Интервю с председателя на Патентното ведомство проф. Камен Веселинов в предаването „Седмицата” на Дарик:
Поводът е 10 години от присъединяването на България към Европейската патентна конвенция, която беше отбелязана онзи ден и всъщност за първи път и по този повод връчихте наградите "Изобретател на година" и "Иновативна фирма на годината".
Точно така.
Ще говорим подробно за това. Но първо, за да тръгнем интересно към темата, може ли да бъде защитен този българин Иван Трифонов, който върви цяла седмица в медиите, твърдейки, че Феликс Баумгартнер му откраднал плановете за скок от ръба на Космоса?
Може би две неща трябва да се отбележат тук. Първо, защитата, която може да предостави България чрез патентното ведомство или патентното ведомство чрез възможностите на държавата, и то в границата на България. Те са винаги локални
тези защити. Значи, компетенциите на патентното ведомство са в рамките на действията на българските закони. Това е едната страна. Другата страна не е... за конкретния случай, който споменавате, не е съвсем ясно дали Баумгартнер е откраднал нещо или просто му е съобщена идеята и начина...
А идеите не са защитени по закона.
Но идеи не могат да бъдат защитени.
Това, че ти пръв си се сетил да скочиш от ръба на Космоса...
Сетил си се.
...си се сетил, да си си траел, да не си казвал на никой.
Не може да защитиш. Трябвало е да си мълчиш, докато скочиш.
Обаче всъщност, понеже ние ще обсъждаме една конвенция, която урежда на един континент въпроса с патентите, а вижте как с темата за Космоса поставят вече вашата работа в съвършено други измерения.
Да, става актуален въпрос.
Ако правиш нещо в Космоса, как си защитен?
Космосът е общ. Затова пак трябва да се върнем на първия отговор. Значи, законодателството приключва на границата на съответната територия. Има общо взето национални ведомства, но има тук-там и регионални ведомства, да кажем, в скандинавските страни има там споразумение, Бенелюкс, да правят нещо съвместно, но така или иначе винаги е регионално или териториално ограничена защитата, която се предоставя. Тя се предоставя чрез съответното законодателство валидно за тази територия.
Добре, България с това, че 10 години е в тази Европейска патентна конвенция, какво променя за българските изобретатели?
Значи, с членството в тази конвенция се променят нещата не само за българските, а и за чуждестранните изобретатели.
Но в България.
В България, разбира се, винаги в границите на територията, в която е валидно законодателството. Българският изобретател получава по-лесен достъп до защита в рамките на страните, членки на Европейската патентна конвенция. Те са 38 страни, т.е. повече отколкото е Европейският съюз. С една заявка подадена в България или ако има желание директно в Европейското патентно ведомство, ако бъде издаден патент, той може да поиска защита в набор от страни, членуващи в Европейската патентна конвенция по негов избор.
А преди трябваше да ходи във всяка една, преди 10 години във всяка отделна държава да си защити.
Преди трябваше във всяка една страна да си поиска защитата, преди присъединяването към конвенцията. Така че сега с една заявка той може да поиска защита в ред страни. Разбира се, налага се да плаща навсякъде нещо, но поне се облекчава цялата процедура по получаването на защита. Това се облекчава, разбира се, за българския изобретател в чужбина и същото е за чуждестранните изобретатели в България. Значи, издадени от Европейското патентно ведомство патенти за чуждестранни изобретатели, които поискат валидност на територията на България, лесно биват валидизирани за българската територия, само с един превод.
Много ли е скъпо да си защитиш патента в цяла Европа или... Има ли изключения от държавите...
Много, много е скъпо, защото...
Някоя европейска държава има ли да не е член на тази конвенция?
На практика няма, 38 държави са членките.
Да и ако искаш да си защитиш в цяла Европа едно изобретение, колко ще ти излезе?
О, това ще излезе...
Сигурно са скали...
...вероятно безумна сума.
Да.
