Изходът от кризата според бизнеса - гледната точка на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в "Седмицата" на Дарик:
"За" или "против" харчене на пари от резерва?
По-скоро колко да се харчат от резерва и кога да се възстановят е въпросът.
Ами, отговорът от предаването досега е - доколкото може. Това, изглежда, ще приеме парламентът през следващите дни.
Всъщност като се харчи от резерва, трябва да се търсят устойчиви решения, да се изхарчат толкова, че да останат достатъчно, че ако следващата година не е много по-добра от тази, да има пак резерв, който да е достатъчен от гледната точка на финансовите институции, международните, международния бизнес, от гледна точка на финансовата макроикономическа стабилност в страната.
Т.е. вие не сте съгласен да се похарчат до 4,5 млрд. лева да останат в резерв в бюджета, който е минимално изискуемият заради еврото и по различни други...
Това, което работодателските организации препоръчаха и в тристранния съвет, е да се използва фискалният резерв за мостово финансиране на дефицита и да се търси начин за неговото възстановяване - било то чрез емитиране на дълг, било то чрез ускоряване на приватизацията. Заложените в бюджета средства от приватизация според нас са много занижени.
Мостово - какво влагате в това?
Тоест да се използват временно, след което да се попълнят...
Да се връщат?
Да се връщат, да.
Тоест все пак вие сте за заем?
България е сред отличниците по съотношение външен дълг към брутен вътрешен продукт. Т.е. там има възможност. Разбира се, по-евтино е да се ползва резервът, защото резервът носи доходност, примерно, от порядъка на половин процент, а един заем ще струва в пъти по-скъпо.
Да, но какъв е смисълът да използваш резерва и след това да вземеш заем, за да си го попълниш? Каква е икономическата логика на това нещо?
Смисълът е стабилността по време на криза, да са близо парите, за да има висок кредитен рейтинг, ниски лихви по кредитите, друга тема от вашето предаване днес. Ние, междувпрочем, не споделяме тезата за администриране на лихвите, но смятаме, че те могат да бъдат регулирани чрез икономически средства от държавата, координирано от правителство и централна банка, така че да се ограничи техният размер. Той в момента е необяснимо и нереално висок спрямо страните в борд.
Понеже вие отворихте тази тема. Волен Сидеров предлага, ако взимаш, примерно, 3% лихва по влога си, да можеш да вземеш кредит на процент, който е регулирано по-висок спрямо лихвата по твоя влог...
Проблемът е малко по-друг. В момента процентите по депозитите са много високи, необяснимо високи. Те са в пъти по-високи от страните от еврозоната и от страните, които имат фиксиран курс към еврото.
Но той казва - но два пъти по-ниски от парите, които правят банките от лихвите по кредитите.
Лихвите в момента са високи и по кредити, и по депозити, при което това не е поради причина, че няма пари. Т.е. би било обяснимо, ако тъй като няма достатъчно ликвидност, се качват лихвите по депозитите, за да спестяват гражданите, за да имат банките с какво да кредитират. В момента банките седят върху пари, но те не ги дават като кредити. Лихвите са високи, при тези лихви много проекти са неуспешни, не биха били успешни. И затова не се и дават кредити. И очевидно трябва да се регулира този процес с пазарни средства. Има такива практики, това е възможно да се направи. Друг проблем голям е непредсказуемостта на лихвите. Банките определят лихвите като базисен банков лихвен процент плюс надбавка, но този банков лихвен процент никой не знае как ще се формира и как ще се развива във времето. Т.е. при нас масово банките постъпват по този начин, което законово би могло да бъде регулирано. Т.е. лихвата да има изчисляем начин за определяне, така че бизнесът да знае, а и гражданите, домакинствата да знаят какво предстои в бъдеще. Може да не е фиксиран процентът, но е функция на ЕУРИБОР или на друга величина, която се определя пазарно и се знае от всички, а не едностранно от банката да се определя.
Тоест вие все пак сте за регулация на лихви?
