Сезонът на кампанията за предстоящите президентски избори в САЩ на 5 ноември е в разгара си, което означава много и различни мероприятия за набиране на средства, разказва Voice of America/VOA.
"Разходите не влияят толкова на избирателите, колкото да се покаже, че кампанията ми е толкова силна, колкото и на моите опоненти", разказва професор Матю Фостър.
А разходите продължават да се увеличават - кампанията през 2008 г. постави нов рекорд от изхарчени 5,3 млрд. долара. През 2012 г. и 2016 г. кампаниите похарчиха повече от 6 млрд. долара, а до 2020 г. броят им нарасна до над 14 млрд. долара.
Професор Фостър казва, че нарастването на разходите за кампании се дължи на два важни факта.
"Голямо увеличение на даренията на дребно, но също така и фактът, че се наблюдава преход от традиционните комитети за набиране на средства за кампании към разчитане на независими разходи - Super PACs", казва Фостър.
Комитетите за политически действия (Super PACs) са групи, включващи корпорации и профсъюзи, които могат да събират и харчат неограничени суми за кампании благодарение на решението на Върховния съд от 2010 г., известно като "Citizens United". Единственото условие , че не могат да координират действията си директно с кандидатите.
Критиците казват, че решението е ужасно за демокрацията, но Майкъл Коен, автор на книгата "Модерни политически кампании", е оптимист.
"Ако се чудите дали САЩ купуват изборите си, бих ви казал, че сега това е по-малко, отколкото когато и да било през моя живот. И причината за това е скокът в броя на индивидуалните спонсори. А също така отчетността е много прозрачна. Сега знаем откъде идват и къде отиват много от тези пари", обяснява Коен.
По-голямата част от тези пари отива за телевизионна реклама.
"Тези мрежи предвиждат това. Това е техният Супербоул. За тях това е повече от Супербоул, защото знаят, че могат да вземат толкова много пари", казва Фостър.
Други държави имат много повече ограничения кога и за колко време може да се водят кампаниите. Например в Канада федералните избори могат да продължат само 36-50 дни и има ограничение за това колко може да похарчи една политическа партия. В Германия местните и държавните закони забраняват излъчването на телевизионни реклами до един месец преди изборите.
Не е ясно дали разходите за предизборни кампании в САЩ ще надхвърлят цифрите за 2020 г. , но се очаква да са поне същите.
"Преди можехте да прехвърлите тези пари или да ги вземете със себе си, за да отидете да си построите къща или да отидете да харчите пари за себе си".
Сега не можете да ги използвате за лични интереси, но можете да ги запазите за бъдещи кампании, други комитети за политически действия, политически партии, да ги върнете или да ги дарите за благотворителност.
След като до изборите остават повече от няколко месеца, Джо Байдън и Доналд Тръмп имат достатъчно време да съберат и похарчат много пари.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
"Разходите не влияят толкова на избирателите, колкото да се покаже, че кампанията ми е толкова силна, колкото и на моите опоненти", разказва професор Матю Фостър.
А разходите продължават да се увеличават - кампанията през 2008 г. постави нов рекорд от изхарчени 5,3 млрд. долара. През 2012 г. и 2016 г. кампаниите похарчиха повече от 6 млрд. долара, а до 2020 г. броят им нарасна до над 14 млрд. долара.
Професор Фостър казва, че нарастването на разходите за кампании се дължи на два важни факта.
"Голямо увеличение на даренията на дребно, но също така и фактът, че се наблюдава преход от традиционните комитети за набиране на средства за кампании към разчитане на независими разходи - Super PACs", казва Фостър.
Комитетите за политически действия (Super PACs) са групи, включващи корпорации и профсъюзи, които могат да събират и харчат неограничени суми за кампании благодарение на решението на Върховния съд от 2010 г., известно като "Citizens United". Единственото условие , че не могат да координират действията си директно с кандидатите.
Критиците казват, че решението е ужасно за демокрацията, но Майкъл Коен, автор на книгата "Модерни политически кампании", е оптимист.
"Ако се чудите дали САЩ купуват изборите си, бих ви казал, че сега това е по-малко, отколкото когато и да било през моя живот. И причината за това е скокът в броя на индивидуалните спонсори. А също така отчетността е много прозрачна. Сега знаем откъде идват и къде отиват много от тези пари", обяснява Коен.
По-голямата част от тези пари отива за телевизионна реклама.
"Тези мрежи предвиждат това. Това е техният Супербоул. За тях това е повече от Супербоул, защото знаят, че могат да вземат толкова много пари", казва Фостър.
Други държави имат много повече ограничения кога и за колко време може да се водят кампаниите. Например в Канада федералните избори могат да продължат само 36-50 дни и има ограничение за това колко може да похарчи една политическа партия. В Германия местните и държавните закони забраняват излъчването на телевизионни реклами до един месец преди изборите.
Не е ясно дали разходите за предизборни кампании в САЩ ще надхвърлят цифрите за 2020 г. , но се очаква да са поне същите.
"Преди можехте да прехвърлите тези пари или да ги вземете със себе си, за да отидете да си построите къща или да отидете да харчите пари за себе си".
Сега не можете да ги използвате за лични интереси, но можете да ги запазите за бъдещи кампании, други комитети за политически действия, политически партии, да ги върнете или да ги дарите за благотворителност.
След като до изборите остават повече от няколко месеца, Джо Байдън и Доналд Тръмп имат достатъчно време да съберат и похарчат много пари.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
