Представителят на Европейската комисия в София Зинаида Златанова в студиото на предаването "Седмицата" по Дарик.
Здравейте, госпожо Златанова.
Здравейте, добър ден.
Какво всъщност ще избира Европа? Не е ясно колко ще бъдат депутатите в Европейския парламент. Може да са 18, може да са 17. Това не звучи сериозно.
О, не, напротив, господин Вълчев. Ясно е, че между 4 и 7 юни цяла Европа ще избира членове на Европейския парламент. Това са повече от 375 милиона избиратели.
Те, избирателите са ясни, обаче тия, дето ще бъдат избрани не са ясни, защото Европа не си е уредила статута.
Това е единственият парламент в света, който е избиран, който е международно избиран по този пряк, демократичен начин. За България депутатите е ясно, че ще бъдат 17, докато договорът от Ница е в сила, а договорът от Ница е в сила...
А после какво ще стане?
...дотогава, докато Лисабонският договор влезе в сила, което предстои, което го очакваме.
Което може да стане още тази година при най-оптимистичен вариант.
Да, може да стане още тази година.
И какво става, кой ще влезе като 18-ти?
Има още няколко държави, които имат разлика в броя на депутатите между договора от Ница и Лисабонския договор. Ясно е, че няма да има допълнителни избори, ако Лисабонският договор влезе в сила. Това е европейско решение. А как се определят допълнителните членове на Европейския парламент, които ще влязат като депутати в случай, че влезе Лисабонският договор, това го определя националното законодателство на всяка страна членка поотделно.
В България как ще стане?
В България в Закона за избор на членове на Европейския парламент мисля, че има разпоредба, която казва как точно ще стане това.
Тоест ще стане, т.е. ще има един депутат, дето ще стои, потенциален депутат, дето ще стои и ще чака, и ще стиска палци на Лисабонския договор.
Такива са основните договори на Европейския съюз и такъв е българският закон.
А има ли държави, които ще загубят депутати, някой, който таман ще се е зарадвал, че е влязъл, и ще трябва да излиза, защото намалява бройката.
За България това не е случаят, в сравнение с договора от Ница броят на депутатите по договора от Лисабон се увеличава, а не намалява, така че не се очаква.
Но има държави, в които се намалява.
Възможно е, да.
Каква активност очаква Европа?
Тук е мястото, мисля, да кажа: цялата комуникационна кампания на европейските институции, на Европейския парламент и на Европейската комисия е насочена към увеличаване активността на тези избори за Европейски парламент през 2009 година. При всички случаи се очаква активността да бъде по-висока, средноевропейската активност да бъде по-висока от тази на последните европейски избори...
2004-та.
...през 2004 година. Аз тук ще прелиствам, ще ме извините, но ще прелиствам малко папки, защото...
Тя беше над 45 процента.
...има много статистика и данни. Именно, тя беше над 45 процента, 45.47...
Да, ама сега "Евробарометър".
...ви казвам веднага.
Европейската статистическа служба "Евробарометър" обявява тази седмица рекордни 66 процента от европейците, които не възнамеряват да упражнят правото си на вот... С това се влиза в кампанията. Те...вече в някои държави върви тая кампания.
Да. Именно затова Европейският парламент и Европейската комисия предприехме координирано много сериозна кампания по осведомяване на широката общественост за това, че се провеждат европейски избори и че е добре да бъде гласувано на тях. Има държави, ще допълня вашата статистика, има държави, включително в които под 20 процента от населението въобще са осведомени, че има европейски избори между 4 и 7 юни, че се провеждат.
В България колко са осведомени според тия статистики?
В България процентът е доста по-висок, тъй като може би и вероятно поради някои спорове, които се провеждаха неотдавна по отношение на заедно или поотделно провеждане на европейски и национални избори сякаш това също допринесе. Но процентът в България със сигурност е по-висок. Но искам да ви кажа, че в сравнение с 2004 година, средното е 45.47, 2007-ма частичните избори за Европейски парламент в България и Румъния е под 30 процента участието. Така че аз лично се надявам много, че за България процентът би било добре да бъде над 30 поне. Да покажем по-висок процент тази година.
В новите или старите членки е по-висока активността?