Регулация на лихви, но с пазарни методи, не чрез декрет - лихвата не може да бъде повече от еди-колко си. Държавните пари, които се държат в редица банки, могат да бъдат използвани също чрез банката за развитие за пласиране на банковия пазар на целеви средства при по-нисък лихвен процент от този, който е в момента. Това ще повлече след себе си и намаляване на лихвите, за да може да достигне до...
Какво е обяснението, че на Запад от банката-майка ти можеш да вземеш кредит,
многократно по-евтин отколкото в България?
Лихвите в еврозоната са в пъти по-ниски.
Защо?
Едното обяснение, разбира се, което е основателно, е кредитният рейтинг, премията за риск, която така или иначе при нас е по-висока, отколкото в една Германия, разбира се. Но това не е цялата истина. При нас може би има банки, които са единици, но те определят пазара на депозити с много високи лихви по депозити. Другите банки, за да не изтече от тях ресурс, са принудени да ги следват, като определят и те високи лихви по депозити. Събират по този начин пари, плащат по депозити. Бизнесът има оттам високи лихви по кредитите и това сковава бизнеса. Вместо да се развива икономиката, гражданите спестяват. Спестяванията са се увеличили значително в условия на криза. Т.е. по-изгодно е да се държат пари на депозит, отколкото да се прави бизнес. Това не може дълго време да продължи или да доведе...
Е как се промени това?
...до ръст в икономиката. Затова за нас не е лишена от основание една такава дискусия за регулиране с пазарни средства, най-добрите световни практики, на този необяснимо висок лихвен процент и по кредити, и по депозити при липса на инфлация и при ЕУРИБОР под 1%.
Всъщност големият въпрос е да се харчи или да се спестява? Ричард Ран вчера каза в София - не харчете спестеното, пестете още от разходите, които правите.
При всички случаи държавата трябва да се ограничава в разходите си, защото миналата година, ние постоянно повтаряме, реалният сектор, индустрията, се сви с около една трета. Между 20 и 30 процента имаме спад в индустриалното производство. Над една трета са намалели разходите за администриране, разходите за възнаграждения в производствените компании у нас. Това е реалността. Не може да искаш при това положение бюджетните разходи да останат на същото ниво. Т.е. 20% даже е нисък разход. И той, за съжаление, не се прилага за всички ведомства, остават извън обхват министерства като това на вътрешните работи, на външните работи е намален този процент. Ето, говорихте и за паспортите. Но защо трябва непременно полицаи, които се пенсионират на 45 години, да се занимават с тази дейност? Това не само, че сега ни струва по-скъпо, но ще ни струва по-скъпо и в бъдеще, защото ще им плащаме пенсиите при по-ранното пенсиониране.
А вие какво бихте предложил, за да се излезе от този абсурд с опашките, за да си извадиш паспорт, че си българин.
Ами, това е една дейност, която може да бъде аутсорсвана. Може да се направи публично-частно партньорство. Таксите, които плащат гражданите, включително и таксите за банкиране, са такива, че те покриват в пъти разходите при едно ефективно организиране на тази дейност.
Тоест искате да кажете, че тази работа можеше да се свърши примерно в пощите?
Примерно, или в частен оператор. Защо...
Който има много гишета.
Ето, вижте случая с нотариусите. Помните какво беше преди години...
Да, един нотариат, чакаш на опашки, записваш се два месеца по-рано.
Същото. И какво е сега.
Това вече е късно да се направи за тези паспорти.
Вече е късно, но може да се мисли занапред.
А тази съпротива срещу технически средства с паспортите, в смисъл от девет дерета вода се носи, за да се обясни как не може да стане по интернет, не можело с... Видяхте шефката тук на паспортното каза, че даже ги е страх по куриер да пратят паспорт, че щял да се загуби.
Аз мисля, че това е така, защото с това се занимава администрацията. Много по-гъвкаво това може да се организира и по-ефективно, и не по-малко надеждно, когато се аутсорсне тази услуга.
Впрочем темата за паспортите присъстваше пред чуждия инвеститор "Сименс" на среща през седмицата на премиера с немския бизнес в България. Вие споделяте ли този тон към немския бизнес, който държа премиера?
