Коментар

ЕС не реагира на натиска на Русия срещу настоящи и потенциални членки на съюза

11 май 2007 10:10

Украйна попадна в центъра на политическа вихрушка, след като президентът Виктор Юшченко разпусна украинския парламент и поиска нови избори. Неговият политически опонент - министър-председателят Виктор Янукович - твърдо се противопостави на тези действия, което породи остра конституционна криза, изходът от която окончателно ще определи бъдещата посока на развитие на Украйна.

Ще продължи ли Украйна по пътя си към Запада, каквото е желанието на Юшченко, или ще се върне в руската зона на стратегическо влияние, както искат Янукович и съюзниците му?

Именно опитът на Русия да наложи Янукович за президент чрез очевидна измама даде началото на Оранжевата революция преди две години и половина. След месеци на борба Юшченко законно пое президентския пост, но революцията постепенно отшумя и бивши съюзници влязоха в конфликт, което даде възможност на Янукович и неговите съмишленици да се върнат на власт.

По време на този тежък период Европейският съюз обезсърчи Украйна, заявявайки безцеремонно, че тя не бива да се надява на бъдещо членство, като изтъкна собствените си вътрешни проблеми: застоя по договора за конституция на съюза и растящото обществено недоволство срещу по-нататъшно разширяване.

Но европейските политически лидери се водят от неоправданите си страхове. Вместо да информират населението за икономическите и политическите ползи от последното разширяване на съюза, повечето от тях се опират на "умората от разширяването" на избирателите. Това отне на Украйна пътеводната светлина, която водеше останалите комунистически държави (като България и Румъния) по пътя им към западна демокрация и върховенство на закона. В резултата на това, Украйна е изправена пред риска от ново вътрешно разделение.

Дори някои от настоящите страни членки се чувстват изоставени от ЕС: налице са нарастващи опасения сред трите прибалтийски държави, Полша и Унгария, че ЕС позволява на Русия да ги притиска, особено в областта на енергийната политика. Разбира се, членството в Европейския съюз им дава по-голямо чувство на сигурност. Старите членове на съюза също подхранват това разочарование, като пренебрегват съображенията на съседите си по въпросите на сигурността, за да запазят връзките си с Русия.

Други бивши съветски републики също изпитват вътрешен натиск да се преориентират към Русия, защото се чувстват изоставени от ЕС. Грузия и Молдова включват в границите си отцепили се от Русия, но все още твърде силно повлияни от нея независими републики - Абхазия и Южна и Северна Осетия в Грузия и Приднестровието в Молдова. И двете държави изпитват трудности от наложеното от Русия ембарго върху износа на важна продукция - вино и храни.

Молдова изглежда принудена да се поддаде на руския натиск заради острата необходимост от инвестиции, особено когато от Запада, по-точно от ЕС, почти не идва помощ. Съюзът от своя страна не дава ясен знак дали има перспективи Молдова и Грузия да се присъединят към него, какъвто е и случаят с Украйна.

Русия упражнява влиянието си и по въпроса за бъдещето на Косово, отправяйки възражения в Съвета за сигурност срещу плана на ООН за независимост. Също така открито подкрепя стремежите на Сърбия за политическо господство над Косово. Русия изтъква, че евентуална независимост на областта може да "създаде прецедент".

Това е скрита заплаха, че може да употреби влиянието си върху анклавите не само в Грузия и Молдова, но също и в региона на украинския Крим.

Също така Русия намеква за множеството неприятности, които могат да възникнат в някои страни членки при евентуални искания за самоуправление: например баските в Испания, турското население в Кипър и многочисленото унгарско население в Румъния и Словакия. Всички тези държави колебливо заемат позиция в дебата за Косово, очевидно повлияни от предупрежденията за "създаване на прецедент".

Но този аргумент пропуска една съществена разлика между Косово и ситуацията във всички други области с големи национални малцинства. Докато Косово беше част от федерация, бившата Република Югославия, то проблемните зони на ЕС се намират в границите на унитарни национални държави. Така погледнато независимостта в Косово по никакъв начин не създава "прецедент".

Разбира се, Русия е наясно с това. Използвайки енергийните си ресурси и възстановеното си увереност за подклаждането на нестабилност и противоречия, тя търси разширение на своята сфера на влияние - последствие, което може да бъде отблъснато единствено от един единодушен и категоричен отпор на ЕС. За съжаление вместо да търси взаимодействие със застрашени държави като Украйна, ЕС остава ням и сляп за сътрудничество с тях. (БТА)