Подковата с чапа е позната само в габровския край. Тук има зимни и летни подкови. Чапата е продълговат до няколко сантиметра шип, който е в предната част и служи на животното да не се пързаля, когато ходи по лед и заснежена повърхност. Другите два шипа са в краищата на подковата.
За разликите в подковите, ползвани в габровския край и по полето разказва Илия Николов от село Стоевци - единственият останал истински ковач и налбантин в Габровска област.
ЕМО ЕТЪР
Докато разгаря огнището и удря с чука по нажеженото желязо, което след това ще оформи в подкова, той споделя увлекателната история на живота си. И всичко се върти около конете, магаретата и подковите.
В Етнографски музей на открито „Етър” налбантинът Илия Николов изтръгва от устата на наблюдаващите го с широко отворени очи деца кратък коментар: „Ехаааа, колко яко!”
ЕМО ЕТЪР
Малчуганите притихват в почуда от нетрадиционната за своя начин на живот гледка – гореща жарава, нажежено желязо, което под ударите на чука се огъва в желаната форма.
На 3, 4 и 5 март посетителите на ЕМО „Етър” видяха възстановките на различни обичаи, свързани с Тодоровден. Не е характерно налбантите (хората, които подковават животни) и ковачите да работят на Тодоровден, все пак празник е. Ден след това обаче, кипи усилен труд.
Илия Николов от село Стоевци се учи да прави подкови и да подковава животни още в началото на 70-те години на миналия век. Прави го от любов, а не просто, за да си изкарва прехраната с нещо.
„Преди 1989 година в събота и неделя ковях по десет коня. Сега не е така, в месеца я дойде един кон, я два. Научих се през 1972 година, защото имах коне и ги обичах. Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”, споделя бай Илия.
За направата на подкова се взема желязна шина с дължина около 28-32 см. Слага се в жаравата, за да се нажежи. Вади се и се оформя със силни удари с чук. Докато е нажежена се пробиват дупките, в които при подковаването на коня се набиват клинците (гвоздеите).
Конят трябва да се подковава на около 45 дена, важно е да се постави правилно подковата, за да може да ходи удобно и да не му се създават двигателни проблеми.
ЕМО ЕТЪР
По буйните коне и магарета се слагат в станок. Това е съоръжение, което не позволява на животното да мърда. В габровска област има пет станока, които собственици на коне са направили.
Станокът е дълъг метър и седемдесет. Прави се скеле от четири тръби, високи около два метра. Поставят се и две надлъжни. Отпред – също, за да не може да мърда конят. Отзад, когато влезе животното, се слага синджир, обвит с гума. Станоците се ползват и от ветеринарните лекари, най-често да преглеждат кобилите при бременност.
„Занаятът си отива”, констатира Илия Николов и споделя случаи с хора, които сами си подковават животните. Правят го без инструменти, без да знаят как точно да поставят подковата, така че да е удобна при ходене.
ЕМО ЕТЪР
Бойкот – това е името на един от любимите коне, които Илия Николов притежава през живота си. От този жребец у нас тръгва породата на шарените коне. Преди да дойде в България играе в италиански цирк. Купува го приятел на бай Илия, а след това става собственост на самия ковач. Бойкот става истинска атракция на един от панаирите в търновското село Камен. Когато жребецът чува музиката, започва да танцува, събира се публика да го гледа, а той приема бурните аплодисменти с високо вдигната глава. Като истинска звезда. Бойкот оставя дълбок спомен в съзнанието на Илия, който още носи негова снимка в портфейла си.
Спомени за коне, за отминали времена, за огъването на нажежено желязо и как се учи занаят от стари майстори – това разказва Илия Николов, единственият останал в габровска област истински ковач и налбантин, докато удря с чука върху наковалнята в ЕМО „Етър”.
А посетителите гледат, слушат, снимат и разпращат чрез интернет историите на майстора от габровското село Стоевци.