Много деликатна е темата на фона на отлива на чуждестранни инвестиции от страната за първото тримесечие. Практически ние имаме отрицателно салдо на инвестициите у нас, т.е. повече излизат, отколкото влизат. Разбира се, ние сме. . . ние искаме да бъдем бяла европейска страна и в нея трябва бизнесът да бъде по правилата. Остава деликатният въпрос за методите, тона, с който това се постига.
А смятате ли, че чуждият бизнес не се държи по правилата в България?
Чуждият бизнес не трябва да го слагаме под общ знаменател. Има сериозни трансгранични компании, които са даже вносители на корпоративната социална отговорност като терминология и дейност у нас, и други не толкова в бяло компании, които наистина не могат да бъдат поставени на същото място.
А те започват ли да се държат, много чужди компании в България, като български, изпадайки например в сивия сектор? Впрочем вие, вашата асоциация, работи по такъв проект - за сивата икономика в България.
Да, всъщност запитан бизнесът какво най-много му пречи, той казва - корупцията и сивият сектор, и недоброто регулиране.
Под сивия разбираме, че един прави хляб и си плаща и ДДС, и осигуровки на хлебаря...
Плаща всички данъци и такси, а другият плаща или нищо, или много малко.
Да, а друг нищо не плаща.
И става, придобива по този начин конкурентни предимства с поведението си, което е извън закона.
Хлябът му е по-евтин.
Да. Всъщност това, с което ние се сблъскахме особено и ни изненада, е търпимостта, обществената нагласа за търпимост към проявите на неформалната икономика, на сивия сектор. Те се възприемат от обществото като нещо нормално, животоспасяващо...
Пак като в разказа на Елин Пелин за Андрешко.
Да, хитрец си ти, Андрешко.
Помагаме си да се крием и да не плащаме, защото будалщина е да плащаш.
Има такава народопсихология, има такава обществена нагласа, която трябва да... обществен ангажимент е тя да бъде променяна. Не може само администрацията да се справи с този проблем. То е и въпрос на активност и на работодатели, и на синдикати, и на медии на първо място, може би. Разбира се, има и друга страна на медала - недоброто регулиране, административните прегради пред бизнеса, корупцията оправдават в някаква степен едно такова поведение, защото като си на сиво, като си на сянка, няма проверки, няма рекет. Забавените плащания от страна на държавата, в тях също намират морално оправдание тези, които...
Впрочем това, дето го разказахте... Миналата седмица участва шефът на НАП и по повод на тези физически лица, консултанти най-често, които са получавали хонорари над 50 000 лева, поради което по правилата е трябвало да се регистрират по Закона за ДДС и да събират ДДС, когато данъчните започнали да ги търсят и те казвали - ние всъщност сме били пълни идиоти да дойдем и честно да ви признаем, че взимаме по 50 000 лева, и да ви платим данък върху тези пари, защото всички други, които са взимали по 50 000 лева, но не са ги декларирали, няма как да ходите при тях...
Нямат този проблем.
...да се заяждате за ДДС-то и да ги глобявате.
Има такъв момента, затова ние казваме, че не трябва да забравяме програмата за по-добро регулиране. Ние запазваме ниските данъци, което е много голям плюс и на бюджета, и на актуализацията му, но само ниски данъци не са достатъчни за добра бизнес среда, за конкурентоспособност на икономиката. Трябва по-добро регулиране. Тук говорим за лицензионни, регистрационни и прочие режими, за оценка на въздействието на нормативните актове, преди един акт да се приеме, да му се направи оценка как той ще се отрази на бизнес средата, за таксите, които се събират. Разгеле най-накрая е записано в решение на Министерския съвет в рамките на следващия бюджет да се промени начина на събиране на такса смет. Ние сме страна в Европейския съюз, която събира такса смет на база. . .
Оценка на имота, който имаш.
...оценка на имота, а не на база генерираните битови отпадъци.
