Андре-Мари Бурлон е заместник-директор в Агенцията по урбанизъм на Париж. Конкретно той се занимава с урбанистичните проекти във френската столица, с политиката за придвижване, въпросите на околната среда, както и с международната дейност на агенцията. По покана на Столичната община Андре-Мари Бурлон представи експертиза за градската мобилност и транспорта в София. Наред с актуалните проблеми на българската столица, с него очертахме периферията и центъра на идеалния град от бъдещето, който обещава на своите жители и възможност за остров.
Разкажете какъв е конкретният повод за гостуването ви в София?
Ние сме тук по покана на Столична община, за да дадем нашата експертиза в областта на придвижванията и транспорта на града.
Преди да обсъдим тези проекти, любопитна съм да знам за човек като вас, който добре познава много места - кое е първото нещо, което искате да знаете за един непознат за вас град, преди да го посетите. Какво проверявате първо?
Трябва да разбера географското разположение. Разглеждам картите, за да видя къде живеят хората, каква е концентрацията им върху площта на града, къде са работните места, има ли централно бизнес място, как е организирана транспортната система, има ли сериозно присъствие на зелената система, има ли реки, има ли исторически сгради и археологични ценности. И в по-динамичен план - каква е еволюцията на града, какви са политиките и основните му проблеми както днес, така и в бъдеще.
Какво ви направи впечатление в София? Предполагам, че вече имахте възможност да разгледате града.
Тук съм вече за втори път, първия път беше през януари. Първият извод не е изненада - град в студа през януари не е същият град като на слънце с днешната температура. Този път успявам да оценя не просто архитектурната ценност, но и наличието на много природа. Усещането, което имам, е, че това е град на кръстопът на своята история, в период, в който в цял свят си поставяме въпроси за околната среда и устойчивото развитие. София е в ключов момент на избор на развитие, изцяло подчинено на автомобилите, или избор на по-разумно поведение, в защита на пешеходците и придвижване алтернативно на автомобилното. За да може едновременно да се повиши качеството на живот на жителите на София и икономическата ефективност на града.
Традиционно европейските градове заемат челни места в различните класации, които търсят най-добрия град за живеене в света. Попаднах на любопитни графики от ваше изследване, което включва пет европейски града - Париж, Мадрид, Берлин, Лондон и Рим. Доколкото знам, съвсем скоро там ще попадне и София. Разкажете каква е задачата на това изследване.
Идеята беше да разберем как функционират, кои са силните и слабите им страни на тези градове, разглеждайки едновременно големината им, концентрацията на хора и начина, по който са организирани транспортните средства. От картите, които произведохме, се вижда, че Париж е много особен град - той е мъничък и много концентриран. Може да изглежда невероятно, но концентрацията на жители в Париж е същата като концентрацията в Манхатън или в центъра на Токио. Втората специфичност на Париж е, че всяка точка на града е на по-малко от 400 метра от станция на метрото.
Сравнението между Париж и другите големи градове в Европа показва, че концентрацията и качеството на градския транспорт имат много важни последици за поведението и ефикасността на жителите им. В Париж има много по-малко автомобили на глава от населението, отколкото във всички други столици в Европа. София, която икономически е по-малко развита от Париж, има 50 процента повече автомобили на глава от населението.
Това е една неприятна статистика. Важно е, когато има проблеми, да има и конкретни решения, не само констатации за тях. Вие като външен наблюдател какво бихте предложили?
Мисля, че вече сте започнали политика във вярната посока. Строежът на метрото е започнал преди много години, но вече има конкретна първа линия. Втората линия би трябвало да бъде завършена до две-три години. Третата линия в момента се изследва.
От друга страна, имате мрежа, която е много добра и много голяма, с трамваи и тролеи, които са доста стари, почти музейни експонати. Но скоро, доколкото разбирам, ще бъдат подновени. Основното, което мога да препоръчам, е да дадете приоритет на инвестиции в градския транспорт пред инвестиции в пътната инфраструктура. Второто много важно предизвикателство е да се подобри инфраструктурата за пешеходци в центъра, за да имат те желание да се разхождат в града. В този смисъл управлението на паркирането - като автомобилите днес покриват голяма част от тротоарите - е фундаментален въпрос.
