Паметта на първият български екзарх и последен кюстендилски митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски бе почетена в черквата „Успение Богородично" със заупокойна литургия, по повод 130 години от неговата смърт. Гробът на митрополита е до входа на храма, като отскоро до него има снимка на екзарха. Със свещ в ръка, в черквата бяха председателят на ОС Иван Андонов, зам.- кметът Надя Каратова, директорът на РИМ Валентин Дебочички, Анани Константинов и членове на дружеството „Св. Св. Кирил и Методий" и десетки граждани.
netinfo
netinfo
Делото на Иларион Ловчански и Кюстендилски припомни историкът и зам.- председател на ОС Ангел Джонев. Дядо Иларион е от владиците, които през 1868 г. водят българската православна общност към църковна независимост, възстановява се БПЦ и се създава Българската екзархия. 1870 г. е възстановена БПЦ със султански ферман. Борбата с гръцката общност и патриаршията е много изострена, трудни са тези дни за нашите братя, особено в столицата Цариград. Когато българите дръзват и провеждат Богоявленската акция през 1872 , той е от владиците низвергнати от патриаршията, разказа Джонев.
netinfo
Дядо Иларион участва по старшинство, като председател на синода на Българската екзархия, участва и в последвалия избор, който печели и на 12.02.1872 г. е провъзгласен за екзарх на възстановената българска църква. „Бори се с големия натиск от страна на Патриаршията и от чужди държави, и му се налага да се оттегли от постта. На негово място е избран Антим I. Дядо Иларион продължава да служи и е натоварен със задачата да дойде в Кюстендилq и в края на 1872 поема кюстендилската катедра. Служи тук от 1872 до 1884 г. Две основни задачи преследва Дядо Иларион. Едната е да развие Българската екзархия, защото тя е в конкуренция с Вселенската патриаршия, която има митрополит в Кюстендил. Ползва се с подкрепата на българските православни християни. Другата му задача е да развива просветното движение, да открива училища. Среща подкрепата на Йосиф Ковачев", заяви Ангел Джонев. Той припомни и малко известен исторически факт, в Кюстендил пристигат османските войски потушили въстанието в Батак, готови за „злокобно деяние", да потушат въстание в село Разловци, сега от другата страна на границата. Дядо Иларион успява, заедно с местните първенци да спре този план.
netinfo
Митрополитът има роля и за поканването на руските войски в Кюстендил. Води преговори с авангарда на руската армия и Дядо Ильо Войвода. Изпраща делегация до руското командване и с двукратното освобождение на Кюстендил, през януари 1878 се увенчава с успех делото на освобождението. „Но между първото на 11/12 януари и второто на 17 януари освобождение, на оцеляване е поставено оцеляването на християнското население от атаките на фанатизираните мюсюлмани. Той не напуска с руската армия след първото освобождение. Напротив, свързва се с началника на турската армия и убеждава въоръжените османски отряди да не посягат на мирните българи. След освобождението продължава да ръководи духовния живот. Участва в подготвянето и гласуването на Търновската конституция. Той е сред хората решили да изваят образ на Александър II, поръчан на италиански скулптор в Одеса, който стои до входа на храма Успение Богородично", разказа Ангел Джонев.
Всички събрани средства в своя дълъг живот, Дядо Иларион завещава на културни и просветни организации в Кюстендил. В знак на почит към неговото дело, кюстендилска община именува с неговото име едно училище, сегашното 2- ро ОУ и паметта му се почита в края на януари. Иларион Ловчански и Кюстендилски е единственият екзархийски митрополит, защото след неговата смърт се закрива катедрата на Кюстендилската митрополия, просъществувала хилядолетия.
„Дано се сбъдне това и в нашият Кюстендил пак да си дойде митрополията, която я няма от 1884 г. и от тогава е една черна лента", допълни отец Венцислав Шияков, който благодари на Ангел Джонев.
netinfo
