Генетично изследване на слюнка идентифицира вируса, който причинява COVID-19, по-точно от тестовете на секрет от носа в първите дни на заразата, установи американско проучване, цитирано от ЮПИ.
От три дни преди появата на симптомите до два дни след това, изследването на слюнката е до 12 пъти по-вероятно да установи заразата в сравнение с анализ на секрет от носа, показват данните на учените от Мерилендския университет.
В пробите от слюнка, взети за генетично изследване, се съдържат три пъти по-високи нива на вирусни клетки от назалните проби, твърдят специалистите.
Според тях тестовете със слюнка е по-вероятно да установят инфекцията в самото ѝ начало, когато хората са най-заразни.
В най-ранния етап на болестта изследването точно открива наличието на вируса при 91 процента от случаите в сравнение с 45 на сто при тестване с назален тампон.
От три до осем дни след развитието на симптомите обаче изследването на слюнката установява наличието на вируса при 89 процента от случаите, а това със секрет от носа - при 94 процента, показват данните.
При заразени, които все още нямат изявени симптоми, но тестовете със слюнка са положителни, заболяването се проявява ден-два по-късно.
За проучването американските изследователи взимат проби от носа и слюнката от 58 доброволци, като 14 от тях се оказват положителни за новия коронавирус.
"Тестването със слюнка работи", каза съавторът на изследването доктор Доналд К. Милтън от Мерилендския университет. "Изследването може да открие инфекцията по-рано, когато е най-заразна. Освен това е по-евтино, а и по-щадящо от взимането на секрет от носа", казва той.
Милтън подчертава също, че изследването на слюнка допринася и за ограничаване на близкия контакт между пациенти и здравни работници.
Данните от проучването са публикувани в специализираното издание "Майкробайолъджи спектръм".
От три дни преди появата на симптомите до два дни след това, изследването на слюнката е до 12 пъти по-вероятно да установи заразата в сравнение с анализ на секрет от носа, показват данните на учените от Мерилендския университет.
В пробите от слюнка, взети за генетично изследване, се съдържат три пъти по-високи нива на вирусни клетки от назалните проби, твърдят специалистите.
Според тях тестовете със слюнка е по-вероятно да установят инфекцията в самото ѝ начало, когато хората са най-заразни.
В най-ранния етап на болестта изследването точно открива наличието на вируса при 91 процента от случаите в сравнение с 45 на сто при тестване с назален тампон.
От три до осем дни след развитието на симптомите обаче изследването на слюнката установява наличието на вируса при 89 процента от случаите, а това със секрет от носа - при 94 процента, показват данните.
При заразени, които все още нямат изявени симптоми, но тестовете със слюнка са положителни, заболяването се проявява ден-два по-късно.
За проучването американските изследователи взимат проби от носа и слюнката от 58 доброволци, като 14 от тях се оказват положителни за новия коронавирус.
"Тестването със слюнка работи", каза съавторът на изследването доктор Доналд К. Милтън от Мерилендския университет. "Изследването може да открие инфекцията по-рано, когато е най-заразна. Освен това е по-евтино, а и по-щадящо от взимането на секрет от носа", казва той.
Милтън подчертава също, че изследването на слюнка допринася и за ограничаване на близкия контакт между пациенти и здравни работници.
Данните от проучването са публикувани в специализираното издание "Майкробайолъджи спектръм".
