Американски астрономи откриха естествен спътник около планета извън Слънчевата система едва за втори път и тя прилича много на първата, съобщи Ройтерс.
Също като при първата, характеристиките ѝ показват, че екзолуните са много различни от тези в Слънчевата система.
Данни от телескопа "Кеплер", преди да приключи работата си през 2018 г., разкриха наличието на луна с диаметър 2,6 пъти по-голям от земния около газов гигант на около 5700 светлинни години от Слънчевата система в посока към съзвездията Лебед и Лира.
Луната е по-голяма от всичките в Слънчевата система - около 200 на брой. Диаметърът й е девет пъти по-голям от земната Луна.
"Не знаем нищо за масата или състава. Възможно е ядрото да е скалисто с рехава обвивка, или атмосферата да е плътна над някакво ядро с висока плътност" - каза проф. Дейвид Кипинг от Колумбийския университет. Той е ръководител на изследването, публикувано в сп. "Нейчър Астрономи".
Естествените спътници в Слънчевата система са скалисти или ледени.
Известни са около 5000 планети извън Слънчевата система, но само две екзолуни. Причината е не защото луните са по-малко в другите звездни системи, а защото планетите са по-големи и по-лесно се откриват, обясняват изследователите.
Първата екзолуна е открита през 2018 г. от същите учени, но съществуването ѝ още не е потвърдено. Тя е още по-голяма - приблизително колкото Нептун и е на около 8000 светлинни години от Земята. Газовият й състав е много различен от състава на луните в Слънчевата система.
Не е потвърдено съществуването и на втората екзолуна.
"Екзолуните са тера инкогнита (непозната земя) - каза Кипинг. - "Не знаем почти нищо за разпространението им, свойствата или произхода. Наличието им може да се отразява на обитаемостта на планетата или на орбитата. Научихме толкова много за екзопланетите, но екзолуните остават предизвикателство за съвременната астрономия".
Астрономите са открили екзолуната с транзитния метод, при който се наблюдава намаляване на яркостта на звездата, около която обикаля планетата, а след това и естественият ѝ спътник, когато преминават пред нея. Телескопът "Кеплер" има данни за два такива транзита.
Изследователите са сканирали 70 студени, гигантски газови екзопланети на широки орбити около звездите си, защото две подобни планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн, са с много луни.
Също като при първата, характеристиките ѝ показват, че екзолуните са много различни от тези в Слънчевата система.
Данни от телескопа "Кеплер", преди да приключи работата си през 2018 г., разкриха наличието на луна с диаметър 2,6 пъти по-голям от земния около газов гигант на около 5700 светлинни години от Слънчевата система в посока към съзвездията Лебед и Лира.
Луната е по-голяма от всичките в Слънчевата система - около 200 на брой. Диаметърът й е девет пъти по-голям от земната Луна.
"Не знаем нищо за масата или състава. Възможно е ядрото да е скалисто с рехава обвивка, или атмосферата да е плътна над някакво ядро с висока плътност" - каза проф. Дейвид Кипинг от Колумбийския университет. Той е ръководител на изследването, публикувано в сп. "Нейчър Астрономи".
Естествените спътници в Слънчевата система са скалисти или ледени.
Известни са около 5000 планети извън Слънчевата система, но само две екзолуни. Причината е не защото луните са по-малко в другите звездни системи, а защото планетите са по-големи и по-лесно се откриват, обясняват изследователите.
Първата екзолуна е открита през 2018 г. от същите учени, но съществуването ѝ още не е потвърдено. Тя е още по-голяма - приблизително колкото Нептун и е на около 8000 светлинни години от Земята. Газовият й състав е много различен от състава на луните в Слънчевата система.
Не е потвърдено съществуването и на втората екзолуна.
"Екзолуните са тера инкогнита (непозната земя) - каза Кипинг. - "Не знаем почти нищо за разпространението им, свойствата или произхода. Наличието им може да се отразява на обитаемостта на планетата или на орбитата. Научихме толкова много за екзопланетите, но екзолуните остават предизвикателство за съвременната астрономия".
Астрономите са открили екзолуната с транзитния метод, при който се наблюдава намаляване на яркостта на звездата, около която обикаля планетата, а след това и естественият ѝ спътник, когато преминават пред нея. Телескопът "Кеплер" има данни за два такива транзита.
Изследователите са сканирали 70 студени, гигантски газови екзопланети на широки орбити около звездите си, защото две подобни планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн, са с много луни.