Значи, не мога да кажа колко ще излезе, защото всяка държава има отделни тарифи, но не е и разумно да искаш защита на цялата територия на Европа, защото, изобретявайки нещо, изобретателят, ако мисли за производството на изобретението си, трябва да помисли кой би могъл да започне производство, тоест къде би трябвало аз да защитя моето изобретение. Ако имате нещо в автомобилостроенето изобретено, вероятно трябва да го защитите в държавите, произвеждащи автомобили, няма нужда в тези, които не произвеждат.
Да де, ама ако си измислил, както е известна българската история с Джон Атанасов, ако си измислил компютъра, какво излиза, че ако не се защитиш в цяла Европа, примерно, и решиш да пропуснеш Малта и Андора...
Да, ще могат...
...някой ще почне да прави компютри в Малта.
Може в Малта или Андора могат да почнат производството, така е. Но пак...
Т.е. трябва да си преценяваш колко ти е сериозно изобретението?
Да, и кой ще плати за защитата.
Защото това, казвате, е много скъпо.
Това, това е много скъпо. В България, да кажем, сумата не е кой знае каква до получаването на патента, в рамките на...
Колко излиза един патент в България?
...1000, 2000 лева, в този порядък, докато се е получи защитата...
Това умножено по 38 и с един коефициент на поскъпване в другите части в Европа...
Това отива много далече, десетки хиляди евро са, които трябва да се плащат. И като имате 38 страни, сега, като съберете там всичките тези суми, отива много далече. И наистина тогава изобретателят трябва да е наясно, първо, че изобретението ще донесе много пари за него, и, второ, трябва да има парите да си позволи тази защита.
Колко патента има в България, в България регистрирани?
В България има действащи около 6000 патента.
Но това е със...
Това са чуждестранните и 2000 български.
Включително четох, че и вие сте имал в качеството ви на учен изобретения.
Значи, към момента действащи са около... 2000 български и около 6000 чуждестранни.
Само за патентите говорим.
Само... и полезни модели има, доколкото за защитени.
А можете ли да говорите за тенденцията? Сега, в кризата, повече ли се мисли да се измислят нови неща или обратно?
Не може да се открои ясна тенденция, тъй като броят на заявките за патентите всъщност на практика стои константен - 260, 270, 280...
Годишно.
Годишно. Т.е. не може да се каже: има ясно изразена тенденция...
И от тях около една трета ли е българска?
Не, това са българските.
А, това са само български изобретения.
280 заявки годишно и отделно още 220, примерно, за полезни модели, тоест общо около 500 заявки за патентна защита се подават в България.
А от чужбина?
От чужбина са...
Повече или по-малко?
...между 1000 и 2000.
Повече.
Доста, доста повече. Аз ви казах и за действащите патенти - значи 2000 български, 6000 чуждестранни са действащите. Разбира се, човек, патентовайки нещо, си прави сметката до кога иска защита. Значи, когато счита, че патентът му е остарял, трябва да...
Спре да плаща за него.
...спре да плаща, защото не си струва да защитаваш 20 години, особено в, да кажем, изчислителната техника, тъй като след 20 години техниката е на съвсем друго място. Тоест няма смисъл да поддържаш патент 20 години - толкова, колкото може да бъде поддържан.
А друга тенденция дали може да откроите? В кои сфери сега са повечето искания за патент?
Също няма ясна тенденция. И трите сфери, които ние определихме при даването на наградите завчера, са относително равномерно представени.
Вие давате в "Химия и биотехнологии".
Точно така, "Машиностроене и строителство", "Електроника и електротехника". Тоест в тези трите области горе-долу патентите...
Там най-много патенти?
Това са, така, патентите, които идват. Строителството е доста по-слабо представено от машиностроенето, затова е прикачено там, но няма различия сериозни.
Давате на три поколения от едно семейство. На Спартак Хаджиев...
Това беше за химия, да.
...давате "Химия и биотехнологии" за препарата "Катрапс" за лечение на тумори...
Точно така.
Сега тук само да изясним, това е лекарство срещу рака ли?
Подпомага, изглежда, положителното развитие при различни ракови заболявания.
Т.е. това не е лекарство, но е един препарат, който...
Не е лекарство, но е препарат, който се използва.
...е ефективен.
Да, и подпомага лечението.
Вие, сега за първи път го патентовахте сега ли?
