Два дни след Трифоновден според българските народни обичаи е Зимният Симеоновден. Това е типичен български празник, когато според поверието вълците бесуват и е един от най-лошите дни в годината. В различните краища на България празникът се отбелязва по различен начин, но най-важното за този ден е, че жените не трябва да предат, да плетат и да отварят ножици, за да не отворят устата на вълка.
На третия Вълчи празник не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. В района на Родопите младите жени, които нямат деца, почитат празника като пекат големи обредни пити и раздават парчета на съседите си. Там празникът се нарича Божа майка. В северна България хората гадаят за реколтата през годината – ако времето е хубаво, така ще е още 40 дни; ако вали сняг на парцали – пчелите ще се роят добре. Хората вярват, че, ако на днешния ден вземеш пари – ще взимаш през цялата година, а ако дадеш – все ще плащаш.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна идея земеделска идея - разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