Трудно е да се каже в новите или в старите е по-висока активността.
Макар че от това, което казвате, в България е 30 процента. Преди малко аз цитирах Дания, където се очаква да е около 60.
Истина е, че сякаш. .. в момента е пред мен тази статистика и я гледам, истина е, че сякаш в новите страни членки е по-ниска активността, макар че например в Малта е 82.39. Така че е трудно е да се каже.
Добре, какво обяснение си давате? Тези народи, включително и българите, които посветиха 20 години след края на комунизма да попаднат в Европейския съюз, се оказва, че проявяват най-малък интерес към начина, по който той работи и участието във формирането на най-важната му институция.
Аз не бих казала, че това е вследствие на някаква умора или вследствие на някакво разочарование. Прав сте за това, че изглежда така на пръв поглед. Същевременно. .. вижте колко интересно... същевременно репутацията на европейските институции, включително парламент, Европейска комисия, съвет, е доста по-висока, казано общо, в новите страни членки, отколкото в по-старите страни членки. Това е странно противоречие.
Сравнено с националните например.
Сравнено с националните институции и сравнено със старите. Тоест репутацията на Европейската комисия като цяло взето е по-висока в новите страни членки, отколкото в старите страни членки. Доверието в Европейската комисия, в Европейския парламент е по-високо като цяло, пак казвам. Има, разбира се, вариации в новите страни-членки, отколкото в старите страни-членки, и същевременно активността е по-ниска. Но наистина това е любопитно противоречие, което си струва да се обсъди.
Какво мислите да правите, за да накарате българите да гласуват? Вие открихте, има ви на снимки по вестниците тази седмица, един голям транспарант на сградата на представителството на Европейската комисия в София. Въртите клипове, които обаче звучат доста беззъбо, честно казано. Това защо е? За да се харесат на всички партии във всички държави. Да бъде всичко политически коректно.
Вижте, тази година тези европейски избори наистина Европейският парламент взе решение да се прави всеобща централизирана кампания за европейските избори, като отсега искам да кажа, че посланието на кампанията е: "Ти решаваш". Посланието е, тоест целта ни е да кажем: "Излезте и гласувайте". Разбира се, всеки избира политическата платформа, на която ще се довери.
Да де, ама въпросът е какво решаваш, че не става много ясно.
Но това, че... но нашата задача е да провокираме, да насърчим гражданите да гласуват за Европейски парламент.
Ами, хайде нещо конкретно да кажем. Кой е най-големият въпрос, с който ще се занимае новият Европейски парламент до края на тази година. Да направим изборите, както американците ги правят. Единият кандидат е за абортите, другият е против. Единият е за носене свободно на оръжие във всички щати, другият е против. Какъв е дебатът на Европа в момента, който да бъде обаче толкова предметен и ясен, та да бъдат мотивирани хората и да отидат да гласуват за единия или другия.
Европейският парламент решава много широк кръг от въпроси. Знаете, че живот и здраве, когато Лисабонският договор влезе в сила тези въпроси ще станат още повече, т.е. тенденцията е към все по-голямо увеличаване на ролята на парламента. Това означава, че въпросът, който ще решава парламентът в следващия мандат, не е един, те не са и два. Във всяка сфера, където общото законодателство регулира стопанския живот, социалната политика, обществения живот на европейците, Европейският парламент ще има думата.
Така обаче не печелите хора да гласуват. Кажете кои са големите спорове на Европа. Ето, сега ще участват след това депутати. Сигурен съм, че представителят на "Атака" ще каже: ние отиваме там, за да гласуваме против Турция. Това ли ще бъде примерно дебат номер 1 - дали турците да станат...
Във всяка една сфера. .. Аз затова започнах с увеличаване на ролята на парламента, защото в колкото повече области Европейският парламент е компетентен, толкова повече на брой спорове ще се получават. Дали това ще е бъдещето на разширяването, както аз бих го нарекла... а не може би точно на Република Турция в Европейския съюз, дали това ще е начинът, по който се регулира роумингът, което... знаете, това е емблематичен пример от работата на досегашния парламент.
Да де, там ама не е ли някой депутат да излезе с платформа скъп роуминг, защото примерно е близък с... и има интереси с мобилни оператори.