Преди срещата ни видях една много интересна диаграма от ваше изследване, която показва какво се случва, когато за пешеходците има път, широк три метра.
Това е сравнение въз основа на броя на хората, които могат да преминат в рамките на един час по път с ширина три метра. Идеята е да покажем, че публичните пространства в един град са ограничени и са много ценни. Консумацията на това публично пространство се променя в зависимост от средствата за придвижване, които използваме.
С едно бързо метро от типа на тези в Париж по път широк три метра в рамките на един час могат да преминат 70 000 души. С нормална линия на метрото, с висока ефективност подобно на линията 14 в Париж, по същото пространство могат да минат 40 000 души. Нормалните линии на метрото, подобно на останалите в Париж или на софийската линия, могат да минат 25 000 души. С една линия на трамвай - 10 000. С автобус - 3 000. На писта за велосипеди, широка три метра, за един час могат да минат 6 000 души. На триметров тротоар за един час също могат да минат 6 000 души. Но по път за автомобили, широк три метра, могат да минат само 700 души. Вижда се, че автомобилът е най-неефикасната система в света за превоз на хора.
Т.е. най-важното за жителите на един град е преминаването от периферията към центъра, и обратното.
От една страна, трябва да се мине бързо и ефективно, без да се консумира много пространство от периферията към центъра. Също така е важно в центъра да има добра смесица - с пространство за живеене и за работа. Там трябва да могат да живеят най-различни хора - и по-богати, и по-малко богати.
Българското Национално Дарик радио за четвърта година ще проведе проучването си, наречено Най-добрият град за живеене в България. Миналата година София беше на първо място в нашата класация. Бихте ли споделили критерия, според който един град заема челни места във вашата лична класация.
Смятам, че критериите, свързани с околната среда, ще стават все по-важни и по-важни.
Които пък са свързани и с градската мобилност.
По отношение на мобилността хората трябва да имат максимален избор, без да се налага една или друга система насила. Добре е да се позволи на пешеходците нормално да се движат по тротоарите, да пресичат улиците; да се позволи на велосипедистите да се движат при задоволителни условия за тяхната сигурност; да се позволи на хората, които ползват градския транспорт, да се движат в градски транспорт, който не е античен; да се помага на хора с физически затруднения да се придвижват; и хора, които искат да се придвижват с автомобил, да могат да го правят, но при разумни условия.
Според едно изследване след 90 години 80 процента от населението на Земята ще живее в градовете. Как според вас ще изглежда идеалният град от бъдещето, през 2100?
Идеалният град на бъдещето е един много концентриран град, не разстлан град. Той е смесен, т.е. работните места и офисите не са на едно място, а мястото за живеене - на друго. Този град е зелен и със задоволително качество на въздуха. Този град създава малки разстояния за придвижване, позволява да отидеш на работа, на училище и на пазар пеша. Всичко това е обратно на американския модел на Лос Анджелис, при който всички придвижвания са с автомобили и автомагистрали.
Какво е по-важно за атмосферата в един град - хората, които го ръководят, или хората, които се разхождат по неговите улици?
Важно е всеки да си тежи на мястото. Жителят е там, за да изрази своите нужди. Избраните управляващи на града са задължени да слушат жителите и да приведат в действие техните искания. Техническите лица са там, за да задоволят стратегията, дефинирана от управлявани и управляващи, за да задоволят това, което искат гражданите.
На финала на нашия разговор кажете какви хора срещнахте по столичните улици - с усмихнати, навъсени, весели лица?
Срещнах най-различни хора. Някои не успяват да обърнат страницата на няколко десетки години съветско управление и като че ли нямат смелостта да го направят. Някои искат да обърнат страницата и да променят нещата. Мисля, че задачата е изключително важна за страна като България, тук на помощ идват две много знаменити американски фрази. Трябва да има един Мартин Лутър Кинг, който да каже: "Имам една мечта"; и един Барак Обама, който да каже: "Да, можете".
Кога да ви очакваме отново в София?
През ноември.
