„Алколокс" (Alcolocks) е устройството, което според евродепутатите има шанса да намали броя на жертвите по пътищата в резултат на шофирането в нетрезво състояние. Уредът блокира запалването на двигателя на колата, ако водачът му е пил повече от допустимото. За целта шофьорите трябва да издишат в устройството на принципа на дрегерите и едва след успешен тест, колата може да потегли. Подобна практика е въведена в Съединените щати, Австралия и Канада, в Швеция и в някои от европейските страни пилотно - основно като част от програми за превенция при шофьори, които вече са залавяни да карат пияни. Затова и в своя резолюция във вторник евродепутатите призоваха Европейският съюз да насърчи монтирането на устройства за автоматично спиране на автомобила за онези водачи, които имат повече от една присъда за шофиране след употреба на алкохол.
Всяка година в ЕС около 35 000 души загиват на пътя. Европейският парламент иска да намали наполовина броя на жертвите до 2020 г. чрез по-строги мерки срещу шофиране след употреба на алкохол. Затова и с резолюцията си депутатите препоръчват нулева ставка на алкохол за начинаещите шофьори през първите две години след получаване на свидетелството за управление, а за професионалните шофьори се предвижда да нямат право да сядат зад волана дори и ако са изпили и най-малкото количество алкохол.
Евродепутатите препоръчва се още ЕС да насърчи въвеждането на устройства за автоматично спиране на автомобила, в случай, че шофьорът е употребил алкохол, както и в превозните средства, собственост на водачи с повече от една присъда за управление след употреба на алкохол. Изчисленията показват, че алкохолът е причина за 20 до 25 процента от катастрофите с тежки и смъртоносни наранявания. Устройствата ще се наричат "Алколокс". Пред Телевизията на ЕП Беноа Годар от Института за пътна безопасност в Белгия демонстрира устройството. То е свързано с двигателя на колата, който не пали преди да бъде извършен тест на принципа на дрегерите за алкохол. Изчаква се няколко секунди. „Това е част от цял набор мерки, за да се прецени дали да се отнема книжка, дали да се налага глоба и т.н. Това са мерки, насочени срещу нарушители на пътя, които са били осъждани няколко пъти за шофиране в пияно състояние", обяснява Беноа Годар.
В ЕС пилотно тестват системата от няколко години
Все още не е ясно дали производителите на автомобили ще бъдат стимулирани по някакъв начин от Евросъюза да инсталират подобни устройства в новите коли. И дали изобщо препоръката на Европарламента ще бъде насочена тъкмо към автомобилната индустрия или основно мерките ще засегнат програми за инсталиране на уредите в колите на провинили се вече шофьори заради употреба на алкохол. Освен това според информациите в някои страни, където уредът се ползва пилотно, разходите за монтаж и поддръжка се движат между 1000 и 2000 евро. В Съединените щати и Канада уредите се прилагат повече от 20 години основно като инструмент за превенция срещу повторно шофиране под влияние на алкохол. Извън шведската програма, която е прилагала „Алколокс" в колите на частни лица с рецидив по отношение на алкохола, в няколко европейски държави, сред които Норвегия, Испания и Германия, уредите са тествани пилотни при шофьори на автобуси и камиони. Въпреки това в редица от страните в общността текат дискусии за въвеждането на тази мярка и за това доколко и как тя може да бъде задължителна за определена категория шофьори.
В България се гледа все още скептично на тази идея, не само заради цената, която би трябвало да се плати за уредите. Председателят на Българската асоциация на застрахованите и пострадали при катастрофи Владимир Тодоров коментира пред Дарик, че алкохолът е на пето-шесто място сред причините за катастрофи в България. За разлика от Западна Европа, където по думите му шофирането в пияно състояние е една от водещите причини за тежки инциденти.
Да си вземеш такси излиза по-евтино, смятат у нас
„Скептичен съм към подобна идея и защото българинът веднага ще намери начин да излъже дрегера или техниката. Винаги автомобилът може да бъде стартиран от човек от компанията, който не е употребил алкохол", коментира Тодоров. Освен това според него на фона на данните, че една трета от автомобилния парк в България е над 15-18 годишен, внасянето на 1000 или 2000 автомобила със системата „Алколокс" едва ли би имало особен ефект. „Освен това тези устройствата за блокиране на двигателя са разход - човек може да си вземе такси или да си поръча „Дринк енд Драйв" - това би било по-евтино", смята още председателят на Българската асоциация на застрахованите и пострадали при катастрофи. Той няма информация у нас да се използват нови съвременни устройства тип „Алколокс" - ползвали се най-вече различни типове дрегери за лична употреба, които дават ориентир на водачите.
Според председателя на СБА Георги Янакиев модерните устройства за блокирането на колите на пияните шофьори трудно биха навлезли в България. „Има достатъчно законови мерки, които ограничават водача да не употребява алкохол преди да седне зад волана. Е, би било хубаво, това е нещо модерно, но не би навлязло лесно в България - вероятно ще бъде и доста скъпо", каза пред Дарик Янакиев.
Според него друг бил въпросът ако производителите на автомобили внедряват в новите коли тези устройства. „Шведите например са големи рационализатори в това отношения, там има устройства за ограничаване на скоростта в колите, за автоматично спиране и гасене на колата", коментира още председателят на СБА.
Паник-бутонът за връзка със 112 при катастрофи би спасил животи
По-добра била идеята според Владимир Тодоров на Европейската комисия за паник-бутон в новите коли, който да сигнализира автоматично на телефон 112 при тежки инциденти вместо шофьорите. Намерението на ЕК е до 2015 г. всеки нов автомобил да бъде в състояние да набере номер 112 вместо водача в случай на сериозно произшествие. Идеята е след четири години животоспасяващата система eCall да се монтира на всички нови модели леки и лекотоварни превозни средства.
„Това е изключително важно, защото при нас няма данни колко души умират поради не оказана спешна помощ след катастрофи, но те са десетки да не кажа стотици. Нашата Бърза помощ е далеч от европейските стандарти, освен това локализирането е много трудно, то отнема време", посочва председателят на Българската асоциация на застрахованите и пострадали при катастрофи. Първият въпрос на тел. 112 е да кажеш къде се намираш, а понякога това не е възможно според Владимир Тодоров. „Подобна мярка, ако бъде въведена като стандарт за новите автомобили или като възможност за допълнително оборудване, наистина ще спаси човешки животи", категоричен е той.