Ами, има различни политически платформи. Има, разбира се, има по-слаби, които биха защитили повече интересите на бизнеса, който създава и поддържа работните места, има такива, които биха защитили повече интересите на потребителите, които ще плащат по-малко. Именно това е спорът, който. . . аз много се радвам, че чух в анонса ви, че сте поканили представители на политическите сили. Именно това е, което ние трябва като граждани с вас, аз и вие, да чуем от политическите сили, за които ще гласуваме. Но нашето послание е друго, пак казвам: Гласувайте, харесайте си платформа.
Валери Жискар Д'Естен казва, и то в България го казва: "залогът за изборите за Европейски парламент е да не победи одържавяването." Смятате ли, че заради кризата може това да се окаже основният дебат в цяла Европа. Едни ще искат, и те вероятно ще са представители повече на левицата, да се налива в доскоро частни компании, общи пари, държавни пари, а други ще са против.
Разбира се, това е, как да кажа, това е много стара ос, по която леви, десни, центристи се разделят не само в Европа, но и в целия цвят. Дали това ще е така, или не, ще решат координирано държавите членки както всяка за себе си, така и всички заедно. Но за мен по-скоро въпросът е при тези избори дали искаме повече Европа - както българите, така и всички останали европейци - или искаме по-малко Европа. Ако щете в условията на икономическа криза. В "Евробарометър" данните показват, че 61 процента, тук точно съвпада процентът абсолютно, без никаква разлика, от българите и от всички останали европейци предпочитат и се чувстват по-защитени, ако държавата им предприема мерките срещу икономическата криза координирано с останалите държави членки на Европейския съюз, и само 15 процента от европейците и 24 процента от българите смятат обратно - че държавата им би се справила сама по-добре. Така че за мен това са важните въпроси.
Въпросът, на който няма да отговорите е ще има ли промяна в политическото представителство. Ще остане ли десницата на власт в Европа? Поне това са прогнозите.
Аз мисля, че преди изборите това е... за това правим избори. Нека да гласуваме и да разберем.
А ще остане ли Барозу начело на Европейската комисия. Той има формално право да го направи, нали. Там има ли ограничение в броя на мандатите? Формално записано...
В момента рискувам... значи, основните договори, които са доста обемни и не са пред мен, рискувам да бъда неточна, така че предпочитам да не коментираме въпроса за състава на новата Европейска комисия сега, тъй като ние имаме пред себе си най-важното демократично упражнение, което предпоставя всичко останало, и това са изборите, нека се концентрираме върху тях.
Добре, а каква е връзката между този избор за европарламент и бъдещата комисия. Нали бъдещият парламент ще избира комисията. Това как ще се отнася към българската ситуация - новото или старото правителство ще предлага еврокомисари?
Тези неща, пак казвам, не могат да бъдат в момента обсъждани, те не могат да бъдат, как да кажа, не могат да бъдат предвидени в момента, тъй като няма как да знаем отсега какъв ще е изходът нито от европейските, нито от българските избори, и това е моят отговор засега.
Колко от еврокомисарите са кандидати в изборите, като Меглена Кунева?
Мисля, че повече от трима, доколкото имам информация.
Но това е една малка част...
Дали е малка, или голяма, аз лично не се притеснявам.
Те излизат в отпуск, това ли е процедурата. Правилата за изборите в България. Има ли коментари в Европа за кратката кампания, която решиха българските депутати да бъде направена за европейския... за изборите за Европейски парламент? Има ли друго място, където кампанията да е толкова кратка?
Не, коментари няма. Изборите за Европейски парламент се ръководят от общи правила, това е директива, които са дотолкова общи, че казват, че е задължително изборите да бъдат всеобщи, тайни, честни и демократични. Също така се определят общи правила по отношение на правата на гражданите и по-точно правата им за гласуване в друга държава членка по местоживеене. А всяка държава членка оттам нататък е напълно свободна, съобразявайки се с основните принципи на тази директива, да приеме и приложи своя избор на законодателство. Има, разбира се, някои общи черти.
Има ли някъде, където само три седмици ще е...
Пропорционалните избори са в повечето страни членки. Аз имам тук. . .
Да, а има ли мажоритарен избор за евродепутати?
