В края на миналата седмица държавният глава Георги Първанов обяви, че ако правителството спре проекта за АЕЦ „Белене", той ще инициира национален референдум дали да се строи или не втората атомна централа. Белене определено може да бъде наречен град на надеждата, защото 30 години след първото решение за строежа на централата в Белене /през 1981 г./ трябва да си заклет оптимист, за да мислиш, че проектът има сериозни шансове в обозримо бъдеще. Надежди на местните даде последното размразяване на проекта по време на кабинета „Сакскобургготски", очакванията нараснаха най-вече с подписаните преди две години договори, които бяха полети със шампанско и с мечти за „ядрени" заплати.
„Убеден съм, че ако има национален референдум, то българите ще се произнесат положително за строителството на АЕЦ „Белене", каза в интервю за Дарик кметът на Белене Петър Дулев. Как приемат беленчани битката между първите двама мъже в държавата за втората атомна централа, бяга ли бизнесът от района след последните знаци, че проектът може да бъде спрян и как се приема идеята чрез допитване до народа да се реши съдбата на АЕЦ „Белене" - на тези въпроси отговори кметът на Белене Петър Дулев в интервю за Дарик.
Това е поредната стъпка, която президентът прави в продължаване на строителството. В Белене нагласата е изключително позитивна и при един референдум убеден съм, че над 90 процента от жителите на община Белене, включително и на района в Плевенска област ще гласуват „за".
Как мислите, че българите в страната биха се произнесли за бъдещето на АЕЦ „Белене"?
Убеден съм, че вотът ще бъде положителен, защото в която и точка на страната да отида, с когото и да се срещна и в централните институции, в други областни градове и общини, както и по линия на Асоциацията на Дунавските общини - всеки, с когото разговарям или ми задава въпроса кога ще започваме „Белене" или дава позитивни свои мнения и становища да се продължи строителството на централата.
Какво се случва в Белене? Отдръпна ли се бизнесът, инвестициите, особено след последните знаци, които и премиерът Борисов даде - първо каза, че спира „Белене", сега уточнява, че ще се търсят начини проектът да стане по-рентабилен?
Когато миналата година септември приключиха дейностите по почистването на първи реактор, безработицата беше под 6 процента - 5,75%, бизнесът все още беше в Белене. Дотогава успяхме да реализираме, въпреки икономическата и финансовата криза, някои сделки на общински имоти. От тогава досега сериозна сделка с продажба на общински терен или с отстъпено право на строеж, нямаме. Оттам местните ни приходи по отношение опериране с общинско имущество са сведени до минимум и оттам не можем да попълним нашата капиталова програма в приетия общински бюджет. Така че изключително негативно се отразява в Белене изнасянето на бизнеса - този, който работеше и съпътстващия на площадката и в очертанията на града. Сега безработицата е двойно по-голяма - около 10 процента. Продължават да се съкращават и хора в предприятие АЕЦ „Белене". От месец се разбуниха духовете - 70 човека са предвидени на първи етап да се съкращават, още 20 човека в поделението на НЕК. И това създава наистина голямо напрежение в Белене.
Това са хората, които поддържат площадката? Да уточним...
Ами да, които досега се занимаваха с консервационни и поддържащи дейности на самата площадка и оборудването, което беше там.
При подписването на договора през 2008 г. имаше оптимизъм в Белене, шампанско, очакване за по-високи „ядрени" заплати. Тогава какви бяха очакванията ви за заетостта в общината, за инвестициите, които ще дойдат като разчети - какво остана от тези очаквания сега?
Очакванията остават като надежда. Пак казвам, че аз съм оптимист, че ще се продължи след като се прецени потребността от продължаване на строителството, за да запазим своите позиции като енергиен център на Балканите. Така че очакванията са в тази посока. Неслучайно сме в процес на финализиране на разработването на нов устройствен план. Бизнесът е готов веднага тези логистични зони и другите зони в промишлената част да бъдат изкупени, за да могат фирмите, които ще дойдат да се базират, да изградят свои производствени и транспортни бази, жилищни комплекси за своите специалисти. Това очакваме - оттам ще дойдат приходи и тогава вече самата инфраструктура в самия град и подстъпите към Белене, които са в крайно незавидно състояние, ще бъдат реализирани. За беленчани щеше да се осигури заетост. Не можем и да претендираме за високо подготвени специалисти, които ще участват при самото изграждане, но поне в обучението в началото, за да достигнат тази квалификация, участието в съпътстващите дейности и обслужването на руските и други специалисти, ще се намери пълна заетост за беленчани.
Падна ли цената на земята? При последното размразяване на проекта се чу, че много предприемачи купуват земя около Белене?
И сега се интересуват. Цената незначително е паднала, но се поддържа.
Какво става с тези терени, сега да не би да ги продават на безценица? Или изчакват все пак?
Нямам такава информация. До мен не е постъпило предложение или молба за съдействие някой да се освобождава от закупения си терен и да му търси пазар.
Как обаче този оптимизъм може да бъде вписан в призмата дори и на едно от последните изказвания на Бойко Борисов, че 800 млн. евро са отишли, за да се направи един трап с вода?
Не желая да коментирам изказването на премиера. Цифрите и проверките, които се правят в Националната електрическа компания мисля, че ще покажат действителното състояние. Аз съм убеден, че доста от средствата са влезли в правилна посока, защото всички ние, беленчани виждаме какво беше изградено и да се подготви площадката за следващия реактор. Така, че нека проверките да докажат.
Коментират ли хората в Белене тази битка между президент и премиер на тема АЕЦ „Белене"? Чувстват ли се жертва на битката между големите, между енергийните лобита?
Беленчани сме скромни, работливи хора и желаем нещо да се направи. В тази посока бихме подкрепили всяка една инициатива, идея, дейност, предложение, което да води до продължаването на проекта, а нека все пак висшите държавни институции да уточнят позициите си по този наистина голям енергиен проект за България и региона.
Първото решение за старта на строителството на АЕЦ „Белене" е от 1981 г. Трийсет години са изминали оттогава - време, в което човек може да се откаже от всякакви надежди.
Ние взимаме само един детайл - това, което беше изградено на първи блок. Атомната централа и площадката на АЕЦ „Белене" не е само първи реактор. Изградена е в рамките на 2 700 декара огромна складова, производствена, промишлена, строителна база - уникално съоръжение, каквото няма в целия Балкански полуостров. Това е лимана за тежки товари, тук могат да акостират и тежки морски съдове, има жп връзка до площадката, бетонозавод, който може да захрани цяла Северна България - има всичко! Така че независимо от дългия срок на изчакване, всичко това при един подаден позитивен сигнал, може да заработи веднага.