Не, не, той е патентован от...
Той е стар препарат, но му давате сега награда.
...някое време, но последно той е излязъл тази година. Значи, работата върху един препарат е много продължителна, както знаете, тъй като, от една страна, трябва химическата субстанция да бъде сътворена, а след това трябва да премине и през безброй изпитания, за да бъде допуснат да се използва върху хора. Тоест тази работа не е от една година насам, но сега го награждаваме във връзка със заявката за този препарат, която е подадена.
А в машиностроенето, пък, сте наградили хидромашина с вътрешно зацепване.
Точно така.
Изобретателите са четирима - Огнян Алипиев, Ивайло Николаев...
Те са от Русе, русенския университет, да.
...Генчо Попов, Димитър Зафиров. Каква е ползата от тази машина? В смисъл...
В роботиката много добре може да се използва за задвижване на различни елементи на автоматизирани системи.
А Енчо Попов пък взима в категория "Еелектроника и електротехника" за безчетков алтернатор с ротор с клюнообразни полюси. Той какво прави, този безчетков алтернатор?
Значи, безчетковият алтернатор се оказва, че... изобретеният от нашия български избретател алтернатор, че е по-ефективен от познатите чуждестранни модели, които се вграждат, и значи, по-висок коефициент на полезно действие дава, по-добре превръща енергията. А от друга страна, е по-евтин като производство. Така че той е патентован не само у нас, а и в Съединените щати, защото така е преценил изобретателят.
То не е ли логично за сериозни неща задължително да се търси защита и в Щатите, където обикновено в технологиите се дръпва много?
Както казахте, търси се защита навсякъде, където очаквате, че някой може да започне производство, без да ви плаща, без да получите нещо срещу това.
Другата голяма дейност на патентното ведомство са търговските марки. Колко търговски марки са регистрирани в България?
Търговските марки са доста по-обширна дейност, макар че работата по една марка е доста по-малка, отколкото експертизата по един патент, но действащи са към 60 хиляди марки, като към 40 хиляди, малко по-малко, са български, от български заявители. Останалите са от чуждестранни заявители. Годишно заявките също са значително повече, отколкото при патентите, но там не се изисква, така, такава база.
Годишно колко марки се заявяват?
Заявяват се, да кажем, 4500, този порядък марки в България.
Общо български и чужди.
Да, в този порядък се върви.
Стават ли пак, може ли да се говори за тенденция - в кризата повече ли нови марки се регистрират, има ли търговия по-голяма с марки, доколкото при вас лицензите, продажбите се отразяват?
Не може да се забележи тенденция, свързана с кризата, по-скоро тенденция, свързана с времето. Значи, големият бум в заявяване на марки е бил някъде 2005 г., примерно, там в това време, и от тогава, общо взето, стационарно намаляват заявките за тези марки. Така че... значи, от 8000 заявки, които... 9000, които сме имали 2005 г., някъде там, сега са към 4500.
Т.е. намаляват.
Т.е. намаляват, да.
Т.е. през марките се отразява спадът на бизнес активността?
Не бих казал. Който иска да регистрира марка, се е хвърлял бързо да я регистрира, и масата е успяла да регистрира тия марки там, в средата на първото десетилетие... А сега вървят само нови неща, които тепърва възникват. Така че един вид насищане имаме тук като че ли в тази сфера.
Но всъщност вие не следите служебно нито за патентите, нито за марките, когато ги регистрирате, дали противоречат на някоя друга марка, ами всеки, нищо, че си има регистрирана марка, трябва от 2010 година ли насам да си...
От 2011, да.
От 2011-та трябва да си следи сам.
Точно така. Това е сигурно едно неудобство за заявителите на марки, тъй като нормативната уредба се промени в тази посока под натиска на Европа, тъй като в Европа е така и България спря да прави служебните проверки дали има нещо подобно или сродно, или свързано с марката, която искате да регистрирате дали вече съществува нещо такова. Така че заявителите сега се налага да следят чрез публикациите на патентното ведомство сами дали има нещо подобно.
Добре, и както става, ако не си го видял и след време виждаш, че същата марка в същата сфера някой почва нещо да произвежда и си е регистрирал марка след теб?