Аз поне такива данни нямам, да има мажоритарен избор за евродепутати. В повечето държави, също любопитно е, че в повечето държави цялата територия на страната е един избирателен окръг...
Както и у нас.
... както и у нас, с малки изключения. Също така общото е, че в повече от половината страни членки има пропорционален вот с...
Преференции, както е у нас.
...с преференции, както е у нас. Така че аз мисля, че. .. прелиствам, за да ви намеря още няколко любопитни неща, които е хубаво да се знаят.
Обаче за дължината на кампанията...
Гласуването е задължително в Белгия, Кипър, Гърция и Люксембург.
В четири от държавите.
В четири от държавите. Например в Ирландия, Италия, Франция, Полша, и Обединеното кралство има по няколко избирателни окръга, това също е интересно да се знае. Както казахме, преференции има в повечето страни членки.
А има ли друга държава с такова чудо на плакатите да пише "Купуването на гласове е престъпление"? Това малко звучи като...
Честно казано, аз нямам информация.
Това звучи като, винаги съм се чудел с какви очи чужденците, които идват в България, на граничните пунктове четат на будката на граничаря "Тук не е място за плащане".
Аз лично нямам информация по този въпрос.
Как го обяснявате вие на европейските ви колеги, че в тази държава, член на ЕС, трябва да се обяснява на народа, че купуването на гласове е престъпление?
Факт е, че имаше някои сериозни притеснения след последните местни избори в страната, това беше отбелязано и в, мисля, че два поредни наши доклада на Европейската комисия. Факт е също така, че една група от неправителствени организации се заеха много сериозно, проявиха гражданска инициатива, проявиха, как да кажа, смелост да призоват партиите, а също така партиите се отзоваха на този призив. Това е, пак казвам, гражданска инициатива, която си струва да бъде приветствана. Тепърва предстои да разберем какви резултати ще видим от нея.
Оправдани ли са очакванията на Мартин Димитров, лидерът на СДС, нечестната игра, както казва той, срещу СДС да влезе в доклада на Европейската комисия?
Вие знаете, че с вас коментираме може би за трети или четвърти път в това студио докладите, които Европейската комисия публикува по отношение на механизма за мониторинг и верификация за България и Румъния. И може би за четвърти или пети път ще кажа, че докладът все още предстои да бъде публикуван, че Европейската комисия винаги се е придържала към общи критерии, няма двойни стандарти, нашите доклади винаги са били признавани за обективни, честни и отговарящи на действителността. А също така не забравяйте, че механизмът за мониторинг и проверка, за координация и проверка работи с шест венчмарки или...
Но там има и конкретни дела. Там как става влизането и излизането на едно дело от тези, които са приети за идентикативни за правосъдната система на България? Има ли начин примерно делото СДС да бъде вкарано сред наблюдаваните, каквото очевидно е очакването на ръководството на СДС?
Този въпрос го дискутираме с вас също не за първи път и аз отново ще кажа, че, да, наблюдават се дела, но тези дела са обикновено от голям обществен интерес. Те не са едни и същи през целия период на наблюдение и. . .
Т.е. отговорът е, че може да стане, и тая среща на Димитров с посланиците тая седмица е имала смисъл.
...и начинът, по който те се определят, е въпрос на нашите колеги експерти, които се занимават експлицитно с механизми, които са експерти, компетентни по въпросите на правосъдието. Отново... докладът предстои. Аз, както никога досега, не се наемам по никакъв начин да прогнозирам неговото съдържание.
Ще има ли евронаблюдатели на изборите в България? Финландският посланик е цитиран в един български вестник, че България била сама го поискала, или това е някакво недоразумение.
Нямам точна информация по този въпрос, не виждам да има някакъв проблем за българските власти.
Да има или да няма? Т.е. налага ли се да има, искат ли българските власти, защото то, помня, че ни наблюдаваха като свърши комунизмът, в началото, и по едно време спряха да ни наблюдават как правим избори от Европа и това ще бъде голяма крачка назад.
Г-н Вълчев, България според Европейската комисия, това, което мога да кажа аз от името на Европейската комисия, е, че България отговаря на политическите критерии за членство още от 2002 година. А политическите критерии за членство, ако си спомняте добре, копенхагенските критерии, включват функционираща демокрация.
