Честваме 138 години от Освобождението на Пловдив
Честваме 138 години от Освобождението на Пловдив / Дарик Пловдив/ архив

138 години от Освобождението на Пловдив от османско робство ще бъдат отбелязани днес от пловдивчани и гостите на града. В 11 часа пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина на Пловдив /градината зад Централния дом на младоженците / ще има възпоменателно честване по повод годишнината.

Слово ще произнесе директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев. Водещ на тържеството ще бъде Златко Павлов.

В официалната церемония, организирана от Община Пловдив, ще участва почетна рота и военен духов оркестър. Паметта на загиналите  за свободата на Пловдив ще бъде почетена с падане на колене и минута мълчание. Ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на легендарния Капитан Александър Петрович Бураго .

„Още на 1-ви януари по стар стил /14-ти януари  нов стил/ 1878 година започват да горят сгради. Тогава френският консул организира всички дипломати, отиват при валията и настояват да даде оръжие, за да може християните да овардят сградите от черкези, които обикалят и Пловдив. С големи мъки и с помощта на френското дипломатическо тяло в Цариград, българите католици и гърците успяват да направят отряди.На православните българи не е разрешено да носят оръжие.

На 2-ри /15-ти по нов стил/ януари гори Пазарджик. При отстъплението турците не само разрушават моста, те разрушават сгради, които се смятат за шедьоври на Османската архитектура. Тази съдба не може да се допусне в Пловдив. Отново френския консул организира всички други консули – на Австро-Унгария, на Гърция, Италия, за защита на Пловдив. Тогава научават, че турското командване е решило да разруши града, а турската армия да се укрепи в подножието на Родопите. Отново отиват и казват, че няма да напуснат Пловдив. Въпреки всичко Сюлейман Паша до последно, докато дойде Александър Петрович Бураго,  държи 4 оръдия на Джендем тепе, които да разрушат Стария Пловдив.

Капитан Бураго цял ден превозва финландски пехотинци, които завземат днешното село Оризаре. Вечерта генерал Гурко го натоварва със задачата да тръгне на разузнаване с неговите драгуни – 63 по официалните известия. Докато стигне до Джендем тепе, вижда два турски лагера с по 1000 и повече човека. Влиза тихо в града и среща представители на милициите от гърци и католици, които му обясняват, че турците са струпани на гарата и се готвят да тръгнат. Турското население вече е напуснало града, изтеглени са оръдията от Небет тепе, Джамбаз тепе, Сахат тепе и Бунарджика и са оставени само на гарата. Тогава Бураго прави план по какъв начин да неутрализира оръдията, които могат да разрушат Пловдив. Канят отрядите да заемат позиции на няколко места – пред сегашния Военен клуб, в Цар Симеоновата градина, по пътя за гарата. Казаците също се разпръсват и започват по знак на Бураго да стрелят. Понеже всичко идва на вълни и отвсякъде се чува мощно „ура“, турците помислили, че руската армия е влязла в Пловдив и започва паническо бягство към Родопите.

Сутринта като стават ,пловдивчани виждат коне, оръжия, муниции, дрехи. Тогава Бураго с 20 души отива да обезоръжи оръдията. Буквално в последния момент успява да ги спре и в 1 часа на 16-ти януари докладва на генерал Гурко, че Пловдив вече е  освободен“.

Владимир Балчев – историк,  Държавен