Националният характер на българският народ се е формирал с течение на неговата история. Вижте характерните черти, които оформят неповторимият образ на българина:
1. Българския мъж и леглото
Болшинството от българските мъже се поддържат чрез спорт и затова нощем издържат на... спорт. Подобно на секс туристите от чужбина, през лятото се забелязва миграция от вътрешността на страната към морето с цел кратки, но бурни връзки с представителки на чужди нации. Налазването на чужди булки е достатъчно показателно за нестихващата сила на урагана Либидо, който бушува в панталоните на нашенци от Видин до Приморско и от Варна до Сандански.
Дори най-грозноватите ни жени са поне с едни гърди, крака или дупе пред прогресивно нарастващите на обем представителки на други държави като Германия, Гърция или лидера в областта на едрата плът - САЩ. Също така природните дадености на българките са причина за ежегодния наплив на чужденци по българските курорти , пристигнали за да им се наслаждават. А най-хубавата причина да твърдим, че са най-красиви е, че са си наши.
Българския народ, който е създаден от толкова различни народи, раси и вярвания няма как да не бъде толерантен към другите (е по същата причина не можем и да се търпим по между си). Когато някой чужденец посети страната ни, сме готови да си свалим дори тапетите от стената, за да покажем гостоприемство. Вярно, че да посрещнеш някого с хляб и сол не е много гостоприемно, но пък е по-добре отколкото да ги посрещаме с камъни.
Въпреки пропуканите стени на образователната ни система, млади ерудити продължават да се редят по скамейките на българските университети, при това някои от тях са толкова настървени за знания, че често взимат образователната си петилетка за само 2-3 години.
Примери за българската интелигентност можем да намерим не само във ВУЗ-те, но и навсякъде из цветната българска шир. Така например лафове като "чакам го да се счупи, че да си го направя здраво" говорят за изобретателността и комбинативната мисъл, които нашият народ притежава.
Ах, пословичната работливост на българина! Вярно че понякога е малко насила, но ние работим средно по 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, 250 дни в годината. Дотук добре, но за много хора по една или друга причина работната седмица продължава по 8 дни, 27 часа в денонощието. Дали защото работят на няколко места или шефът-деспот ги преексплоатира, но те се трудят и не се оплакват (освен на колеги, близки, в магазина, в градския и в коментари под интернет класации). Такива са условията на труд и ние българите ги понасяме. Да живей, живей трудът!