Ама, като казахте копенхагенските критерии, та се сещам и вас да ви попитам за. .. последователно, две изказвания на евродепутати от Дания, единият от социалистите, другият от консерваторите, в рамките на две или три седмици, в които се поставя под съмнение, че България изобщо отговаря на такива политически критерии, а даже единият от тези евродепутати си е позволил да отиде по-далече, той даже се съмнява в умността на българите спрямо датската умност, българите да имат 17, пък датчаните само 13. Той казва - хора, дето не могат да си организират собственото общество, да взимат решения, които могат да бъдат наложени на нас, дето така добре сме го организирали, е абсолютен нонсенс. Имате ли коментар?
Броят на евродепутатите от всяка страна членка се определя с основните договори на Европейския съюз, отново, и това е, как да кажа, правната страна на нещата. Хубаво е, че всички ние заедно сме в този съюз, в който може да се сравняваме, в който може да... по-изостаналите да догонват по-напредналите, в който може...
Защото, ако се сравниш с Дания, и ти се приплаква. Тази седмица има седем класации излезли, в които Дания са все на първо място, до трето, а България е... максимумът, до който стига, е предпоследно.
Ами, именно, това е хубавото на този съюз, че всички имат равна възможност да се състезават и да се догонват, да работят заедно именно затова да бъдем всички ние като европейци по-проспериращи, да бъдем...
Част от упрека обаче на тези датчани, а и немци се включиха също, евродепутати, през седмицата, е, че Европейската комисия всъщност дава рамо в момента на българското правителство с пускането на част от спрените средства по ИСПА, че не е обективна, че дори, за да се самозащити за всичките тези години, както казва датчанинът, че ни излъгахте да приемем България в Европейския съюз, сега замазва нещата, и че тези критерии, дето вие ги споменавате, копенхагенските, даже те не са изпълнени - казва пак датчанина. Само че комисията лъже, за да се оправдае.
Значи, по отношение на средствата бързам на уточня, че както спирането на средствата преди около една година, така и пускането им в момента по никакъв начин няма как да се счита за политически акт. Напротив, както спирането на средствата, така и пускането им се базира на ясни експертни, технически, законови текстове. Със същия успех, знаете, че преди година биха могли да кажат, може би същите или може би други граждани, че спирането на средствата беше политическо, както сега може да бъде счетено за политическо пускането... Не, както спирането на средствата, така и пускането им се подчинява на абсолютно едни и същи критерии. Няма двоен стандарт, и то еднакъв както за България, така и за другите. Само по отношение на Европейския парламент искам да допълня. Сигурно има такива изказвания от страна на, разбира се, членове на Европейския парламент, но искам да... рекламирайки, защото вие ме попитахте в началото - е, какво е направил този Европейски парламент за мен и за вас, за останалите европейци. Искам да припомня две неща, по които Европейският парламент специално по отношение на България имаше решаваща роля. Първото е, когато 1999-а година, вие си спомняте, че бяха премахнати визите за българските граждани, което беше огромна стъпка към по-нататъшната евроинтеграция...
С решение на европарламента ли стана?
Спомняте си, че европарламентът беше институцията, която през цялото време поддържаше на високо ниво политическия дебат. Разбира се, Европейската комисия се увери, че... и страните членки се увериха, че България отговаря на критериите, България положи много усилия, включително сменяйки документите за самоличност, предприемайки и други мерки, но парламентът...
Какъв ужас беше чакането за виза да идеш до Гърция примерно.
Именно. Но парламентът беше институцията, която поддържаше дебата на високо ниво, която наистина инициира този дебат, нали, няма да сгрешим, ако го кажем, и поддържаше на високо ниво, т.е. успяваше да стимулира както активната работа на Европейската комисия, така и на самата България по това да бъдат премахнати визите. Вторият случай, по-скорошен, това е... вие си спомняте също така... с българските медици в Либия. Отново Европейският парламент беше институцията, която изключително активно държеше политическия диалог и наистина направи доста по този въпрос. Така че, ето, освен чисто практическите аспекти като роуминг, като потребителски въпроси, като електричество, като либерализация на услуги, Европейският парламент понякога играе изключително важна политическа роля, съдбовна бих казала, за държавите членки.
