С наградата на журито, бутилка хубаво вино, българското издание на романа „Анна Каренина” и нови приятели си тръгна от Бургас известният руски режисьор Сергей Соловьов. Той беше за първи път в морския град за да представи филма си „Анна Каренина”, който бе в конкурсната програма на осмото издание на „София филм фест на брега”. Залата на кино „Тракия” се оказа тясна за да побере всички почитатели на руската класика и кино. По-късно Сергей Соловьов разказа повече за своя прочит на романа на Лев Толстой.
Сергей Александрович, какъв трябва да бъде днешният поглед към класичесическите произведения и защо се заехте с „Анна Каренина”?
Нашият приятел в института режисьорът Слав Говорухин, с когото учихме през 60 –те години кинематография, абсолютно сериозно казваше „Всеки интелигентен човек е длъжен наизуст да знае „Евгений Онегин”. Избираше стих и рецитираше до края. Този подход към класиката ми се струва много сериозен и правилен. Особено в днешна Русия, такъв подход дава жизнена енергия на настоящето. У нас се наблюдава катастрофично изчезване на самото понятие за красота. В този смисъл подхода на Говорухин е правилен, ако искаме да се съхраним като народ. Нещо в което силно се съмнявам. Повече от такива съображения направих „Анна Каренина”. Мотивите ми бяха, че стремително оглупяваме и със страшна скорост се превръщаме в идиоти. И смятах, че „Анна Каренина” ще се гледа от хора от по-старото или средното поколение. Но в Русия филмът се приема добре от младите. За тях това е извънкласна свежест. Не им е лесно, защото се опитват старателно да ги направят дебили. В училище им говорят, че единнственият смисъл от човешкия живот е успехът. Ти трябва да си успешен! А какво значи да си успешен?
Според мен „Анна Каренина” е магически текст в който е заключена формулата на съществуването на живия, страстния и страдащ човек в Русия.
Казвате, че оглупяваме ? Как се променя чувството ни за любов?
Не съм казал нищо за вас, говорих за нас. Изчезва, както останалите други чувства. Наричат любов всичко, което е угодно, но не и самата любов. Всякакви стремежи към благополучие също ги назовават любов.
Казвали сте, че по време на снимачния процес сте имали маниакално депресивна психоза? На какво се дължи това?
Започнах реално да се подготвям и да мисля за „Анна Каренина” през 1991-1992 година. Тогава цялата руска финансова система изпитваше една след друга колосални драми. В течение на десетилетието филмът пропадаше регулярно, както самата Анна. Естествено всеки път имах огромно желание да плюя на всичко и да се занимавам с нещо друго. В този момент почувствах в себе си чертите на маниакално депресивната психоза и си казах: „Трябва да го довърша, трябва да снимам и това е.”
С какво вашата Каренина- актрисата Татяна Друбич се отличава от останалите екранни превъплащения на героинята?
Четох лекция в университета във Вермонт. Когато показвах част от „Анна Каренина” на студентите при мен дойде възрастен човек и ми каза: „Мразя екранизациите и сценичните истории на „Ана Каренина”. Те се превърнаха в повод за бенефис. Не знам коя актриса играе при вас, но бях приятно изненадан, че в ролята на Анна Каренина, видях самата Анна Каренина.”
Това ми е отношението. Не ми е интересно да сравнявам актрисите.Все ми е едно, че е играла Грета Гарбо, Вивиан Лий, Софи Марсо. Занимавам се с това , че с Татяна направих „Ана Каренина”.
Смятате ли, че зрителите след като видят филма биха се върнали към произведението на Толстой?
Това би бил най-оптималният резултат. Нищо по-добро не мога да измисля. Може да се каже, че филмът трябва да върне и парите инвестирани в него. Нормалният стабилен, комерсиален успех на човека се оказва в тази идиотска ситуация на пазарната икономика. Какво да се прави, иска ми се да се върнат парите иначе, не е възможно да продължа да снимам в бъдеще. Но, дори и това да не стане, ако младите хора започнат да четат Толстой ще считам, че задачата е изпълнена. Няма нужда дори да се чете от начало до край сега. Нека само да я прелистват, да четат откъси.
Може ли да твърди, че славянската публика би разбрала по-добре вашата екранизация?
Много е трудно да се каже. Това действително е страшен руски роман. Ако ме питате в кои произведения най-пълно се разкрива духа на Русия, бих ви казал „Анна Каренина” и „Евгений Онегин”. Самият Лев Николаевич Толстой, като абсолютно руски човек, никога в живота си не е настоявал на това, че е изразител на чувствата и стремежите на Русия.
В крайна сметка Анна Каренина се усеща от всички еднакво. Но свикнах, когато показвам филм зад граница да идват едни добри и интелигентни хора и да казват: „Поздравления. Така ни хареса филмът, но ние нищо не разбрахме”. Това е обичайна реакция. Но, тук няма нищо за разбиране, всичко е ясно. И затова не се обиждам, когато ми обясняват, че романът „Анна Каренина” отдавна е руски бранд. Този бранд ме устройва и ако той е единствен за Русия бих се чувствал спокоен, радостен и удовлетворен.
Какъв с споменът Ви за големите руски актьори Александър Абдулов и Олег Янковски, които правят последните си роли в „Анна Каренина”?
Ние бяхме приятели 30 години. Работата с тях бе предварителна- заедно пиехме, разговоряхме за белия свят за това как животът е устроен. На снимачната площадка просто се срещахме и правехме филми. То е както с „Ана Каренина”, ако човек разбира за какво става дума няма нужда от обяснения. На Олег и Саша не бяха нужни обяснения. Те двамата страшно искаха да снимам „Анна Каренина” и по време на моята маниакална депресия ме поддържаха и повтаряха „Довърши Каренина, довърши Каренина!” И приключиха работата си до финала. Даже озвучиха всичко и нито единият, нито другият беше на премиерата.
Впрочем, когато Саша почина, той си отиде по-рано от Олег мислех, че в едно и също място два пъти снаряд не пада. В случая на същото място след няколко месеца падна отново снаряд. И двамата починаха от рак, скоротечен. Това е много голяма драма.
