Социолози отчитат високи нива на песимизъм сред обществото
Социолози отчитат високи нива на песимизъм сред обществото / снимка: БГНЕС, архив

Продължава тенденцията на спад в доверието към правителството от началото на годината. Долавят се признаците на недоверие към цялата политическа прослойка, високи са нивата на песимизъм сред обществото. Това сочат данните от проучване на „Галъп интеренешънъл”, проведено между 27 юни и 3 юли т.г. Проучването е осъществено сред 1010 души.

От началото на годината насам доверието в правителството плавно спада, за да достигне през юли до 21%. Недоверието е 69%. Очевидно с края на протестите в края на 2013 г. е отминал и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на кабинета.

Навлизането във фаза на размиване на управляващото формирование в последните месеци и тревожните сигнали за развитието на страната обясняват и продължаващия спад на популярността на кабинета. В последните месеци на съществуването си кабинетът на Орешарски има нива на доверие, по-ниски в сравнение с последните месеци на кабинета „Борисов” и по-високи в сравнение с последните месеци на кабинета на тройната коалиция.

Президентът остава на стабилни нива от началото на годината, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. Парламентът през юли е с 12% доверие и 78% недоверие. Изследването през юли не отчита сериозна динамика по отношение на доверието в различни публични фигури спрямо предходния месец. 

В традиционния въпрос накъде върви България вече 73% отговарят към „по-лошо” при 12%, които са на противоположното мнение. Ако тези стойности се запазят и в идните месеци, ще бъдем свидетели на най-високи нива на песимизъм от години насам, посочват от „Галъп”.

В отворен въпрос повече от 22% заявяват, че в избори за Народно събрание биха гласували за ГЕРБ, около 17% - за БСП, около 7 на сто - за ДПС, за коалицията на „България без цензура” и ВМРО - близо 7%, за Реформаторския блок - около 4%, за АБВ - 3%. „Атака” и НФСБ изглеждат с изравнени сили около 2%.

Данните отразяват декларативните нагласи на респондентите и не могат да се четат като прогноза за изборен резултат. До изборите показателите могат да претърпят редица промени в зависимост от развитието на политическия процес, застраховат се с анализа социолозите.