Да се върнем на парите. Това, което не можах да разбера е защо не пускат всички пари за всички пътища, които бяха спрени по ИСПА, ако мотивът на Европейската комисия е, че България вече е изградила достатъчно капацитет тези пари да не бъдат открадвани. Как решиха, че ние имаме механизъм да не ги откраднем за "Люлин", а ще ги откраднем за друг път, и затова не се дават за другия път?
Дотолкова, доколкото управлението на европейските фондове е децентрализирано към българското правителство, по-скоро въпросът за управление може би. . . е време вече да бъдат... въпросите за европейските средства да бъдат адресирани предимно към българското правителство, не толкова към комисията. Но пак казвам...
Ще го адресирам след 7-8 минути към вицепремиера Меглена Плугчиева.
Но пак казвам - както спирането на фондове, така и възстановяването на плащания се подчинява на еднакви правила.
Не, ама понеже вие представлявате Европейската комисия, наистина няма логика за един пък да дават, а за друг да не дават.
А ИСПА и кохезионният фонд, нека да бъдем наясно, че юридически те имат различна юридическа основа, различни регламенти.
Ама, по ИСПА са спрени повече пари, нали не пуснаха всички пари по ИСПА, които са свързани с пътища. Или аз не съм разбрал нещо. Има пътища, за които не са ги дали парите, и аз не мога да разбера, нали все едни и същи хора са в тази агенция по пътищата, те ще... как те ще решат да не бъдат откраднати, да няма корупция и конфликт на интереси точно за "Люлин", пък за Плана пътят примерно... импровизирам... ще има.
Не, напротив, по ИСПА... суспендираните средства по ИСПА бяха за автомагистрала "Люлин".
Само те са, т.е. няма други спрени, т.е. твърдите, че всичко по ИСПА е пуснато за пътища.
Да. По програма ИСПА. Да.
Всичко е пуснато. Друга тема е... а, всъщност, за да свършим с парите, има ли значение кой ще спечели - дали десница, дали левица, дали либерали или зелени, за европарите на България? Ще има ли различна политика при победа на една или друга политическа група?
Вижте, регламентите, по които се управляват юридически и финансово европейските фондове, са еднакви. Аз поне не знам да има различни регламенти в зависимост от това дали е дясно, ляво или...
Тоест даже нашите да дойдат...
...центристко правителство, правилата...
... нашите, в кавички, няма решение?
... са еднакви. И тогава, когато те се спазват, ето вие от последния пример виждате и сам, тогава, когато те се спазват няма никакъв проблем, независимо от политическата принадлежност на правителството, което управлява в момента страната.
Има ли писмо на дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия до Меглена Плугчиева за законопроекта за управление на отпадъците, в което да се изразява теза против това управлението на отпадъци в София да премине от общината към правителството, каквито съобщения имаше вчера.
Аз мисля, че съвсем скоро, както сам казахте, след няколко минути г-жа Плугчиева ще ви отговори на този въпрос. Това, което аз мога да коментирам от моята компетентност е, че, вижте, законодателството на ЕС в тази област се занимава с това как да се управляват отпадъците, не от кого. Значи, това, което интересува законодателството в областта на околната среда, само основните директиви в областта на отпадъците са седем. Допълнителните са още повече на брой. И това, с което се занимава законодателството е как да бъдат управлявани отпадъците безопасно за човека и за околната среда и, разбира се, по прозрачен начин.
Тоест няма проблем от гледна точка на...
Това е, което мога да кажа.
... евросъюза да си решава България дали ще е общината, дали ще е държавата, дали ще са частници? Няма проблем.
Въпросът е това да се случва по прозрачен и безопасен начин.
Кои са трите други наказателни процедури, които щели да бъдат започнати срещу България, освен доста коментираното през тази седмица решение за заплаха от санкции заради невъведената преносимост на фиксираните телефони? Поне прочетох, че ще са четири процедуратите...
Аз не знам къде сте го прочели за четири...
Или само една.
... целият процес е сложен, дълъг, административна, съдебна фаза. Това, което в момента Европейската комисия може да съобщи, е действително процедурата по отношение на преносимостта на номерата.
