Господин Кобело, какви са вашите наблюдения за това колко от проектите, които Европейската комисия одобрява, намират в последствие практическо приложение?
- Имаме 8 одобрени проекта в момента и сме презентирали от месец март 22 проекта. Три големи проекта Грюндвиг 1 (образование за възрастни) като единият от видовете обучение е за боравене с джобни компютри. Друг проект е за хората в затворите. Има и за проект за възрастни хора, които да лобират в местните кметства и общини за създаване на свое общество. Имаме и малки проекти – два Грюндвиг 2. Единият се отнася до отношенията родители - малолетни и училището като посредник. Другият е относно маркетинга в привиличането на имигранти в образованиято. Имаме и проект по запознаване на обществото със статута на бежанците.
- По друг начин ще ви задам въпроса. Колко от проектите биват забравени и никога не намират приложение?
- Само тези, които не са одобрени. Тези, които са одобрени от комисията и националната агенция са много полезни и намират път към реализация. Има два начина да се одобри проект. Първият е да се работи по много умен и нужен проект в партньорство с големи организаци, например министерства. Вторият е нашата стратегия - да се представят толкова много проекти, че поне 10% да бъдат одобрени. Няма значение кои, тъй като всички са важни. И така ние представихме 22 проекта и ще имаме 3-4 одобрени.
- Намирате ли подкрепа от изпълнителната власт, от политиците?
- Не, никога. Има си лоби. Всички се борят в комисията. Ще направя пример с Италия. Берлускони е поставил ключови личности във всяка комисия, не директно разбира се, а чрез медиите, банките и т.н. По този начин те имат цялата информация, могат да представят проект и да лобират за него. Има и друг проблем, сега вече говорим за второ ниво проекти - максимален бюджет 400 000 евро. Проекти от първи клас са програми със 7 рамки и бюджета им е 2-3 милиона евро. Невъзможно е за нас да имаме достъп до такива, защото вече всичко е менажирано.
- Кой получава достъп до разработване на проектите. Каква е селекцията на хората, които работят по тях?
- В моята организация това е селекция от компетентни хора. След одобряването на даден проект ние се свързваме с училищата и организираме голяма среща. Обясняваме ясно проекта на регионално ниво и училищата, които искат да се включат, трябва да са компетентни и да изразят това чрез учебни занятия или чрез настоящи проекти, които са вече одобрени и действащи. Следва създаване на местно партньорство за проекта, което ние координираме и контролираме.
Никой не знае кои са представените на европейско ниво проекти. Можем да знаем само за тези които са одобрени. 50% от организациите представят проекти само за да получат пари. Другата част наистина се целят в това, което искат да направят. Имам усещане, че за това няма статистика.
Понякога се получава доста шизофренично. Националната агенция ни помоли да обясним стратегията за комуникация с ключови политически фигури. Те трябва да са нашите връзки на това ниво. По този начин агенциите обявяват своя провал. Те не могат да правят точно това, което би трябвало да правят – да са нашата връзка. Понякога конференциите по проектите приличат повече на показност, отколкото на обмяна на опит. Малко празно е. В тази празнота има обаче ценности. Поканените организации създават вид диалог помежду си. Всички са съгласни с мен понеже вече сме говорили. Този вид контакт е много добър защото може да създаде идеи, партньорства, контакти и нови проекти. Това демонстрира, че базата на организацията е по-бърза и по-умна от националната агенция. Скандалът е, че хората, работещи в агенциите, са там по политически причини, а не заради компетентността си. И така правителството избутва свои хора там. Понякога тези хора не са компентентни и нямат идеи. Навсякъде е същото.
- Навсякъде ли?
- Да, в Италия също. Нали знаете, това са представителни позиции, свързани с разпределяне на много пари. Можете да решавате как да разпределите парите по различни организации. Опитвате се да сте прозрачни и да има яснота, но никога не се разбира защо проекта ти е одобрен или не. Както и да е, тези програми са много важни и дори и да вземем само парченцата, е важно да съществуват. Ако желаете, мога да Ви разкажа за скандал в Италия. Много, много голям скандал по европейските програми и фондове. Предполагам знаете за европейската аграрна политика. 45% от бюджета се счита за аграрно насочен. Не знам за България, но в Италия парите се заделят не за хората, които произвеждат, а като процентно отношение за земята, която притежават. Компанията Бенетон има огромно количество земя и те получават милиони евро на година само за това, че притежават земята.
- Не се ли дели земята на обработваема и необработваема?
- Не! И малкият фермер, който произвежда чиста храна, е в много неравностойно положение като получава 200-300 евро годишно защото притежава твърде малко земя.
- Е, това няма ли начин да се оправи?
- Невъзможно е да се реши защото те са толкова влиятелни, че могат да платят на всеки от правителството и всичко спира. Знам, че в други страни има същия проблем, но аз искам да говоря за своята държава. Този скандал беше излъчван по телевизията миналата година, но в момента никой не говори за това.
- Добре, кое натежава повече? Полезността на проектите или ужасно многото пари по проекти, които се харчат безсмислено? Не са ли повечето проекти безсмислени?
- Може би има процент от тях, но има доста добри проекто като например този за хората в неравностойно положение. С всяка година комисията намалява бюджета за социални дейности. Те са заети с образованието за възрастни, но всъщност те не се занимават с истинския проблем. Истинският че проблем е, че когато станеш на 40-45 и си извън пазара на труда защото фабриката е затоврила например, няма начин да намериш помощ за реинтеграция на друго работно място. Твърде възрастен си за това. Друг проблем е, че младите работници, умните хора с университетски степени, не могат да си намерят добре платена работа. Искам да кажа, че могат да намерят работа едва за 400-500 евро на месец, а в Италия е невъзможно да живееш с толкова пари.
