Хората в България се самоориентализират, твърди социологът Пламен Георгиев. С тази метафора той иска да каже, че много българи не се справят със западната модернизация и интуитивно предпочитат ориенталската изостаналост.
Неотдавна германското издателство Springer VS публикува книгата на българския социолог Пламен К. Георгиев "Самоориентализацията в Югоизточна Европа". Авторът пише за "кризите на идентичността", тоест - за това, че хората вече не знаят кои са.
Така нареченият "преход" в България доведе до срив на едно доскоро здраво „пакетирано" общество, което по времето на тоталитаризма беше в културна изолация. През онези години то много изостана от процесите на модернизация на Запад, смята социологът Пламен Георгиев и пояснява, че става дума за процеси, свързани с развитието на индивидуалността, демокрацията, политическия живот, гражданското самосъзнание. Социологът е на мнение, че много хора, изпуснали влака на модернизацията - предимно бедни прослойки на градската и селска трудова класа, но също така и полуинтелигенти - в объркването си търсят нови корени, за да се прихванат и оцелеят в бурното време на промените. Ето как фолклорните традиции, "извадени от раклите" и модернизирани с неравноделни тактове и синтезатори, бързо се превърнаха в маркетингов продукт - чалгата.
Раждането на чалгата
По замисъл тази хаотична смес от ромски ритми, еврейска музика, турско-ориенталски напеви, румънско "манеле" и сръбски "турбо фолк" трябваше да даде на всекиго по нещо. И в същото време да създаде у хората топлото усещане за общност и взаимност. Общността възниква включително и в танца, който в своя чалга-вариант символизира развързаните свободи на хората, държани дълго време на каишка. Тъкмо поради това в този танц се смесват различни движения, акцентиращи сексуалното и предизвикателното. Тоест, отново става дума за еклектична смесица между архаично-ориенталското и съвременно-западното.
На вододела между Изтока и Запада проблемът с идентичността винаги се е обострял в моменти на кризи, стълкновения, етнически и културни сблъсъци, припомня Пламен Георгиев. Според него мимикрията на идентичности по балканските ширини е пословична. Тя е струвала скъпо и на Европа. Още през ХVІІ век папа Пий бие тревога, че много от разорените аристократи приемали исляма и отивали на служба при турския султан. И хората на Балканите все се колебаят: на запад или на изток?
Днес същата тази дилема кара хората да се вкопчват в една псевдотрадиция, трескаво да търсят уникалното, особеното, националното. Вместо това обаче се налага примитивното, допотопното, при това в някакви уж модернизирани форми. Например класическата мечта за рая, пренесен тук на земята, днес се изражда в криво разбран хедонизъм: "да хапнем, да пийнем, понеже това е, което остава".
Преодоляването на самоориентализацията е нещо, което не става бързо. Години наред културната сфера в България бе узурпирана от една самозвана номенклатурна аристокрация. Тя междувременно се нагоди към новите условия. Така и днес от екрана на телевизора не слизат всевъзможните мистици, "специалисти" по древна история, познавачи на траките, на ритуално-обредните, магични и прочие практики, иронично обобщава Пламен Георгиев. Дидактиката на тези културтрегери е отблъскваща. А в много случаи зад нея няма никакъв смисъл или съдържание. Това отблъсква значителна част от младото поколение.
Тълпата се люшка...
Не случайно през последните 20 години младите хора масово напускат България. Причините са и нравствено-морални, и естетически, твърди още Пламен Георгиев. Затова чалгата като контракултура, дори и да е модернизирана като рап или рокендрол, си остава музика без идейни ориентири. Тя продължава да люлее в своята вакханалия една значителна част от поколението на прехода. Това е и своеобразен искейпизъм, ако използваме термина на Ерих Фром, сиреч - бягство от самия себе си. Бягство към един паралелен свят на измамно усещана свобода, бягство от другите, бягство и от онова, което е останало от прословутия колективизъм.
Тълпата се люшка между стадионите и моловете, компенсирайки унизителната си мизерия, казва Георгиев. Постепенно възниква една нова идентичност - типажът на "прецакания", жертвата на прехода. Някой беше оприличил съвременна България на изтръпнал крак. Трудно е да се каже какво е нужно, за да се възстанови кръвообращението на този крак, казва още социологът и добавя: "Мисля, че преди всичко и най-вече е нужна нова културна политика, просвещение от нов порядък".
