославия, но е шиптър от Прищина. Той обжалва заповедта пред Върховния административен съд. На 30 март съдът излиза с определение, че според тогава действащия текст на Закона за чужденците в Република България тази категория актове, каквато е заповедта на директора на НСС за изгонването им, не подлежат на обжалване, действието им не подлежи на спиране, и те се изпълняват незабавно. Оставя жалбата без разглеждане и прекратява делото. 63-годишният тогава Веселин Костадинович единствен води съдебна битка чак до май миналата година. Той обжалва веднага пред Софийския градски съд заповедта на НСС за изгонването му.
С определение от 18.12.2003 г. СГС е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, като се позовал на разпоредбата на Закона за чужденците в Р България, според която такива заповеди не се обжалват. Костадинович обаче обжалвал пред Върховния административен съд и съдът с определение от 25.05.2005 г. е отменил прекратяването и е върнал жалбата му срещу заповедта за изгонване за разглеждане по същество в СГС. В момента в Софийския градски съд не бе открита жалба на Костадинович и образувано ново дело срещу забраната. По всичко личи, че по неизвестни причини Костадинович явно се е отказал от съдебната битка за пребиваване в България.
