Преди няколко милиарда години Млечният път е имал активно ядро
/
ThinkStock/Getty Images
Астрономи от университета Тор Вергата в Рим установиха, че преди няколко милиарда години Млечният път е имал активно ядро, съобщи Лента.
Излъчването от галактиката е можело да убие всеки многоклетъчен организъм, който се е срещал на разстояние няколко десетки хиляди светлинни години от центъра ѝ.
Предполага се, че Стрелец А - радиоизточник в центъра на Млечния път, е съставен от свръхмасивна черна дупка, фрагменти от свръхнова и облаци от йонизиран газ и прах.
ThinkStock/Getty Images
Учените са на мнение, че преди около 8 милиарда години Стрелец А е бил активно галактично ядро, излъчващо рентгенови лъчи и дълбоки ултравиолетови лъчения в разстояние на десетки или стотици милиони години.
Учените преценили въздействието на активното галактично ядро върху потенциално обитаеми планети в нашата галактика. Лъчите с дълбока ултравиолетова дължина би трябвало да унищожат атмосферите на обекти, които се намират достатъчно близо до центъра на Млечния път.
ThinkStock/Getty Images
Макар радиацията да била значително намалена поради ефекта от обкръжаващите галактичното ядро газове и прах, всички планети, които се намирали на по-малко разстояние от 1000 парсека (3,2 хиляди светлинни години) от Стрелец А, се лишили напълно от газовите си обвивки към края на фазата на активността на ядрото.
Учените заключили, че радиацията от центъра на Млечния път е била смъртоносна за сложни многоклетъчни организми на планети, отдалечени на 2-8 хиляди парсека от Стрелец А.
ThinkStock/Getty Images
Едноклетъчните са можели да издържат на въпросното излъчване, но загивали на разстояние 0,25-0,81 килопарсека от ядрото на галактиката.
Данните са съобразени със светимост на активното галактично ядро, която се равнява на 10-100 процента от т.нар. критична светимост, известна също като граница на Едингтън.
ThinkStock/Getty Images
Става въпрос за максимална светимост на тяло, която е налице, когато насочената навън сила на радиацията се уравновеси с насочената навътре гравитационна сила. В такъв случай се говори за хидростатично равновесие.
