До края на 2012 година няма да се увеличават осигурителните вноски. Това е последното обещание, дадено от премиера Бойко Борисов пред работодателските организации. За да се справи с проблема укриване на осигурителни плащания, държавата ще вземе редица мерки. Голяма част от тях са по предложение на Националната агенция за приходите. Изпълнителният директор на агенцията Красимир Стефанов разказва за тях.
Какви предложения отправихте за справяне с проблема укриване на осигурителни вноски?
Ами, днес на срещата при премиера заедно с работодателите, както и преди това на среща между работодатели и синдикати, докладвах пакет от мерки, който Националната агенция за приходите предлага от няколко години насам по отношение на справяне със сивия сектор, по отношение на заплащане на заплатите. Най-важното е, че те бяха подкрепени от всички и бе поет, така, личен ангажимент от премиера, че на следващото заседание на Министерския съвет те ще бъдат внесени и най-вероятно гласувани. Най-общо, става въпрос за ограничаване на разплащането в брой, като предложението на Националната агенция за приходите е всяко плащане над 5000 лева да става само по банков път. Това е с цел ограничаване на така наречения черен кеш, който позволява на работодателите да плащат заплати под масата. Другото предложение е всички заплати да бъдат заплащани само по банков път, съответно сериозни санкции за тези работодатели, които не спазват тези изисквания. Най-общо, нашето предложение е санкциите като първо нарушение за юридически лица да бъде 50 процента от нарушението, при повторно нарушение 100 процента от нарушението. А за физически лица - за първо нарушение 25 процента и при второ нарушение 50 процента. На следващо място, това, което предлагаме, е да имаме възможността да извършваме ревизии по аналог, т.е. това означава, че когато ние, така, разкрием, че работодател изплаща трудови възнаграждения по нерегламентиран начин, да имаме възможност не само да начисляваме данък общ доход, както в момента имаме възможност по закон, а и да начисляваме и осигурителни вноски, както в момента нямаме право да извършваме по закон. На следващо място, това, което предлагаме, е да имаме достъп до кредитните досиета на фирмите, които се съхраняват в банките, тъй като е обществена тайна, че особено назад във времето, когато имаше активно кредитиране, в тези кредитни досиета се съдържа истинската информация по отношение на счетоводството на дружествата. Истинските парични потоци, истинският брой на заетите лица, истинските заплати и т.н.
Нека поговорим за плащането на заплати по банков път. В тях ще се включват ли всякакви видове плащания? Имам предвид хонорари, дневни надници, граждански договори.
Нашето предложение е всякакви възнаграждения, които лицата получават, да се изплащат по банков път. На всички е известно, че в нормалните държави тези движения на парични средства се извършват по банката. Няма нормално развиваща се държава, която да изплаща възнаграждения кеш или пък да се извършват плащания примерно от порядъка на 500 евро нагоре, които да се извършват кеш.
Да, обаче то и сега съществува проблемът, че официалната част от заплатата се плаща по банков път, но в края на месеца се получава и плик с пари с още 500 лева, да кажем. Как ще се справите с този проблем, тъй като тези пари така или иначе по никакъв начин не се осчетоводяват?
Значи, аз затова с това започнах. Затова първото предложение е да се ограничат изобщо разплащанията в брой, тъй като в момента и работодателите имат възможност да си плащат в брой, и съответно тези пари да си ги раздават под масата. Когато ние вкараме паричните потоци като цяло, като цяло като вкараме паричните потоци да се движат само по банков път, съответно ние имаме съответните механизми да ги контролираме. Затова предлагаме и такива драстични санкции за тези, които бъдат хванати, че не спазват тези изисквания. Така че ние не трябва да разглеждаме мярка по мярка, а целия пакет от мерки, който ние по принцип предлагаме. Там съответно в целия пакет от промяна в законите влизат и промени в Търговския закон, ограничаване на прехвърляне на дружества, които са натрупали явни или скрити задължения, и други най-различни предложения, които утре в Министерството на финансите ще бъдат обсъдени заедно с министъра, със зам.-министъра, данъчната политика, и на следващите заседания на Министерския съвет да бъдат внесени.
Ще разкажете ли и за другата мярка, за събирането на социални осигуровки по аналог? Как точно ще се извършват ревизиите? Как си представяте да се случи тази мярка?
Ами, аз ще дам един пример. В момента, когато изършвахме ревизиите на футболните клубове, на четирите клуба, за които, така, установихме укритите анекси, в които се регламентират реалните заплати на футболистите, ние в хода на ревизиите имахме възможност да начислим само данък общ доход. От този данък общ доход ние внесохме 8 милиона само от четири футболни клуба в хазната. Ако имахме възможност да начисляваме и по аналог и осигуровките, резултатите щяха да са двойни. Като сложим лихвите, може би и тройни. Това е най-общо механизмът.