Там какво ще стане? Ако до юли, ами то юли е много скоро.
Която е въз основа на това, че България се е забавила да въведе преносимост на номерата на фиксираните, уточнявам мрежи. Знаете, за мобилните мрежи това вече е факт.
Тоест това е...
Имаше срок, който не е спазен...
... ти имаш телефон, аз това в Италия съм го виждал, имам близки. Имаш телефон и си решаваш дали ще е, както в нашия случай, към БТК или към някаква друга по-малка компания, ще бъде този телефон и ще плащаш на нея. И те така започват да се конкурират и да ти предлагат все по-изгодни цени, а не да си вързан с жицата. Това ли е идеята?
Да, в комуникацията на комисар Рединг ясно е написано, че преносимостта на номерата е много важно условие за подобряване на конкуренцията и за увеличаване на конкуренцията на този пазар.
Ти си запазваш номера, номерът като цифри се запазва...
Именно, но може да използваш и оператор...
... но всъщност обслужват те...
... Това е като с мобилните оператори, по същият начин действа механизмът.
Там какъв е проблемът? Всъщност защо това България не може да го направи в срок?
Имате предвид преносимост на номерата.
Да, на фиксираните.
Нямам представа. Това е отново въпрос към правителството. Даден е двумесечен срок за отговор към Европейската комисия и тогава може би този въпрос ще бъде изяснен, за да можем да го коментираме с вас или да не го коментираме, може би по-добре тогава.
Както 112 стана. Само заплахата доведе до това да има 112.
И институциите го направиха. Да.
Ще има ли позиция на Европейската комисия по протестите пред нея от български съдии срещу избора на новия председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. Протестираха както съдии от самия съд, така и от Съюза на съдиите.
Аз мисля, че позицията на комисията отдавна е известна по отношение на това как. .. значи България е напълно автономна и ние по никакъв начин не можем да се намесваме в това как се избира било правителство, било висши ръководители на съдебната власт. Това е вътрешен въпрос. Знаете, че Европейската комисия нито назначава, нито уволнява, нито съветва по кадрови въпроси от компетенцията на българските институции. Същевременно е истина, че в последния ни доклад ние отбелязваме, че следим самия характер на процеса, как той се случва, по избор на висши ръководители в съдебната система, дали е достатъчно прозрачен, достатъчно надежден. Но пак казвам...
Тоест няма да има коментар по конкретния казус?
Не.
Отговор на писмото на съдиите няма да има.
Не.
Накрая да се върнем на европарламента. Като си мисля какво може да спре българите да гласуват, една от възможностите е като прочетат как ще взима 15 000 лева на месец евродепутатът, и много от българите ще си кажат - о, аз тук работя за 500-600-700 лв., а той ще взима там 15 хиляди, я изобщо да не гласувам. Какво наложи изравняването на заплатите на евродепутатите? Нали досега идеята беше все пак те да имат стандарт, сходен с този на националните депутати.
Аз отново търся в... не ви е точна цифрата. Аз отново търся. ..
7600 евро.
Именно. Ето, значи не са 15 000...
Ама, 15 000 лева. Аз за лева ви говорех...
7600 не са 15 000 лева.
Аз в лева ви ги обърнах. 15 000 лева.
Това е новият общ статут на всички евродепутати, който ще влезе в сила след изборите за Европейски парламент през 2009 г. Знаете, да, наистина имаше разлики в заплащането.
Те бяха драстични. Италианците взимаха най-много.
Бяха драстични, да, наистина бяха драстични и нямаше сякаш някаква обща логика, по която се определяха заплатите на една или друга националност евродепутати. А в крайна сметка отговорността им в Европейския парламент е обща и еднаква на всеки един от тях. Така че просто това е част от новия статут.
Добре. Накрая вашето послание. Защо да гласуват българите за Европейски парламент?
Моето послание е да излезем и да гласуваме за Европейски парламент, защото от всички много ценни придобивки, които ние с вас обсъдихме надълго и нашироко, все пак нека не забравяме, че демокрацията е най-важната и имаме възможност да изберем демокрацията на тези избори, като гласуваме. Така че излезте и гласувайте.
Зинаида Златанова, представител на Европейската комисия в София, в "Седмицата" на Дарик