Ами обръщате се към патентното ведомство и искате съответно да започне процедура по установяване, нали, на приоритета и отмяната на чуждата марка.
Т.е. имало е смисъл да се регистрираш първи.
О, да, разбира се. Винаги можете да поискате вашите права да бъдат възстановени, тъй като вие сте бил пръв.
И неговата да бъде заличена, втората марка.
Да, и тази да бъде заличена, но трябва сам да установите, че има нарушение на вашата марка, а не патентното ведомство прави това вместо вас. Това е разликата.
Е, за какво са най-честите спорове при вас?
Ами споровете са в, аз бих казал, две посоки. Едните спорове, единият тип спорове са точно такива, каквито споменахме, че някой регистрира марка, която е близка или даже в някои случаи същата като това, което вече има на пазара. Тъй като ние не го следим, потърпевшият, този, който установи, че са нарушени правата му, може да се обърне към нас и започва процедура по опозиция. Значи, след публикуването на това, че има заявка за нова марка, първият, който е получил вече марката, може да заяви опозиции. При нас в патентното ведомство започва процедура по установяване на това кой е прав и дали наистина има нарушение на нечии права. Ако се прецени, че наистина има нарушаване на първоначалната марка, тогава не се издава новата марка. Може да се прецени, че новата марка не нарушава правата, тя може да е близка до тази на първоначалния заявител, но да е за други класове стоки, примерно, не за тези, за които първоначалният заявител я е защитил. И тогава обикновено се разделят нещата, втората марка минава за класовете, които не нарушават правата на първия заявител.
Има ли някой значим спор, който да... сега да се сетите веднага за него, както този, който "Apple" и "Samsung" в световен мащаб...
Да.
...само че тук за нашите условия да е...
В национален мащаб.
Да, да е така важен?
Има, разбира се, такива спорове винаги има.
За какви стоки и услуги?
В областта, примерно, на лекарствата, на аспирина, има спорове между американска и германска компания.
На българска територия.
На българска територия за...
Ама, те сигурно си спорят навсякъде.
Възможно е. Ние отговаряме за българската територия и, разбира се, там въпросът е спорен дали едната марка нарушава правата на другата марка, тъй като наименованията не са еднакви, но имат като че ли нещо общо. Така че тези спорове вървят много дълго и те не приключват в патентното ведомство най-често, когато е тежък спорът, независимо от решението на патентното ведомство, това решение може да бъде обжалвано и тръгва по съдебните процедури на...
Тук върви си по български.
Да, по българските закони.
По български.
И в крайна сметка решава съдът тогава, и винаги едната страна е недоволна и обжалва щом става въпрос за големи пари.
Добре, беше тук председателят на Европейското патентно ведомство Беноа Батистели.
Точно така, да.
Т.е. в тази сфера Европа няма критики към България?
Напротив, Европа се отнася много положително към дейността в България. Затова беше и г-н Батистели тук, когато обявихме, че ще отбележим 10-годишнината от присъединяването към конвенцията и в тази връзка искаме да наградим изобретатели, да започнем награждаването.
Това всяка година ли вече ще правите?
Нашите намерения са...
"Изобретател на годината" предполага да е...
...да бъде така.
...всяка година.
Точно така. Нашето намерение е да бъде така. Европейското патентно ведомство го прави вече от 7-8 години, така че моделът е известен, не е наше изобретение. За мене беше приятна изненада, когато поканих г-н Батистели да изпрати някого на тези
чествания. Той отговори, че ще дойде лично, т.е., така, счита се за достатъчно значимо това събитие. Европейското патентно ведомство участва и финансово в подготовката на това събитие, т.е. поделяме си по някаква схема разходите, така че очевидно това е една дейност, която се гледа на нея с добро око от страна на Европейското патентно ведомство, а то наистина е една от водещите институции в света в тази област. То е огромна институция, втората след Европейската комисия по размер, 7000 души персонал - по-голямата част изключително високо квалифицирани, с инженерно, природо-научно образование и задължително трите езика на ведомството английски, френски и немски. Хора с такава квалификация трудно се намират в България въобще.