А достъпът ви до кредитните досиета на фирмите? В какъв срок се очаква да бъде пуснат и какво очаквате реално да намерите в тези кредитни досиета на фирмите в банките?
Ами, в тези кредитни досиета в банките, пак ви казвам, че е обществена тайна, че там се съдържа истинското, същинското счетоводство на дружествата, за да може да им бъдат отпуснати съответно кредити. Тоест ние имаме информация, че там се съдържат истинските парични потоци, истинските заети лица във фирмата, истинските активи, броят активи, стойност на активите, с които разполага дружеството. Така че, когато бъдат приети тези мерки, надявам се, че ще бъдат приети, да имаме възможност да извършваме ревизия по аналог, и когато ние получим информацията от банковите, от кредитните досиета от банките и там видим реално заетите лица и реалните възнагражденя, съответно ние ще имаме законовата възможност да начислим допълнителни осигурителни вноски, тъй като в момента, при така действащото законодателство, дори и да получим информацията за истинските заети лица и за истинските заплати, които получават, ние в момента можем да начислим само данък общ доход, без да можем да начислим осигурителни вноски. Това е механизмът.
Изчислявали ли сте за всяка една от мерките какъв би бил приходът за държавния бюджет, ако тя бъде реализирана?
В момента нямам такива данни и искам, така, предварително да кажа, че дори и в момента, в който бъдат приети, не означава, че на момента ще потекат пари към бюджета. Но това са едни мерки, които, така, ни дават механизъм, по който ние да дисциплинираме всички, и в дългосрочен план съм убеден, че, така, приходите от данък общ доход и от осигуровки ще скочи в пъти.
В какъв срок очаквате да бъдат направени законодателните промени, нужни, за да бъдат въведени тези мерки в действие?
Ами, аз ви казах, на днешната среща премиерът пое личен ангажимент, че на следващото заседание на Министерския съвет те ще бъдат внесени и гласувани. И оттам нататък вече е въпрос на обсъждане и на, така, технологично време в парламента да минат през съответните комисии и съответно да бъдат гласувани. За нас колкото, час по-скоро ако бъдат приети, ние ще бъдем по-ефективни по отношение на борбата с черния сектор в социалните осигуровки.
Питам ви неслучайно за сроковете, тъй като при дебатите за антикризисните мерки на тристранния съвет преди време вие също имахте доста сериозни предложения като пакет от законодателни мерки, но всъщност нито едно от тях все още не е влязло в сила и голяма част от тях се оказа, че дори не могат да бъдат облечени в текстове. Смятате ли, че може такъв проблем да се появи и сега?
Ами, в конкретния случай, там бяха идеи по отношение на облагане на определени браншове, които съответно трябваше да се дискутират след това с тях и в парламентарните комисии. В случая тук говорим за едни законодателни промени, с които ние сме внесли направо готови текстове, които могат да бъдат, при добра воля могат да бъдат гласувани и веднага. И нещо повече, аз пак ви казвам, че това са едни мерки, които не са изненада за никого, тъй като Националната агенция за приходите ги предлага поне от 3 години насам. За съжаление не беше намерена воля до момента да бъдат приети. С днешния личен ангажимент на премиера се надявам, че те ще бъдат приети максимално бързо.
Ще ви задам един въпрос, който е малко встрани от темата. Тъй като много икономисти се опасяват, че именно приходната част на актуализирания вариант на бюджета няма да издържи и няма да бъдат изпълнени бюджетните задачи на двете приходни агенции, вие смятате ли, че ще успеете да свършите вашите?
Това, което аз мога да поема като личен ангажимент, е, че след актуализацията на бюджета с усилията, които полага НАП, ние ще си изпълним нашата част от приходната част на бюджета, дори може да имаме и леко преизпълнение. Не мога да коментирам като цяло обаче изпълнението на бюджета. Там знаете, че има част на митниците, част на общините, но по отношение на приходната част на Националната агенция за приходите аз съм убеден, че след актуализацията ние ще изпълним това, което ни е заложено като план.
Вече имате ли информация какви ще бъдат бюджетните ви задачи за следващата година?
Ние в момента очакваме да бъде утвърден плана от Министерството на финансите, но в предварителните диалози, които сме имали, по принцип ние сме дали нашето становище какво може да бъде реално изпълнено, на базата на реалната икономика, която имаме в момента, и, така, за наша радост тези бележки, тези становища бяха взеха предвид от Министерството на финансите и затова, така, съм убеден, че това, което ще ни бъде спуснато, ние към края на годината ще го изпълним.
А догодина ще успеете ли да съберете повече пари, отколкото ще успеете тази година?
Надявам се, надявам се, че наистина икономиката през втората половина на годината вече ще се съживи, а пък и ако се приемат тези законодателни промени, които ние и в момента ще предложим в пакет да бъдат приети, оптимист съм, че следващата година ще се справим по-добре, отколкото тази година.