Впрочем, не знам дали слушахте финансовия министър, аз се опитах да го питам за това по повод дълговете на Софийския университет, и то се оказва, че половината от задлъжнялостта на университета е заради таксата за събиране на смет, която
очевидно е висока не защото университетът хвърля много боклук...
... има много смет, да.
... защото какъв боклук хвърля един университет, а просто защото му е голяма, хубава сградата в центъра на София.
Да, колкото е по съвременно едно производство, по-фондоемко, толкова по-голяма смет, а то не генерира никакви битови отпадъци, което... Ние искаме да имаме интелигентна икономика, базирана на знанието, с висока добавена стойност и всъщност създаваме ограничения.
Това от догодина отпада, т.е. ще се събира...
Да, записано е, това е една от тези 59 прословути мерки, които Националният съвет за тристранно сътрудничество разработи и правителството прие. В рамките на следващия бюджет, като се изработва, да се промени Законът за местните данъци и такси с оглед на това...
Как ще се промени - колко боклук хвърляш?
Ами, в момента законът позволява на общините да определят по този начин таксата.
А искате да се промени, да бъде според количеството боклук.
Генерирани отпадъци, разбира се.
Ами да, честно да ви кажа, аз физически не мога да си представя как ще го организират това да го мерят.
Ами, след като цяла Европа го е решила този въпрос, трябва да може да се реши и у нас.
То цяла Европа не чакаш да си вземеш паспорта на такива опашки, записвайки се нощем, нали, така че може би това не е най-добрият аргумент - че в Европа нещо се прави.
Защо, може да се търси друга база, като... Сега не искам да импровизирам, но в никакъв случай не може това да бъде базата - дълготрайните материални активи, тяхната данъчна или балансова стойност, по-високото от двете, нали, в момента е така в повечето общини.
Вицепремиерът и финансов министър потвърди данък богатство от догодина. Подкрепяте ли го?
Всъщност в кризата трябва да бъдем солидарни всички. Ние отдавна твърдим същото. Не може индустрията да се е свила с една трета, а пенсиите да растат, а бюджетните заплати да се запазват. Така че както субсидиите за общините, както разходите на съдебната система трябва да бъдат свити, така трябва да бъдат намалени разходите на политическите партии, така трябва да бъдат намалени и разходите, в смисъл да бъде обложено допълнително луксозното потребление. Като идеология ние го приемаме това...
Да, започва проблемът пак с детайлите, свързани със сивото. Ако си бил толкова глупав да напишеш действителната стойност на имотите, които придобиваш, за да платиш и при придобиването им действителните данъци и такси, които дължиш, сега тази висока стойност ще доведе до това да те броят за богат, а всички тези, а те са повечето от българите, които лъжат, че си продават или даряват имотите или продават на данъчни оценки, няма да се водят богати.
Така е, има много такива въпроси. Ако яхтите се облагат, те може да не са под български флаг и тогава няма да се обложат и т.н. Тоест голям ефект от това няма да се получи, но по-скоро това е акт на жест на солидарност в условия на криза. Тоест не трябва да разчитаме много на това. Трябва да разчитаме на друго - на насърчаване на икономиката, на индустрията, на икономическия растеж. За нас е много важно най-накрая държавата да се разплати с бизнеса. Това беше голяма грешка, че не се направи миналата година, защото една компания, която се е явила на търг за обществена поръчка, спечелила го е, не е плащала подкупи за това на никого, взела е кредит, свършила си е работата и сега не може да се разплати с доставчици и с персонал, с банки, защото държавата не й е платила. Това е абсолютно недопустимо. Тази плащания, които чакат компаниите, те са средства, изтеглени от икономиката.
Това колко пари са последно, четох цифра 600 милиона?
Ами, аз повече се притеснявам, че тези 660 милиона, които са предвидени, ще отидат за плащане на вертолети и бизнесът пак няма да си получи...
Имате предвид военни вертолети.
Да. Защото това са общо неизплатени задължения от минали периоди. В това число въоръжение и оборудване на армията.
А и според вас те всичките ще отидат за вертолети.
Ами, може би не всичките, но...
Защото някой, сигурно чуждите доставчици, използвайки огромно политическо влияние, притискат правителството чужди държавни глави вървят и викат - абе, тук дадохме едни хеликоптери, а не сте ги платили...
Да, докато една средна българска компания няма тази възможност.
Кой да се обади. А колко са според вас действителните, всички пари, които трябва да се платят, освен хеликоптерите?
Сметките показваха сума от порядъка на тази и по-висока за обществени поръчки, от порядъка на 700 милиона лева. За обществени поръчки към българския бизнес. Тоест тази цялата сума, ако е към българския бизнес, положението горе-долу ще стане поносимо. Но ако по-голямата част от нея е за хеликоптери, това не е решение на проблема.
Ама, не са ви дали отговор за какво е точно, няма разбивка на...
Няма списък, да.
А вие на тези съвети, които ходите, обсъждате мерки, не се ли разбрахте да ви кажат за какво ще са?
Всъщност в резултат на тези обсъждания се прие решението до края на първото полугодие на тази година да се изплати в пълен размер задължението на държавата към бизнеса по изпълнени обществени поръчки.
Е, то е очевидно, че няма да стане...
Очевидно, че няма да стане, защото даже и схемата чрез банката за развитие, тя не е в пълен размер, а е със 7% дискаунт, което бизнесът не го приема по никакъв начин, защото това е нарушение на договорените условия. Кредитите, банковите кредити, лихвите са високи. От порядъка на няколко месеца, половин и повече година има забавяне, което допълнително е оскъпило тази поръчка. Така че и да е имало някаква заложена печалба, тя отдавна е изядена от лихвите, които са начислили доставчици и кредитори. И този допълнително 7-процентов дискаунт ще изправи пред много сериозни трудности някои компании. Някои от тях няма да могат да преживеят.
Как да убедим българите, които били спестили за няколко месеца още 5 милиарда ли, ако вярно запомних тази цифра, лева в банките, да идат на море, защото очевидно имат пари да идат на море, имат ги в банката, така могат да платят на хотелите. Хотелите ще платят на персонала, на различни доставчици, ще се произведат неща, това ще работи за икономиката.
С промоционални цени. В условия на криза цените са намаляват. Разходите... В момента има много жестока конкуренция, тъй като и в индустрията това е така. Изградените производствени мощности надвишават значително потреблението в момента на индустриална продукция и е голяма борба, ценова, за получаване на поръчки. При много ниска рентабилност, при много изпилени цени се приемат поръчки, така че предполагам, че и в туризма ще се стигне до такова решение. Има и добри новини, които трябва да вдъхнат оптимизъм на гражданите, те бяха коментирани. Вече пети, шести месец расте износът устойчиво. Намалява или поне не расте безработицата. Тук, разбира се, има сезонни фактори, които влияят. Расте събираемостта. Сега ще се намалят разходите. Бюджетният дефицит, който се планира, според нас това трябва да е някаква най-. . . възможно горна граница и трябва да подкрепим министър Дянков в усилията му да намали този дефицит. Той е именно с оглед на това да се търсят устойчиви решения. Защото догодина икономиката, ако има няколко, два-три процента ръст спрямо тази, да речем, ще се съберат и се увеличи събираемостта, ще се събере с 1 млрд. повече, но трябва да изхарчим и с 1 млрд. по-малко, за да стигнем до балансиран бюджет. Това е възможно, защото догодина няма да има изостанали плащания от минали периоди, които са всъщност в този размер 660. Ако инфраструктурните проекти се заложат в бюджета и се ползват и евросредства и публично-частни партньорство, няма да ги има и тези 180. Тоест близо един милиард по този начин догодина няма да ги има в разходната част, а приходната в резултат на ръст, оживлението в икономиката и увеличаване на събираемостта ще се увеличи, приходната част. Но трябва от тази година да заложим и да проведем тези реформи по-смело в администрацията, пенсионната реформа, в здравеопазването.
Това са сметките на бизнеса според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Сега ще говорим за панаира на книгата. Каква книга четете вие сега?
В момента чета...
От мотивите към проектозакона за изменение на държавния бюджет.
За съжаление.
